Пламен Константинов е получил официално предложение да води националния отбор на България преди Олимпиадата в Лондон. Това разкри самият бивш капитан на "лъвовете" и настоящ треньор на руския Губерния (Нижний Новгород) в интервю за volleyballnews.ru.

Пламен коментира скандала с уволнението на Радостин Стойчев, като изказа своето мнение за грешките на наставника и на БФВ. Той отговори на въпроси за допинг скандала в Пекин, политическата си кариера, вижданията си за бъдещето на волейбола и защо се чувства отлично като треньор в Русия.

"Преди Олимпиадата в Лондон ми предложиха да водя националния отбор на България, но отказах. Не чувствах, че това е правилният момент за мен. Не ми се струваше редно някой да ми подари по този начин пътя за Олимпийските игри: сядай и води отбора. Вярвах, че е много по-редно някой, който е работил дълго време с този отбор да го изведе в Лондон", разказа Пламен.

"Ситуацията бе деликатна за мен, защото имах ангажименти към Губерния. Определено имах и несъгласия с някои решения на нашите управляващи и начина, по който се постъпи в дадени ситуации, така че в крайна сметка отказах да поема отбора."

"В бъдеще обаче, това е напълно възможно. В нашия спорт е важно да се чувстваш на точното място, в точното време, да вярваш в тима си и в начина, по който искаш да постигнеш резултати."

"По време на скандала между Радостин Стойчев, Матей Казийски и БФВ, аз не взех страна. Мисля, че и двете страни направиха грешки. Подходиха без желание за компромис, сякаш са единствени на света, незаменими, велики."

"Мисля, че с тази атмосфера, с тези скандали и напрежение в отбора, дори Матей и Радо да бяха в Лондон, отборът щеше да се представи по-зле!", прогнозира Пламен.

"Очаквах доброто класиране. На България не и стигна малко, за да вземе медал, въпреки тези неща. Това е така, защото отидохме без очаквания, на момчетата не им тежеше абсолютно нищо чак до полуфиналите. Тогава дойдоха очакванията, с това и напрежението, а с това и по-лошите резултати. В групата бихме категорично Италия и всички мислеха, че в мача за бронза ще бъде същото, но да се изкачиш на върха е едно, а съвсем друго да останеш там."

"Трудно ми е да говоря за себе си и своята работа като треньор. Не мога да си давам оценки, но мисля, че много ми помага натрупаният опит. Работил съм с 30-40 треньори в осем различни първенства. Научил съм по нещо от всеки. Друг огромен плюс за мен е владеенето на много езици. Мисля, че именно езиковата бариера е големият проблем на чуждестранните треньори в Русия. Аз нямам този проблем. Говоря свободно руски, английски, италиански, сръбски. В тази професия да общуваш чрез преводач е много сложно и няма как да изразиш напълно това, което искаш да разберат играчите ти."

"Последните ми олимпийски игри са свързани с доста неприятности. Бях изпратен обратно в България поради завишени показатели на тестостерона. Не ни позволиха да направим втори тест на място. Пътувах от България и Китай, нямах никакво време за подготовка, изобщо доста неприятни спомени. Цялата тази история бе просто едно нелепо и за съжаление неприятно стечение на обстоятелствата. Натрупване на случайности, които натежаха в негативна посока. Такъв е животът. Иначе последният ни мач беше срещу Русия. Загубихме с 3:1, спомням си отлично какво се случи. Не искам да повдигам този въпрос, но един от най-добрите съдии Бела Хобор сгреши поне 5 точки в полза на противника само във втория гейм...", спомни си Пламен.

"Ако не бях волейболист, може би щях да се занимавам с тенис, а може би и с политика. Това е мръсна игра. В спорта винаги имаш шанс да спечелиш на терена, което в политиката не е точно така. Не виждам лошо в това, че у нас доста спортни личности се насочват към политиката, може би в желанието си да работят в името на спорта."

"Ние още не сме разбрали, че комунизмът отдавна умря. Никой не иска да го възстановява. Той имаше своите добри и лоши черти. Погрешно е да се смята, че всичко от онова време е лошо. Това не е така", настоя Пламен, преди да се върне отново на темата "волейбол" и да сподели интересни виждания за бъдещето на спорта.

"Ще ви кажа едно - само видеоповторенията ще спасят волейбола. Аз съм категорично за въвеждане на технологиите в играта. Когато играят два равностойни отбора, мачът може да се реши от една точка. Ако има повторения, самите съдии ще поддържат по-високо ниво, защото ще знаят, че има повторения и всичко може да се види. Трябва максимално да намалим субективния фактор "преценка на съдията"."

"Например на последния конгрес в ЛА се обсъждаше въпроса за забрана на посрещане отгоре. Това води до спорове - имало ли е задържане или не. Съдията може да вземе субективно решение. Тези неща трябва да се изчисят и опростят. Въобще, в последно време техниката отстъпва на силата. А именно техниката е това, което прави волейболът толкова красива игра."