- Г-н Везенков, докъде стигна сагата „Ники Николов"?
- За мен сага няма. Четох едно интервю на Марто Стоев, с когото сме в прекрасни отношения и мисля, че ще си останат такива. Аз му желая успех. Не мога да му бъда в никакъв случай конкурент във волейбола, а и не искам да бъда. Марто е трети в света и аз съм го казал не един път. Когато някой треньор стане трети в света, пожелавам го на всеки, другите нямат право да говорят. Аз не искам и не е моя работа да се конкурирам с него кой разбира повече от волейбол и кой не. Самият факт обаче, че в един момент пристигна предложение за Ники Николов и думите, които Марто Стоев ми каза, бяха повторени от Ники Николов, ме кара да мисля, че за тогава, защото сега мога да се извиня, че не е било така, през този период Ники имаше желание да отиде да играе някъде.
Разберете, ние сме отбор, който си е изградил име, шампион на България. Не може по средата на първенството някой да реши, че иска да замине за някъде, защото все пак оставаме без решение кой ще го замести на неговия пост. Предложението беше през декември. Три дни по-късно, се появи и неговата контузия. Наистина той има проблем. Не знам колко го боли, но след доста ходения по лекари, четири магнитни резонанса, два скенера, се установи, че той наистина има фисура на крака. Тя обаче е по-малка от милиметър и зараства. Уважавани доктори се подписаха, че той може да играе. Ако го боли, тогава наистина трябва да се лекува и да си почива. Но след всичко това, той внася молба за разтрогване на договора.
- Тоест, той наистина е поискал да разтрогне договора си...
- Да, видях документа във федерацията. Това ме кара да мисля, че той не е контузен. Един човек с травма седи и си почива, докато оздравее, за да може след това отново да играе. Където и да е, той седи и чака да оздравее и се моли да получава пари. Клубът е този, който ще търси да разтрогне договора и да предлага споразумение да го освободи срещу някакво обезщетение и да отиде някъде. Оттам се получи сага. Истината е, че проблем няма. На Ники Николов не му остава нищо друго, освен да започне да играе волейбол, колкото се може по-бързо и да допринесе на нашия клуб да постигне по-предно класиране за купа и първенство. Едва след това може да се мисли за неговото бъдеще.
- Вие говорихте ли с него. Той има ли желание да играе за Лукойл?
- Той има клауза в договора, според която, ако някой го поиска, може да бъде освободен срещу определен процент. Това фигурира в неговия договор. Ники не трябва да подценява, че идват мачовете на националния отбор. Там имаме нов треньор и той трябва да си помисли как ще се представи пред него. Оттам зависи къде ще отиде да играе. Иначе изборът е Турция, Иран или някъде другаде, ако не играе за националния отбор.
- В момента има ли оферти за него?
- Трансферните периоди приключиха навсякъде. За мен този въпрос е приключил. Самият Мартин Стоев го каза ясно - те вече са взели човек на неговия пост. Не искам да упреквам Ники. Той е младо момче и някой може и да го е подвел, че нещата стават по този начин. Неговото обяснение е, че ние не му вярваме, че той е контузен. Няма такова нещо. Ние му вярваме, но пак казвам - болен човек не тръгва да разтрогва договор.
- С неговото връщане в игра, ще се върне ли и Лукойл Нефтохимик в борбата за титлата?
- Лукойл за мен има най-добрия отбор в последните години. Това се видя, защото бяхме без загуба до турнира „Атаро клима" в София. Там се получиха диагнозите на Ники Николов, който ту ще играе, ту няма да играе и допуснахме две-три неприятни загуби. Ако той заиграе, съм убеден, че нашият отбор ще бъде сред фаворитите и сме конкурентни на Левски и ЦСКА.
- Баскетболният Лукойл изживява тежки моменти. Петко Маринов ли е човекът, който ще извади клуба от кризата?
- Щом Петко Маринов се върна в ЛукОйл-Академик, значи нашите виждания са, че той е човекът, който може да помогне нашият тим да постигне целите си. Нашият отбор все още е първи в първенството. Играта в последните няколко месеца е слаба. Ние бяхме длъжни да приемем подадената оставка на Любо Минчев и да търсим някаква промяна. Все пак за толкова кратко време, каквито и да са играчите, е трудно да се постигне това. Още веднъж обаче казвам, че нашият отбор е достатъчно трениран, даже и в повече.
- Ще успеете ли да се вдигнете до турнира за купата?
- Аз съм оптимист. Продължавам да твърдя, че нашият тим е най-добрият, с най-добрите играчи. Ние сме носители на купата и ще останем такива.
- На какво отдавате колебливите моменти, които имаше Лукойл през този сезон? Все пак доста играчи минаха през клуба...
- Още от самото начало говорихме с г-н Златев. Като видяхме групата за УЛЕБ, неговото мнение бе за подмладяване на състава. Аз застанах на обратната позиция и мислех, че Динамо и Казан могат да се победят. Явно съм сгрешил. Все пак това са отбори с доста сериозни бюджети и играха финал за Купата на Русия. В самото начало направихме селекция, с която смятах, че можем да успеем. По ред причини и Аделеке, и Чанак, и Бъркс не бяха готови и ние след първия мач може да се каже, че загубихме шансове за класиране. След това трябваше просто да направим промени.
- Може ли да се каже, че тези промени се отразиха и на представянето във вътрешното първенство?
- Да, защото един отбор се сработва години наред. Когато се правят непрекъснати смени, те водят до напрежение в играчите и спад във формата. Специално за вътрешния шампионат обаче не смятам, че това са основните проблеми, които доведоха до загуби от Спартак и Рилски спортист. Моите уважения към тези отбори, те определено имат видим напредък. Не мога обаче да кажа, че само промените са повлияли. Едни уважаващи себе си баскетболисти, каквито са нашите, трябва да играят за своето име, за името на отбора, за да докажат, че са най-добрите. Аз продължавам да твърдя, че та са такива. ЛукОйл е марка, която в момента в Европа върви. Ако питате някой, той ще ви отговори, че знае за този отбор от България.
- Марката Лукойл ли върна Уили Дийн в България?
- Естествено. Уили се чувства добре в България. Ние разчитаме много на него. След купата ни предстоят разговори с него, за да видим дали ще остане при нас и през следващия сезон, каквото е нашето желание.
- Появиха се информации, че български отбор може да влезе в Евролигата в близко бъдеще. Доколко е възможно това да се случи?
- Не става въпрос само за български отбор. Това е във връзка с промяната, която обмислят в УЛЕБ и Евролигата да се даде шанс и на други държави да се докоснат до този турнир. Сега е много трудно това да стане. Има отбори с 3-4 годишни договори. Сега обаче и други отбори напредват и имат желание да опитат и имат място в Евролигата. Не е далеч и времето, когато български отбор ще играе в Евролигата. Надявам се това да е именно ЛукОйл. Преди това обаче трябва да се помисли за базата, за изграждане на зали.
- Какво трябва да се направи, за да участваме там?
- В сегашното ни състояние, е много трудно. Надявам се в близките 2-3 години, че ще се променят малко нещата. Ще се построи зала или пък „Зимния дворец" ще се реконструира, за да има реалния шанс да играем в Евролигата. Засега, при тези условия, това е утопия. Има обаче и друг проблем. ФИБА променя правилата, променя игрището и е дала срок до 2012-а всички терени да се реконструират спрямо новите тенденции. Това е основният проблем, който трябва тепърва да залегне в БФ Баскетбол. След 2-3 години тройката ще мине назад, игрището ще се увеличи, искат се по 3 метра разстояние от трибуните. Ако не се направят промени в залите ни, ще имаме само две зали в България, където ще може да се играе баскетбол.
- Те няма да са достатъчни дори за родното първенство...
- Е, къде ще играят Левски, в Самоков ли?! Или пък Лукойл - в Самоков?! Засега само Самоков и Варна, с нужда от реконструкция, отговарят на изискванията. Тези промени просто трябва да станат. Има гратисен период до 2012-а, в който трябва да се справим с тези проблеми.
