Селекционерът на мъжкия национален отбор по волейбол Пламен Константинов изрази разочарованието си от загубата с 1:3 от Испания на старта на европейското първенство, на което България е съдомакин. "Лъвовете" изиграха слаб мач на старта във Варна и логично загубиха.
"Според мен слабата ни игра се дължи най-вече, че не успяхме да издържим на сервиса на Испания и не им отговорихме със сервис след като те ни натиснаха. Те играха по-освободено, играха, според мен, на максимум риск, получи им се всичко. Поздравления за испанците.
Не е само наша заслуга със слаба игра, аз мисля, че те ни натиснаха и след първоначалния натиск ние не можахме да отговорим по същия начин. Сбъркахме много сервиси. Оттам това, което вкарвахме те го посрещнаха добре. Когато тръгнахме да вкарваме и да не грешим те посрещаха идеално, имаха отличен сайд-аут и атака.
Имаше притеснение безспорно, но аз го казах, че очаквам началото да е трудно ,защото има напрежение като домакин. У домакинът има повече напрежение в първи мач, отколкото при другия отбор. Те играха освободено, ние - под напрежение.
Това се отрази най-вече на сервиса. Очакванията ми бяха, че ще има такъв момент, но, че ще можем да пречупим и да обърнем мача. Може би ги изпуснахме в четвъртия гейм, когато ни паднаха две топки леки от подсигуряване и тогава те направиха четири точки разлика. Отново им тръгна сервисът, изпуснахме момента, донякъде бяхме пречупили развоя на мача. Изпуснахме си момента в четвъртия гейм.
Няма да коментираме съдийските грешки. Не, не е съдията, имаше отсъждания, които са коментируеми, но не е съдията. Първият проблем е в нас, а не в съдията. Най-хубавото е, че тази грешка в началото е поправима. Ако беше да изиграеш такъв фатален мач в директна елиминация, тогава ще е непоправима. Надявам се и имаме възможност да я поправим.
Психиката се изгражда в такива мачове и те трябва да се изиграят и трябва да се загубят. Има момчета, на които това им е първо голямо първенство.
Не е лесно да влезеш на такъв форум и да покажеш вече устойчива психика. Да не сме прекалено критични към тях или да сме поне малко по-търпеливи. Пак казвам - аз се надявам, че все още имаме шанс да поправим нещата, да не пребързваме с крайни заключения."
