След загубата от Полша волейболните ни национали бяха почти неоткриваеми. След десетина обаждания в хотела в Токио, където е настанен тимът, "Топспорт" успя да се свърже с втория капитан Андрей Жеков. Разпределителят говореше трудно, но въпреки това каза няколко думи за срещата и за предстоящия мач със Сърбия и Черна гора.

- Андрей, какво не ни достигна да победим Полша?

- Това е много труден въпрос. Много ме е яд. Чак не ми се говори...

- И все пак.

- Не ни достигна увереност. Бяхме много близо до финала. След като ни взеха първия гейм, си казахме, че трябва да се стегнем и да вземем втория. Направихме го, но след това в третата част не успяхме да се справим. Това бе разковничето на срещата. Поляците се амбицираха и заиграха по-добре.

- С какво ни надиграха?

- Ако погледнем статистиката, ще видим, че показателите ни са почти равни. Просто поляците повече искаха победата от нас. Наистина, да се играе на полуфинал на световно първенство, е много трудно. Напрежението и залогът са огромни. Явно ние не успяхме да издържим на тези фактори.

- В третия гейм съдията отсъди топка за Полша, която беше в аут. Мислиш ли, че това обърна мача?

- Не, съдийството беше на много високо ниво. Може да е станала грешка, но това е нормално.

- Може ли Полша да победи Бразилия?

- Не вярвам. Тук вече става дума за тяхната психика. Бразилия е много постоянен отбор. Тимът е дошъл в Япония само с една цел - световната титла. Не вярвам, че ще я изпусне. Засега Бразилия е най-добрият отбор в света.

- Да, но ги победихме на Световната лига...

- Това няма никакво значение. Световната лига е съвсем различно състезание, на което отборите се обиграват. Друг е въпросът, че бразилците тогава ни подцениха много. Те бяха пристигнали в Москва ден преди мача и все още не бяха аклиматизирани. Това също оказа влияние.

- Да поговорим за мача със Сърбия и Черна гора. Какво очакваш от него?

- Не мога да очаквам нищо друго освен победата. Искам да си тръгнем с медал, защото сме длъжни да го направим. Трябва да се абстрахираме от мача с Полша, въпреки че няма да мога да го забравя никога. Българският отбор трябва да бъде сред най-добрите в света. Таях надежди, че можем да станем световни шампиони. За съжаление, не успяхме. Сега излизаме срещу отбор, който също иска медал. Трябва да ги разочароваме.

- Победихме "плавите" в груповата фаза на Световната лига. Има ли разлика между отбора тогава и сега?

- Със сигурност. Всички състави на световното първенство играят по-добре, отколкото в Лигата. Тук залогът е много по-голям.

- Какво си казахте в съблекалнята след мача с Полша?

- Всички бяхме много разочаровани. Въпреки това си казахме, че трябва да гледаме напред. Бяхме убедени, че ще се класираме на финалите, но не успяхме. Сега ни остава да поправим тази грешка и да се върнем в България с бронзовите медали от шампионата.

- Мислиш ли, че сърбите имат с какво да ни изненадат?

- Съмнявам се. Сърбия има състезатели на много високо ниво, за които това е последен мач в националния отбор. Говорим за братята Гърбич и може би за Иван Милкович. Със сигурност ще искат да се оттеглят с медал. Ние обаче също сме амбицирани за отличието.