Когато през 1987 г. националният отбор по баскетбол на Гърция сензационно стана европейски шампион в Атина, събитието предизвика такъв интерес към този спорт в страната, че правителството веднага се зае да създава площадки за баскетбол във всеки квартал. В резултат Гърция остана трайно на баскетболната карта на Европа, дублира титлата през 2005 г. и стигна полуфиналите в седем от последните 11 европейски първенства. На аматьорско ниво баскетболът става най-популярната игра на Пелопонес.
През 2006 г. България стана третата в света сила по волейбол след Бразилия и Полша, но от това не доведе до никакви действия за популяризирането на този спорт. Докато националите играеха мачовете си в Пекин миналото лято и скандалът с Пламен Константинов набираше скорост, една от кварталните площадки в "Лагера" осъмна с опънато въже от простор. Около него няколко момчета дълго време се изживяваха като истински волейболисти.
Според статистиката на ДАМС двете най-обичани спортни игри - волейболът и баскетболът, се нареждат на трето и четвърто място между най-предпочитаните за практикуване в България след футбола и бойните спортове като карате, джудо, таекуондо, айкидо и различни боксови практики (виж таблицата). Успехите на борците, щангистите, стрелците или на Йордан Йовчев в гимнастиката не напълниха залите, нито олимпийската шампионка от Пекин Румяна Нейкова ще привлече повече гребци в каналите. Със сигурност обаче допинг скандалите изядоха златните години на българските щанги. Значителен ръст бележат маркетингови спортове като тениса и ските, чиито федерации се дават като пример за успешно работеща спортна структура.
Съвсем логично засиленият интерес към футбола, игрите и тениса е продиктуван от комерсиална цел. На тези спортове се гледа като на реална възможност да бъдат превърнати в професия, осигуряваща месечен доход, в пъти по-висок от средния в страната, смятат анализаторите. В България има картотекирани 32 хиляди футболисти, като на седмица се играят по 1000 мача от А група до регионалните първенства. Количество има, но няма качество и това се дължи на калпавата треньорска работа и амортизираната база.
От институционален към пазарен тип
Въпреки че спортните игри са затиснати от липса на достатъчно база, само за последната година Българската федерация по волейбол има близо 1400 нови картотекирани състезатели, а баскетболът прибави още 1000 играчи, разпределени в 125 клуба. Увеличението на клубовете е близо 48% в сравнение с 2004 г. Освен това държавното първенство по стрийтбол, което се организара в 11 български града, събира над 3000 участници годишно. Голям процент от участниците никога не са се занимавали с организиран баскетбол.
Основен проблем, който важи за всички спортове, е, че губим състезанието с компютърните игри, казва Иван Ценов, изпълнителен директор на БФБ. "В тази връзка планираме да представяме баскетбола в училищата по-агресивно, още от първи клас. Другият проблем е лошото състояние на училищните салони, много от които въобще не стават за баскетбол, както и ужасно остарелите спортни зали в повечето населени места", коментира той.
Баскетболът, както и волейболът са изключително удобни за плавно преливане от институционален към пазарен тип спорт. В САЩ баскетболът тръгва като задължителен в учебната програма от ранна детска възраст, минава през гимназиите, университетите и накрая най-изявените намират място в НБА.
Докато футболът дължи развитието си на народната любов, а волейболът и баскетболът търсят помощ от общините за бази, бойните спортове просперират. Общият брой картотекирани състезатели е над 7000, но до всеки спортист има още 10 пълни аматьори. Това прави поне 70 000 практикуващи в страната, казва Валентин Тодоров от федерацията по карате. В книгата си "История на олимпийското движение" проф. Райна Бърдарева описва каратето, като "най-бързо масовизиращ се индивидуален спорт" в света. Карате е в листата на кандидатите за влизане в олимпийската програма за 2016 г. заедно с голф, ръгби, бейзбол, софтбол, скуош и летни кънки.
"Интересът към тази група бойни спортове нарасна неимоверно през последното десетилетие. Мотивацията е, че дават по-голямо самочувствие в различни житейски ситуации и човек се чувства въоръжен с умения за самозащита", обяснява Тодоров.
Спортът не е скъп, тъй като 90% от клубовете, използват училищна спортна база. Това не са маркетингови спортове - нито трибуните се пълнят, нито има някакъв телевизионен интерес, но има желаещи да практикуват.
Да плуваш но сухо
Оживление има в плувните спортове, където са отчетени близо 4500 картотекирани заедно с водната топка. Клубовете също се множат. "Това става не толкова въз основа на нарастващия интерес, а затова, че треньорите често влизат в конфликти и решават всеки да си прави свой клуб, казва за "Капитал" олимпийската шампионка Таня Богомилова, която е и президент на Българска федерация по плуване. Във Варна например имаше един стабилен клуб "Черно море", после треньорите се изпокараха и сега има 11 клуба. Използват се същите бази, които бяха и по мое време. Нищо ново не се построи оттогава. Тези басейни имат определен капацитет, но той е недостатъчен. Връщаме деца, които идват с мотивацията, че това е здравословен спорт и ги развива всестранно. Въпреки че е монотонен и скучен и е трудно да задържиш нива поради изключително силна конкуренция, от количество вече минахме на качество в националния тим."
Плуването прилага платена схема на обучение подобно на бойните спортове и тениса. Въпреки че водните площи се превръщат в гъмжило от плувци, за изграждане на частни басейни е смело да се мисли. За да се издържа такова съоръжение, трябва да продава часове като услуга на граждани и да има прилежащи търговски площи, казва от опит Богомилова.
Прогрес в тениса и ските
През 90-те години, когато Борис Бекер се превърна в един от символите на спортните успехи на Германия, тенисът се превърна за известно време в един от най-масово практикуваните спортове там. Тази вълна отшумя, като постепенно отстъпи място на голфа. В България потокът от желаещи да тренират тенис се е увеличил близо три пъти за последните три години, е констатирал на база личен опит Стефан Йорданов, треньор в ТК "Мспорт". Само за една година след регистрирането на базата на успехи неговият клуб се издига от най-ниска категория до първа.
Постоянно увеличаващата се популярност на тениса се дължи и на успехите на Сесил Каратанчева, Цветана Пиронкова и Григор Димитров в последните години. Фдерацията по тенис, чийто президент Стефан Цветков е член на борда на Европейската асоциация и председател на комисията за професионален тенис, се дава за пример за много успешно работеща спортна структура заедно с федерацията по ски. Двете са с модерен и ефективен мениджърски подход на управление от силната група на маркетинговите спортове с повишен зрителски интерес. За популяризирането на българския тенис допринесоха и десетките турнири за мъже и жени. Въпреки развитието обаче все още най-големите са с награден фонд 100 хил. долара, осигурени от частни компании. Тази зима Българската федерация по ски също проведе мащабна акция за популяризиране на спорта, като беше домакин на кръг от Световната купа за жени, а с програмата "Научи се да караш ски" обучи 3000 деца от 7 до 10 години.
Въпреки постоянните успехи на българските борци и четирите медала от игрите в Пекин, този спорт е картотекирал през 2008 г. близо 500 състезатели по-малко от предходната. Сериозен отлив на състезатели отчитат в леката атлетика, като това се отразява и на резултатите на представителните отбори. "До 1989 г. имаше картотекирани около 10 000 атлети и 1200 души треньори. Сега техният брой едва стига и 3000, казва проф. Петър Бонов от катедра "Лека атлетика" в НСА. Футболът изяде леката атлетика, агресивните действия на футболните президенти доведоха до заличаване на условията за практикуване на този спорт по стадионите." Заниженият интерес към леката атлетика не е само в България. Наскоро Европейската федерация също отчете отлив на атлети, особено в беговите дисциплини.
Това обаче не пречи федерацията по лека атлетика да получава редовно най-голямо държавно финансиране от всички спортове. Всъщност при разпределение на средствата ДАМС не се води от интереса и броя на картотекираните състезатели. То се извършва на база резултати от високо спортно майсторство, отчитано въз основа на спечелени точки и медали.
По тази причина най-много пари за 2008 г. след леката атлетика са погълнати от борбата, която донесе четири медала от игрите в Пекин. Следва федерацията по вдигане на тежести, която има общо 700 картотекирани състезатели и провален заради допинг скандали национален отбор. Чак след това се нареждат масовите спортове като баскетбола и волейбола, следвани от спортна стрелба с 483 състезатели и художествена гимнастика с над 3000 гимнастички. Не търсете логика, защото такава няма.
Картотекирани състезатели 2008 г.
1.Футбол 32 424
2. Бойни спортове 6281
3. Волейбол 5751
4. Баскетбол 5201
5. Хандбал 5106
6. Борба 3383
7. Плуване 3231
8. Худ. г-ка 2956
9. Лека атлетика 2843
10. Хокей на трева 1717
11. Ръгби 1514
12. Тенис 1500
13. Бадминтон 1437
14. Кану-каяк 750
15. Тенис на маса 731
16. Ски 723
17. Вдигане на тежести 654
18. Гребане 582
19. Спортна стрелба 483
20. Спортна гимнастика 445
Източник: ДАМС
