Любо Ганев: Щом ни бие Македония, значи нещо не е наред

Вицепрезидентът на БФВ Любо Ганев коментира пред "7 дни спорт" за кризата в българския волейбол. Той разкри гледната точка на федерацията и застана 100% зад треньора Пламен Константинов.

- Г-н Ганев, треньорът на женския национален отбор Иван Сеферинов заяви, че само революция може да спре упадъка на българския волейбол. Съгласен ли сте с него?
- Изслушах внимателно неговото изказване. Според мен трябва да има промяна в детско-юношеските школи. Да се въведе единна методика на работа при децата и в националните отбори. Начинът на мислене трябва да се промени, а не да се правят революции.
- На неправилния начин на мислене ли се дължи отстъплението във волейбола?
- Не само. За резултатите на мъжкия национален отбор си има обяснение. Първо, промениха начина за класиране на олимпиадата, второ, ние през цялата година имахме контузени и не бяхме в пълен състав. Имаше моменти, когато шестима основни състезатели бяха контузени. Европейското първенство в София го играхме осакатени. Нямаше ги Цветан Соколов, Тодор Скримов... След това Скримов се върна, контузиха се Тодор Алексиев и Ники Пенчев. Отдавам всичко на малшанс.
- Това беше миналата година, а тази?
- Тази година Пламен Константинов реши да даде почивка на някои от основните състезатели, за да могат да се възстановят, пък и да пробваме по-младите, за да видим на кого може да разчитаме.
- Какво видяхте?
- Че младите още не са дорасли да носят такава отговорност. На диагонал с разпределителя Цветан Соколов е единственият надежден състезател. Негов заместник трябваше да бъде Велизар Чернокожев. В Добруджа той игра на прилично ниво, дадохме му възможност да покаже какво може в "Б" националния, където трябваше да бъде лидер, но отборът не успя да постигне поставената цел – спечелване на Европейската лига. Нещо повече - допуснахме три срамни загуби, дори от Македония
Видя се, че все още не можем да разчитаме на тези състезатели за истинските мачове.
- Казвате, че няма диагонали, а Николай Учиков прави чудеса в Аржентина, показа и суперкласа в турнира за Купата на България с екипа на Нефтохимик.
- Учиков по една или друга причина не беше в състава. Не мога да кажа каква е. Мисля, че той не пожела. Изборът на състав е изцяло в ръцете на треньорския щаб. Федерацията избира треньора и му дава пълните права той да си определя състава. Няма как ние да оказваме натиск и да им се месим в работата. Имаме някаква контролна функция, но тя е по-скоро да бъдем осведомени за решенията на треньорския щаб.
- Как ще коментирате слуховете, че някои от звездите не са били повикани заради личен конфликт с треньора?
- Пламен го познавам повече от 20 години и не бих казал, че лични отношения с даден играч биха повлияли на негово професионално решение. Ако с играча има конфликт или поведението му разваля дисциплината в отбора, това е друг въпрос. Напълно изключвам лични конфликти, защото те могат да се решат много лесно, особено в мъжки отбор. Сядат на една маса, удрят си по един шамар и проблемът е приключен. Ние не сме като жените. Аз съм сигурен, че следващата година ще направим всичко възможно всеки боеспособен волейболист да бъде в националния отбор. Тази година за нас беше преходна. Ние като федерация, а и треньорският щаб си извадихме доста поуки, гледайки мачовете, които изиграха момчетата от "А" и "Б" отбора.
- Казвате, че годината е била преходна, това означава ли, че е провалена?
- Не бих казал, че е провал, по простата причина, че ние самите не сме си поставяли някаква цел специално при мъжете. Искахме да видим доколко можем да разчитаме на младите състезатели. Дадохме си сметка какво се е случило и как трябва да продължаваме.
- Как трябва да се продължи?
- Да се използват всички налични волейболисти, които могат да помогнат. За съжаление България не е Русия, където има по 4-5-има състезатели на всеки пост. Според мен до последно не трябва да се знае кои състезатели ще бъдат повикани в националния, за да има тръпка. Когато аз бях волейболист, не съм спал от вълнение, преди да разбера дали ще ме повикат.
А сега всички казват „Дано не ме викнат”
Националният отбор трябва да бъде черешката на тортата в кариерата на един волейболист. Играчите трябва да знаят, че това е гордост и чест. А сега те разсъждават така: „По-добре да си почина... в клубния отбор ми дават много пари, сакън да не се контузя.” Тези неща не трябва да ги допускаме, но за съжаление има хора, които нямат желание да играят за националния отбор.
- Съгласен ли сте с мнението, че селекционерът Пламен Константинов се ползва с голям комфорт на фона на липсата на резултати?
- Аз мисля, че това е правилно. Един треньор трябва да е спокоен, че условията, които той иска, са му подсигурени. Защото, ако нещо стане - в добрия и в лошия смисъл, цялата вина е на треньора. Камило Плачи нямаше ли комфорт? При Найден Найденов нямаше ли комфорт? А когато беше Радостин Стойчев? При него пък нито един човек от щаба му не говореше с федерацията. Това не е ли пак вид комфорт?
- А кога федерацията си промени мисленето? Защото досега треньорите си заминаваха при значително по-добри класирания.
- Ако трябва да бъдем откровени, почти никога федерацията не е гонила треньор
И почти никога треньор не е бил освобождаван за слаби резултати. Когато двама души гледат в една посока, пътят, по който ще стигнат до целта, не е толкова важен. По-добре ли е някой да се обади на Пламен и да му каже с кого да играе? Ние можем да помагаме, но не и да се намесваме в неговата работа.
- Но вече трета година няма резултати, ако не броим четвъртото място на европейското първенство в София.
- Ако трябва да бъда честен, тимът направи много последната година на фона на многото контузии. С най-слабия отбор в последните години за две точки щяхме да станем европейски шампиони. Преди имахме по трима човека в топ 10 на сервис. Напоследък нямаме и един. Този елемент отсъства в нашия отбор. В периода 2006-2008 година печелехме, защото имахме много силен сервис, добро нападение и перфектна блокада. В момента почти всички мачове ги печелим само с блокада. С едно оръжие пак сме сред най-добрите 4-5 отбора в света (б.р., България е на 16-о място в ранглистата на FIVB).
- Вие сте ревностен защитник на селекционера. Той обаче получава доста упреци, че се занимава с неща, които не са му работа.
- Пламен е такъв. Той иска да направи много неща, ако може да помогне на всеки. Когато избирахме, търсихме просто треньор. Казахме, че не искаме някой, който да построи волейбола наново. Ако искахме някой да строи зали, щяхме да вземем строител. Ако искахме да ни прави нова идеология, щяхме да вземем професор. Ние си търсехме треньор, който да води отбора.
- Но на Константинов му се случва да пропуска тренировки...
- Това, че един треньор веднъж не присъства на тренировка, не е проблем. Пламен е най-правилният треньор на националния отбор в настоящия момент. Той е много амбициозен, ходи по семинари, използва най-добрите анализатори.
- Да поговорим за младежкия национален отбор, който се класира осми на европейското първенство в Пловдив и Варна. Защо момчетата не успяха да реализират своя потенциал?
- Да, отборът можеше да играе по-добре. Самият Владо (б.р., треньорът Николов) каза, че не е доволен от представянето. Тези момчета трябва да бъдат възпитавани в по-голяма борбеност, защото добрият състезател се познава по това. Взехме домакинството, за да може момчетата да влязат в четворката. Но е факт, че последните два мача ги изиграха без абсолютно никаква мотивация. Техническите проблеми се решават лесно, но психологическите – не.
- Владимир Николов също упрекна състезателите. Каква е неговата отговорност обаче, а и вашата, защото федерацията решава кой треньор да води отбора?
- Още, когато се отказа от активна дейност, Владо ми каза, че няма с какво друго да се занимава освен с волейбол. Като състезател той подхождаше много професионално към тренировките и мачовете. Аз не бях такъв. Не спазвах диети, ходех по дискотеки... Докато за него тези неща са недопустими и няма как да го убедиш в противното. Ние решихме да му гласуваме доверие, нека да се пробва, няма лошо. Не бих казал, че назначението му е грешка, но самият той трябва да реши дали ще бъде треньор, или ръководител, защото няколко дейности накуп не могат да се съвместяват.
- А какво е желанието на федерацията?
- Да има отбор, който да върви напред. Всичко друго зависи от Владо.
- Кога се видяха първите признаци на кризата във волейбола?
- Не бих казал, че има криза във волейбола. Просто нямаме тези резултати, които ни се иска.
- Това как го наричате?
- Не е криза, защото в момента това са ни възможностите.