Кунео с Владо Николов загуби с 1:3 от Мачерата финала за Купата на Италия, но българският волейболист остави отлични впечатления с играта си.

- Вашето обяснение за загубата?

- Колкото и да ми е неприятно да го призная, Мачерата игра по-добре от нас. Успяха да отиграят и лошо посрещнатите топки. Ние имахме възможност да доведем нещата до тайбрек, но не се получи.

- Президентът на Кунео Валтер Ланути смята, че кубинският разпределител Гонзалес е твърде неопитен и Мачерата са имали превъзходството на този пост?

- Да се прави сравнение между Гонзалес и Вермилио е невъзможно. Става дума за различно ниво. Но ако трябва да бъда честен, Гонзалес игра по-добре, отколкото очаквах. Това бе първият важен мач в неговия живот, мач на изключително високо ниво. Нормално е от другата страна на мрежата Валерио Вермилио, който за 10 години в Серия А1 и с италианския национален отбор е спечелил всичко, каквото може да се спечели без олимпийска титла, да има превъзходство.

- Доволен ли сте от себе си?

- Да!

- Задавам този въпрос, защото националният треньор на Италия Андреа Анастази ви даде за пример заради способността да играете с минимум грешки.

- Мога само да му благодаря. В интерес на истината, миналата година в Тренто, когато работих с Радо Стойчев и Серджо Бузато, направих голям прогрес в това отношение и в отиграването на тежките ситуации, когато е задължително да не се бърка. По-важно е да се даде отново шанс на блокадата и да се организира успешна контраатака. Радо и Серджо бяха направили едно проучване, което доказа, че след добре пласирана топка противникът реализира само 30% от атаките си. Казано с думите на статистика: от 10 добре пласирани топки от наша страна 7 се връщат обратно и могат да се отиграят още веднъж.

- От тази гледна точка какъв съвет ще дадете на младите волейболисти в България?

- Първо, трябва голямо търпение и много работа. Второ, ситуацията във всеки отбор е различна и от това зависят задачите на всеки играч. В Тренто миналия сезон Матей Казийски беше по-добър нападател от мен, сега в Кунео същото може да се каже за белгиеца Вийсманс. Скачат повече, удрят топката по-силно. Затова целта е те да поемат по-големия риск. Моята задача е да балансирам отбора. В моменти, когато играта на основния нападател не върви, трябва да се нагърбя аз и да допускам по-малко грешки. Целта е отборът да има около 5% директни грешки в атака. Нормално е други 8% от топките да отиват в противниковата блокада. Не повече. Във финала срещу Мачерата се старах да не греша на всяка цена, но имаше моменти, в които рискувах да ме хванат на блок, защото такова беше развитието на мача. Преди години, когато играех в Япония, рискувах и грешах повече, защото японците не са чак толкова силни нападатели. Получавах повече топки и отбелязвах повече точки, въпреки че процентно имах по-висок брак. Така че зависи от отбора, от ситуациите и от индивидуалната тактика в нападение.

- Приложимо ли е това в българския национален отбор?

- Разбира се. Без никакво съмнение в лицето на Силвано Пранди България разполага с най-добрия специалист в цялата история на националния тим. Убеден съм, че под неговото ръководство ще прогресираме тактически и в манталитета. Това, което с Матей правим в Италия, ще го приложим и в националния отбор. А момчетата, които не са имали възможност да работят с добри треньори, ще напреднат най-видимо.