На 9 октомври във Фьорде, Норвегия, България отново чу своя химн. Карлос Насар спечели третата си световна титла и постави нов световен рекорд в изтласкването - 222 килограма. Общият му резултат от 395 килограма (173+222) беше достатъчен, за да изпревари иранците Алиреза Моеини и Али Алипур и да затвърди мястото си сред най-великите щангисти на своето поколение.
Карлос Насар е световен шампион за трети път
Българинът отново покори върха във вдигането на тежести
Тази победа дойде след година, в която той вече бе покорил олимпийския връх в Париж. Там, в категория 89 килограма, Насар спечели златото с тотал от 404 килограма и постави световен рекорд в изтласкването - 224 кг.
Само няколко месеца по-рано, на Европейското първенство в Кишинев, той постигна 188 килограма в изхвърлянето и 229 в изтласкването, с общ резултат 417 килограма - още един световен рекорд. С това българинът стана европейски шампион в трета различна категория, след титлите в Ереван 2023 и София 2024.
Източник: startphoto.bg
На 21 години Карлос Насар вече има три световни, три европейски и една олимпийска титла. Такова съчетание от постижения няма друг български щангист в съвременната история. Той е лице на сила, характер и постоянство, които се изправят срещу хаоса в родния спорт.
Защото зад тези медали няма изобилие. Българската федерация по вдигане на тежести подаде молба за несъстоятелност в края на 2024 година заради натрупани дългове. През март 2025 съдът прекрати делото, но задълженията останаха. Федерацията оцеля, но несигурността продължава.
Самият Насар няма подписан нов договор и не получава държавна заплата. Подготовката му се крепи на клуба "Херкулес" от Червен бряг и на треньорите Христо Христов и Илиян Илиев, които поддържат световен шампион в условия, далеч от комфорта на големите спортни нации.
Това е контрастът, който България често отказва да признае - зад успехите стоят хора, а не институции. През тази година и тенисът, и волейболът дадоха примери за това. Българските спортисти постигат резултати не защото получават подкрепа, а защото имат вяра в труда си. Те се превръщат в посланици на професионализъм, който не чака нареждания.
Източник: startphoto.bg
На подиума във Фьорде Карлос Насар изглеждаше спокоен. В изхвърлянето имаше трудности, но в изтласкването показа класа и самочувствие, каквито се раждат само след дълги години лишения. Когато задържа 222 килограма над главата си, залата замлъкна. Това не беше просто победа, а демонстрация на устойчивост. В този момент България изглеждаше подредена, силна и уверена.
Постиженията му трябва да бъдат повод за гордост и за размисъл. Една държава, която има спортисти като Карлос Насар, не може да си позволи да ги оставя сами. Когато институциите се колебаят, тежестта на България се вдига от шепа хора. И засега, макар и сами, те успяват.
