"Ето истинската хронология на събитията - в четвъртия гейм волейболистка на Локомотив прескочи през столовете в желанието си да спаси безнадеждна топка, но някакво момче от публиката хвана топката. Нашата волейболистка попита въпросното момче "Защо пипаш топката", но то я напсува и наплю.
Как изглеждаше това момче? Голобрадо, русоляво, на около двадесетина години и с
големи разширени очи. Не знам дали не беше дрогиран? До него седеше нещатният сътрудник на БТА Юлиян Павлов. Веднага след неприятния случай полицията изведе нарушителя и Юлиян Павлов от залата, без никой да ги докосне дори и с пръст.
Сега за моята роля на "побойник". Нещатния сътрудник на БТА Юлиян Павлов го познавам - той е мъж на около 60 години с прошарена брада. Не съм го докоснал въобще.
Колкото до момчето, предизвикало инцидента - то тежи 30 кила с напикани гащи и е с явно неуравновесена психика. А аз съм мъж 130 килограма и ако го ударя, просто ще го убия. След това хлапето обяснява по някаква кабелна телевизия, че съм го пребил, а няма нинакви видими следи от побоя. Отделен въпрос е, че ми е под достойнството да бия деца с явни психически отклонения.
Разбира се, че не съм удрял въпросното хлапе, нито който и да е било друг по време на волейболната среща в зала "Локомотив".