Въпреки натоварената програма на националния отбор капитанът Пламен Константинов за пореден път не отказа да отговори на актуалните въпроси около състава. Срещата ни с Гибона е в лоби бара на „Гранд Хотел Варна", където отбора традиционно е на лагер.

Посрещачът отлага почивката си между поредната тренировка и Мача на звездите, за да повдигне завесата на случващото се в българския състав. Лаконичен е единствено по темата за собственото си здравословно състояние.

„Неясно е. Поне засега съм горе-долу добре", заявява той. Разяснява, че травмата в рамото, която му създава проблем от финалите на Шампионската лига не се лекува оперативно, защото е резултат от годините, в които е на полето.

„Това е следствие от 25 години волейбол и оперативна намеса не може да помогне. Дали са ми програма, която да следваме, евентуално тя може да помогне до някъде да се закрепят нещата, но трябва да се види и в действие дали ще стане или не".

Само преди ден новият селекционер Силвано Пранди му е съобщил, че макар да има извадена виза за пътуването до Куба по всяка вероятност ще остане извън 14-те за старта на Световната лига.

„Всички имаме право да пътуваме. Треньорът ми каза в кратък разговор, че е дал списъка от имена без мен, защото има неяснота около това дали ще съм възстановен, дали ще съм в състояние да играя. Това го притеснява, но не сме обсъждали конкретно от там нататък. Ако мога, имам желание да съм в Куба", не скрива Пламен. Въпросът вероятно ще се решава в следващите дни.

Въпросите логично се пренасят върху работата със Силвано Пранди. За Пламен това е поредният италиански специалист, с който работи. Зад гърба си той има три сезона в първенството на Апенините, последният сезон в Ираклис също бе под ръководството на треньор от тази школа в лицето на Флавио Гулинели.

За повечето обаче сблъсъкът с изискванията е нов. „Младите никога не са работили с такива треньор и затова всичко им е ново. Освен,че са впечатлени, ще има и изисквания, за които трябва търпение, повторения и повече време, за да могат да ги спазват игрово на полето, а това не става за един ден или за един месец.

Методиката на работа на Пранди е такава, каквато е почти във всички водещи клубове в Европа, нещо, което липсва в България. Най-големите промени не са технически и свързани с качествата на състезатели, най-голямата разлика е в организацията на игра, това, което искат големите треньори в Европа. Това е нещото, което прави от всички добри или средни отбори големи", просто обяснява капитанът.

Уточнява, че няма как да се свикне на всичко това за кратко време. „Тепърва ще трябва да го правим, защото всеки един треньор си има неговите изисквания. Който казва, че е свикнал за една седмица или за 15 дни - лъже. Това става трудно и за три-четири месеца, едно лято да изкара, пак може да не се види крайният ефект, който треньорът иска. При всички положения ще му трябва повече време".

Няма как да подминем дискусиите около имената в състава. „Групата от 32-ма души е прекалено голяма, но постепенно ще бъде редуцирана, защото е много трудно да се работи с толкова хора. Пранди иска, може би, да даде шанс на повече хора, поне да ги види на какво ниво и да ги съпостави и с другите".

А дали това не може да стане в Световната лига? „Все пак искаме да отстояваме някакви позиции. Не говорим тотално да я обърнем на Спартакиада. Това, че в Лигата ще се даде шанс на някои млади момчета, не означава, че тотално ще я захвърлим и няма да й обръщаме внимание. Те трябва да се тренират не само да играят, а да се подготвят и да носят напрежение.

Затова не трябва да я поставяме като отписано състезание, напротив. С какъвто и да е състав, трябва да се излиза за победа", категоричен е Гибона. Предпочита да не подклажда отново споровете около отсъствието на Смилен Мляков сред 19-те. „

Аз все пак не съм треньор и не искам да давам лично мнение, но ако го дам след тези коментари, които излязоха, би било остро. Ще кажа само, че това директно удря по новия треньор. Буквално се използва клубната принадлежност, в случая, че излизаме от ЦСКА, за да се оправдаем пред света, че това е единствената причина, ние сме ужасно добри, но тъй като сме от ЦСКА не ни взимат, което са пълни измислици.

Това си е решене на Силвано Пранди, той е преценил на кои хора да даде шанс и става въпрос директно за потенциал, който той вижда в състезателите да играят за националния отбор. Темата „Смилен Мляков" според мен няма какво да я обсъждаме, Силвано Пранди го познава много по-добре от 60% от отбора в момента, виждал го е много повече, включително и в италианското първенство, и тази година в Ченстохова", обобщава Пламен.

Логичен изглежда въпроса как отбора се справя с езиковата бариера с новия треньорски щаб. По време на тренировка Силвано Пранди и помощниците му по-често използват английския, който в отбора се ползва от почти всички. На италиански говорят единствено самият Константинов, Владимир Николов и Матей Казийски.

„Имаме хора, които помагат, те говорят италиански много добре и с превода стават нещата, плюс това, постепенно като се говори на волейболен език, термините, чисто волейболните, не е нужно да говориш езика, за да научиш 20 волейболни термина, дори и на италиански и да можеш да разбереш".

Гибона е категоричен, че до този момент селекционерът се справя с всички препятствия, които би могъл да срещне заради различния манталитет.

„Но пък и нашата българска действителност не се е проявила още в пълна сила. Всяко едно начало е розово, но когато започнем да си показваме рогата, тогава вече се разбира дали ще се намери пътя или не", предупреждава опитният състезател.

Оптимист е и за напред. „Това е идеята. Но мисля, че в такива ситуации всеки трябва да направи крачки за приближаване. Тотално няма да се промени нито едната, нито другата страна, но е много важно да има крачки за сближаване".

Капитанът не пропуска възможността да похвали по-младите, които тази година са в тима. „Няма да отличавам никой, аз мисля, че всички се стараят. При добра работа няма какво да се притесняваме за бъдещето.

Има момчета, които имат страхотни качества, така че всичко е въпрос на глава. Времето трябва да покаже дали ще могат да носят тежестта, което на тренировка е много лесно. Тези, които могат да носят отговорност и напрежение, те ще оцелеят, а това са много малък процент от тези, които имат качества за националния отбор. Това прави разликата между добрия състезател и шампиона, и е въпрос на манталитет", обяснява той.

Константинов прави и бърз разбор на съперниците в Световната лига. „В общи линии шансовете са разделени между трите отбора почти по равно. Следим какво правят останалите, но и те имат промени в съставите, не са постоянно с един и същи състав.

Русия може да си го позволи най-много от всички, защото разполага с най-много като бройка равностойни състезатели, които идват малко по-подготвени, защото играят в много силно първенство за разлика от нашите, които тепърва ще се сблъскват с голям волейбол в националния отбор, а в първенството изиграват по-малко качествени мачове и идват по-неподготвени дори и от нас.

Куба е друга философия и друга школа, но пък там големият стимул е гладът. На базата на това те винаги имат много голяма бройка състезатели, независимо какво подмладяване правят, постоянно имат качествени състезатели, така че Куба никога не е за подценяване".

Като цел №1 обаче определя класирането за световното първенство догодина. „С тази квалификация и с отборите, които ще дойдат, имайки предвид и домакинството, без да подценяваме когото и да било, трябва да се класираме, защото това е ключово.

И да имаме предпочитания за отборите, които ще участват, няма никакво значение. Те ще се разпределят в зависимост от класирането. Ще мислим за тях когато вече са ясни. Европейското е в края на един четиримесечен цикъл, да се надяваме, че промените, които ще въведе и той вече ще започнат да се забелязват на самото Европейско.

По-рано ще бъде трудно, ще има ефект, но ще има и доста объркване в началото в отбора, защото има нови изисквания и нови неща, които трябва да се спазват, а за това е нужно и време, за да придобиеш автоматизъм, да не ги мислиш много нещата.

Лигата може и да е колеблива, отборът да е на приливи и отливи, но може би в края на лятото ще се забележат първите позитивни ефекти от работата на треньора".

Посрещачът е спокоен, въпреки че отборът ни ще влезе в Световната лига с един единствен мач преди нея. "Това си е решение на Пранди. Според мен него в момента го интересува го как ще играем ние, а не как ще играе някой противник - не как ще играем срещу някой, а как ще бъдем подредени ние".

Последен остава въпросът за бъдещето на Пламен. „То е неясно", с една дума отговаря 35-годишния волейбобълист. И бърза да поясни, че няма предвид само като състезател, но и по отношение на появилите се информации за политическа кариера.

„Такава информация се е появявала и преди. Ако има нещо, което да е 100% утвърдено, аз ще го кажа. След като нищо не казвам, значи няма на този етап. Въпросът не е аз кога ще взема решение, то понякога е стечение на обстоятелствата, но ...

Аз не мога да взема някакво решение първо и от гледна точка на това, че трябва да разбера и здравословно как съм. Ако мога да играя волейбол още 30 години, ще играя, но не мога. Ако в един момент играта се превърне повече в наказание и тормоз отколкото в удоволствие от това, което правиш, тогава идва момент, в който не можеш да се бориш с неща, които вече не зависят от теб.

Ти може да искаш много, но едно е какво искаш ти, друго какво ти разрешава тялото. Това съм казвал и на тези, които са ме търсили", завършва капитанът на националите.