Победителите не ги съдят, а победените - те да му мислят. Тази спортна сентенция беше опровергана от едни български мъже с "лъвски" сърца. На малкия и големия финал на Европейското първенство по волейбол нямаше загубили. Да, Италия победи България, Франция се наложи над борбената Словения, но всички спечелиха. Едни завоюваха медали, а други чест и слава. 

След мача на волейболния ни национален отбор срещу „адзурите" се започнаха коментари от знайни и незнайни специалисти. Писнало им на въпросните капацитети волейболистите да бъдат четвърти. Как вечно сме оставали без медали. Те изобщо не си дават сметка какво наистина се случи на това първенство...

Да започнем от невероятната възможност да бъдем домакини на Европейското първенство по волейбол. Тази чест се полага само на най-силните волейболни сили. Това е една истинска възможност, която само един истински волейболен фен може да оцени. Нека не се впускаме в сравнения с футбола и прогнози кога България ще има шанса да домакинства на Европейско първенство - безсмислено е. Самият факт, че от CEV ни повериха такава отговорност, говори доста.



Шансът да играят пред родна публика, наистина окрили националите ни. Те съвсем искрено признаваха след всяка среща, че феновете са им давали допълнителна сила за победа. Публиката и отборът бяха едно. Залата кънтеше, а ушите на съперниците ни със сигурност все още „дават заето". Всички изпаднаха в истинска волейболна еуфория. Волейболистите ни вършеха чудеса по игрището.

Преди старта на първенството реалните прогнози за нашите бяха максимум излизане от групата. Самият селекционер Пламен Константинов си пожела участие на четвъртфинал. Да, но достигнахме и до полуфиналите и след това играхме за бронза. Това е един невероятен успех, с оглед на състава, с който разполагаме. За съжаление за това първенство бяхме без голямата ни звезда Цветан Соколов, който претърпя операция. Друг важен състезател - Тодор Скримов със сигурност щеше да помогне много, но контузията му попречи.  

Реално погледно съставът ни не блестеше с отделни единици, които да направят разликата. Силата на отбора беше в колектива. Не разполагахме със супер звезди от ранга на Нгапет и Зайцев. Дори в момента нямаме състезател, който да играе в световен волейболен колос. Но и това не ни попречи да бъдем на крачка от финала. Победихме Холандия, Чехия и на два пъти Германия с качества, но и с голяма доза ентусиазъм.

След злощастно загубения полуфинал от Франция Пламен Константинов каза една истина, на която не се обърна голямо внимание. „Този състав няма перспектива. Трябва подмладяване", сподели той. Като погледнем детайлно играчите ни, ще се убедим в правотата на думите му. Владимир Николов беше на висота на Европейското първенство, но почти сигурно това беше последното му участие с волейболния национален отбор. Тодор Алексиев е на 32 години, а Теодор Салпаров на 33 г. На практика пред лидерите ни не остават още много години, в които ще могат да играят на високо ниво.

Предстои подмладяване на отбора, но бъдещето изглежда светло със състезатели като Жани Желязков, Велизар Чернокожев, Розалин Пенчев и др.

Пред тях предстоят много финали и дай боже медали. А тези момчета спечелиха много повече от медал - завоюваха обичта на феновете, а тя не се печели лесно. Националите показаха мъжки сърца и лъвски характер. Те надскочиха дори собствените си възможности и бяха само на крачка от сбъдването на най-голямата си мечта. Но не било писано...