България приключи своето участие на Европейското първенство по волейбол за мъже. Националите загубиха от Словения с 1:3 в осминафинала.
Пред "България днес" легендата Димо Тонев направи обективен анализ на представянето.
Г-н Тонев, какви са вашите впечатления от участието на България?
- Чувствата са разнородни. Трябва да си кажем, че това е потенциалът. Очакванията винаги са много голями, базирани на предишни успехи. Ако се сравним с другите тимове по постове, се вижда, че като състезатели сме лимитирани. Случайно обърнахме първия гейм със Словения. Още в началото се виждаше желание за игра, но момчетата бяха уморени. Вглъбени в себе си. По лицата им нямаше удоволствие и настроение. Видяхме епизодични избухвания. Без константност. Зрителите не оценяват колко е трудно цяло лято да държиш един отбор във върхова форма. Другите тимове имат повече състезатели. Част от тях пуснаха втория състав в Лигата на нациите. Останалите играха в олимпийската квалификация и европейското първенство. Ние нямаме подобен капацитет. Ако бяхме играли с "Б" отбор, нямаше да останем в Лигата на нациите. Играхме и в трите турнира с най-добрите в момента. Крайно време е да започне да се прави стратегия за години напред. Ние решаваме всичко на парче.
Цецо Соколов изигра най-слабия си мач на европейското срещу Словения. На какво го отдавате?
- Чакам момента да видя Цецо Соколов да играе във важни мачове. С Румъния и Гърция всеки може. Очакваме да поведе отбора срещу класните тимове.
Посрещането беше един от слабите елементи. Словения ни разби със сервис. Каква е причината?
- Самите ние не бием силен сервис. Когато в тренировъчния процес не посрещаш подобен начален удар, как искаш в мача да хващащ изпълнението на противника? Посрещането и нашият сервис са най-слабите елементи. Разпределителят е принуден да играе по краищата срещу двойна и тройна блокада. Не можем да използваме класните центрове. От другата страна на полето противниковият разпределител получава топката на главата, а нападателите направо ни разбиха, защото не може да оргнизираме блока. Бием сервис в четвъртия метър. Идентично. Няма кой да им каже да бият дълъг сервис, за да не се играе бърза топка. Не знам дали треньорите виждат това.
Георги Братоев избухна срещу Пранди във "Фейсбук". Той призова да има възрастова граница за хората, които ръководят отборите, недоволен от факта, че беше оставен извън отбора. Как ще коментирате неговите думи?
- Пълна глупост. Като не си в националния отбор, трябва да търсиш причините в себе си. Не в някой друг. Мога и да обясня защо, но е друга тема. Няма нищо случайно в решението на Пранди. Кой искат националите да им дойде треньор? Може би Свети Петър? Да се погледнат как и колко са тренирали. Дали са се влагали на 100% или само да афишират, че имат огромно желание? Някои от волейболистите не бяха добре по обективни причини. Тошко Скримов се контузи. Не успя да тренира на сто процента. Винаги когато свърши голямо първенство, треньорът ни не е сгоден. Състезателите трябва да изпълняват указанията. Играчите се мислят за по-големи треньори, отколкото волейболисти. Трябва да се сложи край на тази работа. Някои играчи в българското първенство са свикнали да казват директно на наставниците, че ако не ги слушат, утре няма да са треньори. Опитват се да го кажат и на Пранди, но той не приема тези работи.
Как виждате шансовете ни за олимпийските квалификации през януари?
- Представянето на европейското е отражение на случващото се през последните 10-15 години. Кой ще носи отговорност за състезателите, подготвящи се у нас? В цялата държава нещо се случва, трагедията е голяма в политиката и никой не носи отговорност. Няма нито един министър в затвора. Във волейбола е същото. Дай треньора или някой състезател да обере парсата, защото ще сложим други. Идват новите и какво става? Кой ще поеме отговорност? Тук волейболната общественост трябва да има думата, а тя стои и гледа сеира. Ръководителите си разиграват кончетата, както си искат. Когато свърши първенството, се почва. Пранди, тоя и оня са виновни. Гонят го, защото той трябва да каже как не са му подсигурени контроли. Как няма подсигурени състезатели. Как бавно са му лекували играчите. Помните ли какво се случи с Радо Стойчев? Събраха се пет специалисти във ВИП-а на "Арена армеец" и казаха - тоя го гониме. Бюджетът на волейбола не е малък. Клубовете очакват да има линия за развитие. Всичко е бошлаф работа. От ден до пладне. Това се отразява и върху женския отбор. Да не би на селекционера Иван Петков да му е лесно? Някой пое ли отговорност защо най-добрата посрещачка Добриана Рабаджиева не е в отбора? Ако беше в тима, може би щяхме да спечелим олимпийската квалифкация. С Казийски е същото, както и с много други. Журналистите и обществеността си траят. Никой във федерацията не се интересува какво става във волейбола. Аз съм една малка прашинка в този спорт през годините. Интересувам се какво се случва и много ме боли. Пет човека си живуркат около волейбола. Преди години им го казах в лицето и започнаха да ме съдят. Накрая аз ги осъдих, защото не бяха прави. По места се мъчат хората да правят нещо. Вижте "Марица", Добрич, Пазарджик, "Виктория Волейбол". Те се сблъскват с волейболната машина Българска федерация и си казваш - каво правя. Тази ченгеджийска схема продължава с години.
