Олимпийската квалификация в Берлин бе четвъртият турнир на националния ни отбор по волейбол, под ръководството на Пламен Константинов. В период от 17 месеца, Гибона бе начело на "лъвовете" на 4 надпревари, в които постигна 17 победи от 32 двубоя. Чисто статистически, резултатите не говорят особено добре за представянето ни, особено когато става въпрос за отбор с претенции, доскоро за европейски шампион и участник на олимпийските игри в Рио. Ако се вгледаме малко по-задълбочено и разгледаме турнирите поотделно, то по-скоро Константинов не се е справил с поставените, както от самия него, така и от федерацията, цели.

Началото на ерата на Пламен в националния започна в Полша, където лъвовете претърпяха тотален крах. Тогава обаче Гибона имаше оправдание, тъй като пое един разбит състав, изпълнен с проблеми, който за първите 6 месеца от 2014-а бе постигнал 1 победа и 11 загуби! Някак логично дойде и слабото представяне на световното първенство, където той действително нямаше как да оправи всичко с магическа пръчка.

Големите очаквания към бившия треньор на Губерния обаче дойдоха с домакинството на втора група на Световната лига, както и на европейските финали. Пред Константинов имаше две поставени цели от тези турнири - връщане в първа дивизия (победа във финала в „Конгресна"), както и медал от „Арена Армеец". Домакинството в Лигата позволи на Гибона да експериментира, съхранявайки основната си част от играчи за предварително ясния финал с Франция. Оказа се, че сметките ни са криви и мачът на истината бе загубен с 0:3, при това по категоричен начин. Петлите пък тепърва набираха скорост и на свой ред спечелиха трофея в първа дивизия.

Няколко месеца по-късно настъпи и дългоочакваното европейско в България. Феновете в „Арена Армеец" понесоха лъвовете на ръце, а победата на старта над Германия с 3:0 бе първата действително важна за Пламен начело на тима. Тя вдъхна огромна увереност, като последвалите скандали на двубоя с Холандия допълнително обединиха цялата нация.

Така въпреки проблемите с контузии, трикольорите постигнаха и най-големия успех след ново 3:0 над Германия на 1/4-финалите. За съжаление, две единични блокади на Нгапет срещу Владо Николов оставиха нашите с празни ръце - загуба с 2:3 от 2:0 срещу същата тази Франция, след което очаквания срив с Италия за бронза и 1:3. На всеки друг турнир четвъртото място щеше да се приеме като „поредното". Обединени около проблемите и водени от страхотната еуфория по трибуните обаче, никой не се сети, че първоначалната цел е била медал, който бе пропуснат за една-две успешни атаки. Три месеца по-късно в Берлин дойде отрезвяването. Допълнителни проблеми с контузии, в съчетание с два слаби мача с Русия и Франция доведоха до край на мечтата за Рио.

Равносметката - със или без оправдания, със или без контузени, съмнения за глобална конспирация срещу нас, лоша програма, вътрешни бойкоти и какво ли още не, статистиката показва следното. България на Константинов се провали на три от четирите турнира, в които игра. И се представи на ниво в един, но така и не спечели бленувания медал. 17 победи, голяма част от които постигнати в мачове без значение от Световната лига, срещу 15 поражения. 5 от тях в двубои на живот и смърт, носещи медал, или евентуално класиране за Рио.

Вероятно всеки друг треньор, на мястото на Пламен Константинов, щеше да е разединил Управителния съвет и нацията. Едната половина да му иска оставката, а другата да го брани храбро. Харизмата на Гибона обаче и невероятното умение да обединява тълпата след себе си, са безценни. Както за самия него, така и за федерацията.

Да, Константинов се провали, с оглед поставените цели, но го направи по красив, пленяващ начин. Което го превръща в онзи герой от филмите, който винаги е обичан и никой не иска да умира. Той е незаменим за хората от централата, защото в момента е техен пазител. Хем казва истината, че ситуацията във волейбола ни е изключително тежка, хем защитава Инженера и компания, които според него нямат алтернатива. А какво по-хубаво от това за ръководството? То има достатъчно широк гръб, зад който да се скрие и никой да не му потърси сметка. И докато селекционерът е на „правилната" страна, не резултатите ще бъдат тези, които да са водещи за оставането му начело на тима. Без значение дали те отговарят на целите, или не.