Легендарният волейболист и треньор Тодор Симов си отиде от този свят на 91 години.
Роденият на 8 март 1929 г. в Перник разпределител е бил състезател и по водна топка, лека атлетика - скок височина, както и футбол, преди да се посвети на волейбола. От 1942 година учи в Търговската гимназия в София. След това завършва висше икономическо образование.
Тошара, както е известен Тодор Симов, започва волейболната си кариера в Рудничар (Перник), преименуван по-късно в Миньор. След това играе в ЦСКА, Славия и Червено знаме. Като национал участва в специалния промоционален турнир в София по повод 53-ата сесия на МОК (1957 г.), спечелен от българския отбор, на който се взема решение за включване на волейбола в олимпийските игри.
С България спечелва бронз на световните първенства в Прага`49 и Москва`52. В руската столица е обявен и за най-добър разпределител. Същото признание получава и на Световното в Париж`56, където нашите се класират на петото място. Има и бронз от европейското първенство през 1954 година в Букурещ.
Като треньор води националните тимове на Куба за жени и за младежи от 1968 до 1971 г., селекционер е на мъжкия национален отбор на България за мъже 1971 - 1972 г., на испанския за жени 1974 - 1978 г., бил е наставник в клубни тимове в Италия 1982 - 1992 г.
Носител е на орден "Стара планина" I степен, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, притежава още много отличия.
Цялото му семейство е свързано със спорта. Синът му Ценко Симов, коментатор в БНТ, беше хокеист, другият му син - Любомир Симов, е треньор по футбол. Внукът Тодор Симов, син на волейболистката Румяна Златева и на Любомир, пък игра в Левски, беше помощник-треньор, а сега треньор в школата на "сините".
