-Доволен ли сте от представянето на Левски срещу Черно море?
- Да. За съжаление обаче ни стана навик да губим по някой гейм срещу по-слабите противници в първенството. Мобилизираме се единствено срещу ЦСКА.
-Какво не ви хареса в играта на вашия отбор?
- На моменти се представяме точно така, както искам. Но в други имахме проблем с мотивацията. Сякаш моите състезатели, като видят, че противникът не е на тяхното ниво, си мислят, че сам ще се победи. Няма го онзи хъс, който демонстрираха срещу ЦСКА. А Черно море показаха най-доброто, на което са способни и логично спечелиха втория гейм. Но пък не съм и прекалено критичен, защото във Варна не намерихме най-добрите условия за игра. В залата беше доста студено и на моменти направо замръзвахме. Явно домакините нямат достатъчно средства, за да си позволят да поддържат нормална температура.
-Предстои ви да изиграете няколко контроли в Румъния. Какво ще търсите в тях?
- Преди всичко сработка след двайсетте дни почивка, които се получиха между двата дяла на първенството. Естествено, ще се опитаме да спечелим мачовете, но не резултатите са най-важното.
-Оптимист ли сте за бъдещето на Левски Сиконко с тези играчи? Миналата година след загубата от Марек ги напсувахте...
- Да, вярвам, че във всеки от тях има страхотен потенциал. Надявам се, че и Методи Ананиев, и Валентин Братоев ги чака страхотно бъдеще. Но и в останалите има много хляб. Трябва само да поработим върху манталитета им. И да бъдат малко повече професионалисти.
-Как ви се струва първенството? Мнозина твърдят, че е равностойно, но това прави ли го силно?
- Е, със сигурност, когато аз все още бях на полето, нивото бе доста по-високо. Но не бива да забравяме, че тогава всички национали си играеха в България. Догодина може някои от тях да се върнат. Но това зависи и от спонсорите.
- Състезатели като Рафаел Паскуал помагат ли да се вдигне класата на първенство, или ЦСКА сбърка с привличането му?
- Като манталитет със сигурност помага. Особено на младите. Дава им идеи, показва им какво трябва да подобрят. А това не е малко.
- В края на 2008-а сложихте край на кариерата си като състезател. Много или малко са 30 години в залата?
- Мисля, че са доста. Може би съм един от рекордьорите в това отношение. В България със сигурност са малко състезателите, които могат да се похвалят, че са прекарали толкова време на игрището.
- Най-ценният урок, който научихте през това време?
- Че трябва да бъдеш боец и никога да не се предаваш. Освен добър състезател трябва да бъдеш голям човек, голяма личност. В последните години ми беше много трудно, но стисках зъби в името на спорта. Само така с потенциала, който имат, волейболистите на Левски ще успеят да пробият и в националния отбор, и в чужбина.
- Къде е по-трудно - като състезател или като треньор?
- Определено отвън. Като играч нещата зависят от теб. Докато като треньор само стоиш и гледаш. Няма как да влезеш и да я изиграеш някоя топка вместо тях. Освен това трябва да запазиш спокойствие независимо от всичко. Треньорската работа е доста трудна, но аз я върша със сърцето си.
- Защо избрахте този път? Не беше ли по-лесно да последвате брат си, който стана шеф в Марек?
- Не бих казал, че е по-лесно. А и всеки има някакво вътрешно чувство как трябва да продължи живота си. Аз от 2003 г. знаех, че моето призвание е да бъда треньор. Другото не носи толкова емоции. Като президент например няма как да научиш останалите на това, което знаеш.
- Винаги сте били сред най-емоционалните на терена. Сега много рядко давате израз на чувствата си. Как успявате?
- Донякъде се изненадвам от себе си. Човек се нагажда според ситуацията, в която изпада. Спокойствието по време на мачовете сякаш дойде от само себе си. Трудно е, защото понякога емоциите избиват. Но това е, когато виждам, че вътре на полето няма бойци. Наясно съм, че тези млади момчета не могат да направят веднага и онова, което искам от тях. Затова на моменти се ядосвам много.
- Името ви се спряга за един от евентуалните помощници на Силвано Пранди в националния отбор. Как гледате на тази възможност?
- Като на страхотно предизвикателство и огромна чест. Със сигурност ще науча доста неща.
- Това ли е пътят - клубен отбор, помощник в националния и един ден - начело на същия национален отбор?
- Това е. И е по-правилният поне според мен. Не бързам за никъде. Ще използвам максимално двете години, които ще прекарам край Силвано Пранди.
- Сега повече или по-малко свободно време имате?
- Като че ли сега ангажиментите ми са повече. Все пак и отговорностите се увеличиха. Но и като играч, и сега като треньор винаги съм успявал да разпределям времето си така, че да има възможност да свърша всичко.
- Имате двама синове. Някой от тях наследи ли вашата любов към спорта?
- Големия не го влече, той предпочита науката. В момента е ученик в Първа английска гимназия и усилията му са насочени натам, защото училището е доста сериозно и авторитетно. Малкият като че ли се увлича от волейбола, дори го записах да тренира в Славия. Ще видим обаче докъде ще стигне.
