Евгени Иванов е един от най-колоритните състезатели и втори по стаж в националния отбор. Високият 210 сантиметра централен блокировач е роден на 3 юни 1974 г. в София. Започва да се занимава с волейбол в Славия. Играл е още в клубове от Италия, Франция, Русия, а от новия сезон ще бъде в полския СКРА Белхатув. Иванов е световен шампион за младежи от Кайро 1991. Участва с националния отбор и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г., където става девети. За представителния ни тим има 233 мача. За последно Пушката, както е известен Иванов заради топовния му сервис, излезе пред българска публика преди два дни във Варна. След победата над Куба с 3:0 Иванов взе микрофона и със сълзи на очи обяви, че след края на сезона се отказва от националния отбор. Ден след това Иванов говори и пред "Топспорт".

- Евгени, кога за последно ще гръмне пушката за националния отбор?
- Ще играя на световното първенство в Япония през ноември и след това ще спра да се състезавам за националния отбор. Това ще стане, ако нямам контузии и всичко е наред.

- Решението окончателно ли е?
- Не мога да кажа, че е окончателно. 99 на сто обаче е сигурно, че ще се откажа.

- Как стигна до него?
- Много дълго мислех, докато стигна до него. В никакъв случай не съм го взел спонтанно. Става въпрос за около година мислене. Но това е кръговратът, не мога да съм вечно в националния отбор.

- Съотборниците ти как го приеха?
- Някои от тях бяха изненадани, дори повечето. Това е нормално. Не бях казал на никого.

- Ще успее ли Краси Гайдарски да заеме подобаващо твоето място?
- Краси е много талантлив. Няма толкова опит в международни състезания. Това обаче може да е в негов плюс, защото ще излиза много по-мотивиран.

- Имаш 233 мача за националния отбор. Има ли някой, когото винаги ще помниш?
- Да. Беше през 1996 г. по време на финалите на Световната лига с Бразилия. Играехме срещу Куба и губехме с 0:2, а аз бях резерва. Тогава ме пуснаха и спечелихме мача с 3:2. Това беше първата ми среща, в която националният тим победи и аз бях на игрището.

- А някой специален момент в личен план?
- Там вече са много. Може би като най-ярък е раждането на дъщеря ми.

- Вече си ставал световен шампион за юноши в Кайро'91. Ще успееш ли да го направиш и през ноември в Япония?
- Силно се надявам. Мисля, че отборът има сили да вземе медал от шампионата на планетата.

- Ще продължиш ли да играеш на клубно ниво?
- Да.

- От следващата година ще се състезаваш за СКРА (Белхатув). Научи ли полски?
- За този етап не съм, а и не смятам да го уча. Повечето от съотборниците ми, заедно с треньора говорят италиански. Така ще се разбираме.

- След време готов ли си да се върнеш в националния като треньор или администратор?
- Все още не съм мислил по този въпрос. Но може би бих приел.

- Започнал си да играеш волейбол в Славия. Има ли вероятност отново да те видим в българските зали?
- Има и такава вероятност. Както се казва, откъдето тръгнеш, там трябва да свършиш. Пък и много волейболисти се връщат в България в края на кариерата си.

- Какво не ни достигна да бием Куба и в първия мач?
- Бяхме пренавити. Това ни изигра лоша шега. Освен това започнахме да играем чак в третия гейм и това нямаше как да не се отрази. След това обаче по време на втория мач показахме на какво сме способни и заслужено победихме.

- Да приемем, че сме се класирали за финалната четворка в Москва. Докъде можем да стигнем там?
- Всичко зависи от групата, в която ще попаднем. Ако сме в поток с Русия и тимът е получил "уайлд кард" ще е много добре, защото това най-вероятно ще бъде Италия. До там обаче има още много време. Първо трябва да се стегнем и да не позволим на Египет да ни вземе гейм в края на седмицата. Куба също може да се класира.