- Хората започнаха да гледат на тениса като на двубой между вас и Рафа Надал заради епичните финали, които изиграхте. Рафа отказа "Уимбълдън", чувствате ли се, сякаш сте загубили другарчето си?
- Донякъде. Това показва, че не е нормално всяка седмица някой от нас да играе финал. През всичките тези години успях да се опазя от контузии, но никога нищо не е гарантирано. Много е трудно да се задържиш на върха. Толкова е маргинално.

В Париж, ако бях пропуснал форхенда (б.а. при 0-2 сета, 3:4 в третия и точка за пробив) срещу Томи Хаас (в IV кръг), нямаше да спечеля титлата на "Ролан Гарос". Нещата можеха да бъдат много различни. Много съжалявам, че Рафа няма да участва на "Уимбълдън".

Още преди да започне турнирът, знам, че няма шанс да се повтори великият финал от миналата година, и това ме натъжава. Рафа винаги ме е превъзхождал на клей
Това ме поставя под допълнително напрежение, когато играем в Париж. Тук не се чувствам така. Два пъти вече съм го побеждавал на финал. Само от мен зависи дали ще спечеля или загубя "Уимбълдън".

- Трябва ли да бъде обвиняван Рафа за контузията, която получи, или просто е жертва на тежкия календар?
- Понякога просто нямаш късмет. Разбира се, той трябва да се обърне назад и да си зададе въпроса: "Какво можех да направя по-добре? Какво трябва да променя, за да не получавам травми преди големи турнири." Аз също съм имал травми. Когато изиграеш 600 мача в кариерата си, неизбежно се появяват леки проблеми тук и там. Важно е да вземеш мерки навреме.

Правя стречинг, ходя на масажи и бинтовам глезените си. Той също прави всичко това, но може би трябва да промени нещо. Само той знае какво. Тъжно е за тениса и за него.

- В тази връзка трябва ли АТП да редуцира календара, за да не сте толкова натоварени?
- Разговаряхме много колко трябва да играем и трябва ли да обикаляме света? Аз не съм съгласен с това. Всеки си носи отговорност за програмата. Понякога просто нямаш късмет, какъвто е случаят с Рафа в момента.

- Когато пробихте на международно ниво, побеждавайки Пийт Сампрас в IV кръг тук през 2001 г., ако някой ви беше казал, че след 7-8 години ще имате зад гърба си 20 последователни 1/2-финала от Големия шлем, участие на 15 от последните 16 финала и 14 титли, какво бихте му отговорил?
- Няма начин! Спомням си, че гледах старо интервю от Ротердам преди няколко години. Сърфирах в интернет и попаднах на видео от времето още преди да победя Пийт Сампрас. Попитаха ме за какво мечтая и аз отговорих, че ще бъда щастлив да спечеля "Уимбълдън" или Ю ЕС Оупън. Наистина това беше мечтата ми, както и да стана номер 1 в света. Знаех, че е възможно. Но никога не съм вярвал, че е възможно да доминирам в тениса по начина, по който го направих.

- Къде държите всичките трофеи?
- Имам си специална стая вкъщи. Само една, но е много хубава и се гордея с нея.

- Разхождайки се из "Ол Инглънд Клъб", чувствате ли се по-различно, след като това е първият път в последните шест години, в който не сте тук да защитавате титлата си?
- Всъщност не. Предполагам, че Париж ми помогна. Знам, че съм във форма, и не мисля за нищо негативно. Не смятам, че съм загубил предимството си на "Уимбълдън". Горд съм, че играх с Рафа толкова невероятен мач тук миналата година.

- Някои неща няма да се променят, защото след отказа на Рафа вие бяхте избран за церемонията по откриването като шампион при мъжете.
- Не го заслужавах тази година. Рафа трябваше да е там. Въпреки всичко за мен е голяма чест, че ме избраха да открия турнира.

- Споменахте, че раждането на детето ви няма да повлияе на психическата ви нагласа към тениса. Защо според вас обаче само 8 мъже от 1980 г. насам са печелили големи турнири, след като са станали бащи?
- Това е, защото бебетата обикновено идват към края на кариерата. С дете започваш да го раздаваш по-спокойно
Но също така трябва да направите сравнение какви играчи са ставали бащи.

Аз съм единият от едва двамата, които са печелили 14 титли от Големия шлем. Статистиката е факт, но не ме притеснява. Дори се надявам да постигна още много победи. Развълнуван съм от това, което предстои в живота ми. Мирка е добре. Чака ме прекрасен нов живот.

- Как си представяте 14-часови полети с крещящо бебе?
- Притеснявам се за това, разбира се. Нямам желание да разстройвам целия самолет, но какво мога да направя? Надявам се, че хората ще ме разберат.

- Пийт Сампрас изпрати ли ви съобщение, след като изравнихте рекорда му от 14 титли от Шлема?
- Той беше много щастлив заради мен. Опитахме се да се чуем по телефона, но не успяхме. Пийт ме модкрепяше през цялото време на "Ролан Гарос". Той винаги ми пише съобщения и ми пожелава всичко най-добро. Не е злобар. Има шанс да дойде за финала, ако аз още съм тук. Публиката ще се радва да го види отново.

- Споменахте, че се чувствате психически изтощен след успеха в Париж. Какво означава "психически изтощен" за Роже Федерер?
- Това е чувството, след като три седмици си мислил само за тенис. Пълна концентрация ден след ден, ядеш тенис, дишаш тенис...Не е най-веселата част от живота, но понякога се налага да го правиш.

Защото след всичко това знаеш, че слънцето ще те огрее накрая. Това е като огромна буря, през която трябва да преминеш. И когато всичко свърши, единственото, което искаш, е да легнеш и да се наслаждаваш на слънцето. Понякога си болен, уморен, емоционален и нямаш сили да подскочиш. Бавен си и искаш да се отпуснеш. Затова си взех седмица почивка и пропуснах турнира в Хале. Исках да се възстановя и да празнувам с приятелите и семейството си.