Мартина Хингис ни приема в селцето Шинделеги, на 45 минути от Цюрих, в дома на своите родители. Майка й и до днес учи на тенис младежи от околността, а доведеният й баща Марио Видмер играе ролята на посредник между Мартина и нейните агенти. На 29 години бившата номер 1 в световния тенис вече е независима и живее в отделна къща близо до езерото в Цюрих, на няколко минути от дома на майка си с Порше или Бентли. Облечена семпло - с дънки, пуловер, високи токчета и естествено начупени руси коси, тя идва точно навреме за нашата среща. Реагира бурно на идеята да опита второ завръщане в тениса. "Не и в момента, когато на корта всеки ден се появява нова рускиня, способна да победи всекиго."
След като нейното наказание за употреба на допинг изтече, швейцарката вече може да се отдаде на състезанията по прескачане на препятствия с един от своите 4 коня.
Аферата с кокаина обаче очевидно е оставила незаличими следи в съзнанието на младата жена, въпреки че нейната усмивка е все така лъчиста.


- Планирате ли ново завръщане на корта?

- Не, не, не! Сигурно е. Това не се прави ей така, само с щракване на пръсти: "Виж, аз отивам да играя на Аустрелиън оупън!" Това е нещо, което се прави с цената на много усилия и жертви. Изисква специална мотивация.


- Какво ви липсва?

- Разберете ме, аз съм на 29 години. Започнах много млада, прекарах 12 години на корта...


- Но не сте ли си задавали този въпрос поне веднъж?

- Разбира се, все още изпитвам удоволствие от тениса, но това не е достатъчно. Нужна ми е физическа подготовка, която се придобива ден след ден, седмица след седмица. Радвам се на добър живот тук, имам хубава къща, моите четири коня. На корта тези неща ми липсваха, нямах лично пространство.


- Но когато Ким Клайстерс спечели Откритото първенство на САЩ след двегодишно прекъсване и майчинство, това не ви ли амбицира?

- Възможно е, но аз вече бях доказала, когато се завърнах преди 4 години, че може да се достигне най-високо ниво след дълго прекъсване.Горда съм с това, което постигнах по време на "първата си кариера", "втората" обаче беше изпълнена с повече емоции. Не бях вече номер 1, но получих обичта на хората.


- Играете ли още тенис?

- Да, но не редовно. Може да играя два пъти в седмицата, след това три седмици да не се появя на корта. Обичайният съперник е съпругът ми, с когото сме горе-долу на едно ниво. Той е адвокат в Цюрих, работи много. Понякога играя с младежи от академията на майка ми.


- Каква беше вашата цел, когато се завърнахте?

- Да видя докъде мога да стигна.


- Доволна ли сте от това, което постигнахте?

- Станах 6-а в света и съм щастлива, че се изкачих толкова високо. Констатирах колко трудно би било да спечеля отново турнир от Големия шлем.


- Ако не ви бяха уличили в употреба на допинг, мислите ли, че още щяхте да сте на корта?

- (Дълго колебание). Не вярвам. Трудно ми е да кажа категорично. Ако бях спечелила всички турнири от Големия шлем, може би щях да продължа. Но кариерата ми бе тръгнала надолу, а след това дойде и наказанието за две години. Не можех повече да се състезавам.


- Казахте, че няма смисъл да опитвате да доказвате своята невинност, тъй като така или иначе сте планирали да прекратите кариерата си...

- Не е вярно, че не съм се опитвала да докажа своята невинност. Борих се, но нямах никакъв шанс. Пред трибунала в Лондон казах, че съм 100% невинна, но ми обясниха, че не могат да приемат всичко, което казвам, за истина.


- Държахте на истината най-вече заради репутацията си, нали?

- Да, прочетох доклада на световната федерация. Пред трибунала се борих колкото можах, но не исках заради една вече произнесена присъда да пръсна толкова много пари, за да доказвам своята невинност. Наказаха ме, въпреки че не успяха да докажат как кокаинът е влязъл в организма ми. Това е абсурдно, как да докажа, че нищо не съм направила?


- Смятате ли, че това беше атака, насочена лично срещу вас?

- Не, но федерацията по тенис чакаше да възникне подобен случай, за да докаже, че се бори ефикасно срещу допинга.Имаха нужда от голямо име.Ако бях взела кокаин, щях да изляза и да кажа:"Добре, ето, взех кокаин, няма проблем".Аз съм такъв човек.


- Да се върнем на случващото се на корта. Смятате ли,че Жустин Енен може да се върне на върха и да спечели турнири от Големия шлем?

- Да, тя е способна да се върне пълноценно в тениса, но определено няма да й бъде лесно.


- Имате ли обяснение защо част от тенисистките се отказват и после изпитват нужда отново да се върнат на корта?

- Защото им липсва емоцията да са на големия корт пред огромната публика. Липсва им удоволствието от победите. Извън тениса те няма къде да изпитат същите чувства. Скучно е всяка сутрин да се събуждаш и да се чудиш какво ще правиш


- Намерихте ли подкрепа след санкцията, която получихте?

- След наказанието напълно се откъснах от тениса. През тези две години нямах право да работя в телевизията, каквато беше работата ми след първото отказване. Нямах право да се занимавам с езда, както и с други олимпийски спортове, макар и на аматьорско ниво. На откритото първенство на САЩ имаше дефиле с всички бивши победители, бях поканена, но нямах право да стъпвам на корта.


- Как се чувствахте в деня, в който наказанието ви изтече?

- Това се случи точно на рождения ми ден. Бяхме с майка ми и с Марио. Бях щастлива, разбира се, но това не промени живота ми. Сега вратите на тениса са отворени за мен, ще мога отново да следя мачовете отблизо. Няколко дни преди да ми изтече наказанието, бях проверена за допинг вкъщи. Вероятно и те, подобно на вас, са си помислили, че планирам ново завръщане...