Волейболистите ни се класираха за финалите на Световната лига за трети път. Направиха го достойно и с игра, впечатлила и навън. Нашите изпълниха великолепно задачата си в Куба, където победиха с 3:0. След това във Варна дублираха успеха.

С повея от Острова на свободата обаче дойде и времето за сметките. Усещахме го до последно, докато течаха срещите с Египет. Взехме чисти победи, но треперехме за финалите. Опасенията ни не бяха напразни.

Москва нямаше да повярва на сълзите ни, защото второто място след Куба нямаше да е достатъчно. Не само у нас се считаше, че групата ни може да излъчи двама финалисти. Рубен Акоста обаче мислеше друго.

Президентът на международната федерация за пореден път започна с експериментите в най-комерсиалната волейболна надпревара в света, като направи финалната фаза с шест отбора.

За Москва се класират четирите тима, лидери в предварителните групи, плюс домакинът, а последното място се допълва от отбор, получаващ "уайлд кард". Тази привилегия беше дадена на Италия.

Европейските шампиони завършиха на трето място в група "С", след Франция и Русия. "Скуадра адзура" е поливалентен отбор и няма незаменими волейболисти. Италия обаче не заслужаваше да играе в Москва. По-добри от вторите в Световната ранглиста бяха всички в подножието на върха в предварителните потоци.

Това обаче няма никакво значение. Очевидно е, че максимата "Бий, за да те уважават!", важи с пълна сила в международната федерация. Националите се класираха на финала, но това е половината от свършената работа. Сега трябва да покажем, че сме достойни да играем на световното в Япония. Пък и Мартин Стоев искаше Бразилия на финала в Лигата. Трябва само да се възползва от шанса си.