Новак Джокович използва времето извън корта, за да застане пред камерата в рубриката "Nole4U", където отговори на въпроси, които феновете му пратиха чрез социалните платформи Twitter, Facebook, Sina Weibo, Tencent и др. Световният №1 сподели подробности за почивните си дни, миговете с новородения му син, в които следи всяко негово движение и реакция, както и любовта на Ноле към природата и новите предизвикателства.

- Как бихте описали "Nole4U" с три думи?
- Сила, любов и подкрепа. Благодаря ви, че сте част от това голямо семейство, а на тези, които не са - искам да ги окуража да се присъединят към него, защото това е най-добрата фен общност в тениса и след роднините и приятелите ми, моите привърженици са най-голямата ми мотивация.

- Кой е най-добрият ви спомен от турнирите и феновете в Китай?
- Обичам китайските фенове! Мисля, че те са едни от най-верните в света, винаги се опитвам да си спомням и да им показвам, колко много значи за мен, че ме чакат всеки ден пред хотела ми просто, за да ми пожелаят късмет или да ме поздравят след мач. Те ме подкрепят безусловно. Най-добрите ми спомени, разбира се, са свързани с титлите ми в Пекин и Шанхай. Все още не съм намерил достатъчно време да посетя други градове, но няма да забравя първия път, когато бях на Китайската стена през 2010-а.

- Какво обичате да правите в почивните си дни освен да прекарвате време с близките?
- Откакто съм татко, нямам много почивни дни дори да не съм на корта. През цялото време съм с малкия Стефан и съпругата ми,  за да опитам да се грижа за двамата. Бебето ни вече е на шест седмици и имам доста отговорности, разбира се съпругата ми поема най-голямата тежест, но аз също помагам с каквото мога. Колкото до "миналия ми живот", когато не бях баща, обичах да играя други спортове, което се надявам да правя със сина ми, когато порасне. Израснах в планината и обожавам ски, както и да прекарвам време сред природата. Винаги на турнири се опитвам да намеря някой красив парк, където да подишам малко чист въздух.

- Какъв съвет бихте дали на младите, когато са под напрежение и мачът не се развива в тяхна полза?
- Концентрирайте се върху дишането си. Опитайте се да освободите част от това напрежение. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но дишането е много важно, а ние го забравяме, когато сме стресирани. После се фокусирайте върху най-доброто, което можете да направите в този момент - да изиграете следващата точка. Спомням си дните ми при юношите - всеки се опитва да спечели, всеки се бори здраво, опитва се да стане професионалист, да впечатли спонсорите... Но това е мястото, където градиш характера си, където разбираш кои са силните ти страни. Важно е да вярваш, че целия ти труд и всичко, което си направил до този момент, ще се отплати.

- Какво бихте избрали - да карате ски с Алберто Томба или да играете тенис срещу Пийт Сампрас?
- Ако е възможно, искам да правя и двете, но тъй като съм тенисист, първият ми избор ще е мач срещу Сампрас.

- Какъв съвет бихте дали на родителите на дете, което играе тенис?
- Всеки професионален тенисист е минал през трудни периоди с родителите си. Аз идвам от малка държава като Сърбия и като всички мои сънародници, които са преживяли войната, знам какво предизвикателство беше за близките ми да намерят нужната вяра, морална и финансова подкрепа, за да ми позволят да преследвам мечтите си и да стана професионалист. Голяма част от това, което си ти, идва от родителите ти, по-лесно е ако имаш тяхната подкрепа, около тях си и можеш да се поучиш от опита им. Но същевременно бих посъветвал родителите да се опитат да намерят баланса и да оставят на децата си известно поле за инициатива, да не се месят твърде много в тренировките им и работата на треньорите.

- Какво казвате на съперниците си на мрежата в края на мача?
- Журналистите постоянно ми задават този въпрос и предполагам, че скоро телевизиите ще инсталират някакъв микрофон на мрежата, за да ни "шпионират". Всъщност отговорът е - не много. В повечето случаи просто "браво", "добър мач", "лош късмет". Ако играя срещу някой мой близък приятел се опитвам да го прегърна, независимо дали съм спечелил или не. Да, всички сме на корта за победата, но в крайна сметка всички сме хора, които играят тенис. Това е спорт и не мисля, че трябва да бъде превръщан в гладиаторска битка. Важно е желание за триумф да гори в теб, но всички бариери трябва да паднат с края на двубоя. Всеки тенисист си има собствен начин на мислене и аз уважавам това.

- Какво обичате да правите най-много като баща?
- Просто да следя всяко движение, всяко вдишване и жест на моето момче. Всяко нещо, което Стефан прави е специално по свой начин и всеки ми казва, че трябва да му се насладя, защото се променя много бързо.

- Кой е любимият ви сръбски писател?
- Иво Андрич, който е едиственият ни носител на Нобелова награда за литература, с което ни накара да се чувстаме много горди. Бранко Чопич пък е авторът, с чиито книги са израснали много сръбски деца, сред които и аз. В чест на 100-годишнината от рождението му пред 2015-а, един от театрите, на които моято фондация помага, ще изнесе нова постановка.

- А любимият ви филм?
- Това е една от ситуациите, в които мозъкът ви замръзва, защото сте виждали толкова много филми, но не можете да изберете един. Има няколко сръбски продукции на моя приятел Емир Костурица, които обожавам. Например "Ивкова слава" - комедия, която описва нашата култура и как отбелязваме празниците си. "Беднякът милионер" е доста добър филм, който с малък бюджет постигна страхотен успех. Обичам филми, които крият послание, което може да те вдъхнови. Преди няколко дни със съпругата ми си пуснахме "Пач Адамс", забавен филм, който всеки може да гледа и да открие в него нещо значимо.