Най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова коментира отличното си представяне на "Ролан Гарос".
"В играта ми има растеж още от минала година. Даже си казвах, абе аз играя добре, но къде са резултатите. Ето, че дойде моментът, в който се получиха нещата. След Радванска изпитах чисто щастие. Тенисът може да ме накара да се чувствам истински щастлива. Просто влагаш цялата си енергия и устрем. Това е нашият живот.“, заяви Цвети пред Нова ТВ.
„Много зависи от момента, от мача. Зависи и от съперника. Радванска например ме е била 9 пъти. Всеки пък си казваш какво ще направиш и че ще стане по-различно, а в следващия момент губиш 6:1. Просто трябва да опиташ отново и отново, докато се получи. Със Стосър се получи добър мач и определено имах доста шансове. Беше труден мач и физически, и ментално. Саманта си игра доста добре. Тя е един от най-неудобните ми съперници, но имах шансове със сигурност.“
„Определено се чувствам по-добре, когато имам подкрепа на корта. Това са най-близките ми хора. Когато са там е най-добре. В Париж беше почти цялото ми семейство и след всеки мач още някой член от семейството пристигаше. Сега предпочитам сама да си изживявам емоциите и се концентрирам. Може би видях малко просълзени очи, но и аз самата се просълзих след победата над Радванска. Просто, защото много я исках тази победи. За баща ми сълзи чак не мисля, че съм виждала, но аз знам всяка негова мимика какво означава. Той е най-големият ми съдник и най-голямата ми подкрепа. Всички играем тенис, да“, разкри още Цветана Пиронкова и продължи за баща си:
„Просто цялото отношение, което той има към тази игра. Ние бяхме на корта постоянно. Картината, която той рисуваше с думи за света на тениса, я рисуваше много вдъхновено. Запали страст у нас към този спорт, като го представяше като спорт, който е привилегия и се потапяш в един друг вълнуващ свят. Като деца тенисистите бяха нашите герои.“
„Все повече, когато излизам на големите кортове е по-осъзнато. Сега ми доставя някаква изключителна радост и наслада. Подозирам, че сега баща ми ще е на кортовете. Всеки ден е там и играе. Той просто го обича това нещо. Чувала съм много тенисисти да казват, че децата им не искат да се занимават с този спорт, но аз наистина няма от какво да се оплача“, заяви още Цвети Пиронкова и добави:
„Определено не е най-приятната част да имаш толкова внимание върху себе си. Аз много не го разбирам. Аз съм тенисист. Личните преживявания са прекалено ценни, за да бъдат споделяни с широката аудитория. Разбира се чета коментари и за Григор. Странно ми е. Не мисля, че той парадира. Те просто го преследват. Определено върху мен няма чак такова внимание, а и аз бягам от това нещо.“
„Много неща са ми се случили в кариерата. Има един много фин опит, който не всеки треньор може да ти даде. Ако си минал през това е плюс. Мисля, че ще остана в спорта. Със семеството ми правим тенис клуб и ако се развива добре може да стане академия.“
Цвети Пиронкова се развълнува изключително много при спомена за дядо си Никола и остана вярна на себе си да не разкрива тайни от личния си живот, като отказа да коментира предстоящата си сватба.
„Близките ми до такава степен вярваха в нашата кауза, че всичко, което сме правили в тази насока е било с удоволствие. Не съм изпитвала чувство за вина. Дядо ми е другият човек, който се вълнуваше много от моята кариера. Той ме заведе на първия ми турнир. Той беше с мен, когато спечелих първия си турнир – до 10 години в Бургас. Помня го като човек, който никога не спира. Има всякакви идеи, обаче не ги оставя и си ги следва. Хората от тенис средите сигурно също го помнят, защото той беше колоритен. Първата титла я посветих на дядо ми Никола. В Австралия, когато приключи последната точка беше невероятно усещане. Няма как да не ми липсва“, сподели Цветана Пиронкова и трудно сдържа сълзите, които напираха в нея.
