На европейското първенство Полша е един от отборите, които работят с треньор от италианската школа Даниел Кастелани.Той наследи на поста Раул Лозано. Часове след тегленето на жребия за полуфиналите Кастелани говори пред сайта Reprezentacja.net.

Полша вече е на полуфинал. Като успех ли да възприемаме класирането в четворката?
-По-рано споделих, че съм щастлив да водя отбора във финалите на европейското първенство. Смятам, че класирането на полуфинал за този състав е страхотен резултат. Ние имаме няколко по-опитни състезатели, но 70% от тима са млади играчи, които играят за първи път на подобен форум. За такива волейболисти, чиято кариера във волейбола тепърва набира скорост да стигнат до такъв етап от шампионата е страхотно постижение.

Ще издържат ли тези млади състезатели на напрежението от полуфинала?
-Имахме вече два такива мача - срещите от втората фаза със Словакия и Испания. Това бяха най-трудните моменти за нас и емоцията в тях бе много голяма. Мисля, че сега ще бъдем по-спокойни.

Конкуренцията обаче се увеличава. Сега ви предстои да играете с България..
-Естествено е конкуренцията да се увеличава. Но аз мисля, че за нашия стил отборите на Русия и България са удобни съперници. Да, нападателите имат страхотен отскок и възможности, но определено имат проблеми с посрещането на флот сервиса. От гледна точка на тактиката българите не са никак лош съперник. Досега ние бяхме в по-лесната група, за нас тепърва започва трудното. Най-важното е да използваме възможностите си. Направихме го до този момент, надявам се да продължим.

Успяхте ли по време на мачовете до сега да откриете лидера на отбора?
-Мога да кажа, че този състав има повече от един лидер. Много важна роля играе нашият капитан Павел Загумни. Като състезател от когото зависи организацията когато прави забележка или дава съвет всички го слушат търпеливо. Когато той покаже най-доброто от своята игра, тогава целият отбор играе добре. Щом стане дума за центъра там лидер е Даниел Плински. Той играе много агресивно на блокада, през целия турнир до тук се представи страхотно. За младите играчи е много добре да има някой с опит, който да каже „Ела тук и направи като мен" и да им показва как се случват нещата. Плински е сърцето на отбора ни. Същото важи и за Пьотр Грушка, който в повечето случаи дърпа тима напред. Често съм чувал играчите да казват „Когато Пьотр е на терена, ние сме по-спокойни".

А какво ще кажете за Бартош Курек?Определят го за голямата надежда на полския волейбол, той ще издържи ли на тези очаквания?
-В момента Бартек играе много добре. Намира се под голямо напрежение, но успява да остане концентриран и здраво стъпил на земята. Понякога играта му върви, понякога не, но той никога не се предава. Удивително е как реагира такъв млад волейболист, въпреки че за първи път играе на подобно състезание, а от него зависи толкова много. Бартек е много тихо, концентрирано и целеустремено момче.

В отбора има двама състезатели, които така и не намират място в групата - Марсел Громадовски и Кристоф Игнашиак..
-Знам, че ситуацията е доста трудна и за двамата. Но това е национален отбор и конкуренцията е огромна. Когато се взема решение за състава за даден мач силите на състезателите са толкова изравнени, че обикновено надделяват дребни детайли. Изборът на всеки треньор е тежък.

Но в момента вие сте на 100% доволен от него?
-Да, щастлив съм. Всеки от участниците в състава израства от мач на мач. И най-хубавото е че всеки приема и разбира ролята си в тима. Вече всички разсъждават „Добре е, че спечелих две точки за отбора, щастлив съм", вместо досегашното „Защо играх толкова малко". Невероятно удоволствие е да има подобна солидарност в тима. Точно от това се нуждае треньора при изграждането на отбора. През цялото време се опитвам да им предам, че най-важен е отборът, а не индивидуалната изява. Щастлив съм когато виждам, че играчите ми подчиняват егото си на отбора. И също когато ги чуя в интервюта да казват „Доволен съм, защото отбора спечели". Тогава чувствам, че работата, която вършим аз и моя екип е добра. Всеки от тях разбира, че ще получи своя шанс. Само трябва да работи за това.

Тази роля прие дори Збигнев Бартман, който бе голямата звезда на Честухова през сезона..
-Да, това е начинът, по който трябва да се работи. Всеки от тези състезатели е лидер в тима си. Но когато дойде в националния отбор той попада в една съвсем друга реалност и трябва да се приспособи към нея. И треньора трябва да му помогне, а това е една много трудна задача. Много пъти съм казвал на волейболистите: „Изчакайте момента. Чакайте и работете върху себе си и вашето време ще дойде". И трябва да ги убедя, че е така, за да работят в името на отбора. А когато влязат на полето да покажат, че са разбрали. Борим се заедно, понякога печелим, понякога губим, но имаме нашата идентичност. При това не само на полето, но и извън него.

И каква е вашата роля в това, в развиването на идентичността на отбора?
- Не се опитвам да им бъда приятел, но и не поддържам ненужно голяма дистанция с играчите. Опитвам се да говоря с тях, да съм наясно с притесненията, радостите, проблемите им. Опитвам се да ги разбера. Но без да прекрачвам определени граници. Ако им стана приятел, това води до загуба на авторитет. Сега аз имам такъв, имаме и правила, чието нарушаване води до наказания, но не такива, които да ни противопоставят един на друг. Искам да изградя в тях съзнанието, че поведението на всеки един се отразява на останалите, че всеки е важен. Независимо дали в даден мач е направил 30 точки или е играл лошо. За първи път от много време състезателите имат възможност да разговарят очи в очи с треньора си за всичко. Вярвам, че ако волейболистите се чувстват добре в отбора, те ще играят и добър волейбол.