Около 8:30ч. българско време тази сутрин, Григор Димитров прати един бекхенд в аут и загуби подаването си в десетия гейм на втория сет, а с това и финала на турнира от сериите ATP 250 в Бризбейн. Някъде около час по-рано обаче, най-добрият български тенисист вече бе успял да извоюва окончателно eдна често подценявана и оставаща в сянка победа. Победа, която превръща спорта в такова невероятно явление - възможността да създаваш мечти. Понякога и да ги сбъдваш.

При резултат 3-0 гейма в първата част, а и малко след това и при 5-3 за Гришо, мнозина от нас - привържениците на този спорт, които познават неговата специфика и са били свидетели на достатъчно игрови ситуации и промяна на поведение и резулати на корта, със сигурност са знаели, че победата както в сета, така и в мача е много далеч от Григор Димитров.

За кратко обаче, както днес в този конкретен момент от първия сет, така и през седмицата от участието на Димитров в Бризбейн, ние получихме правото да помечтаем. За някои по-смело, за някои по-плахо, 2013-та година започна с доста овехтяло и позабравено у нас усещане - мечта, истинска мечта за спортни успехи.

С песимизъм, с „половин уста", с леко, почти незначително и пренебрежително покачване на адрелина, всеки допусна дълбоко в себе си „немислимото". Помисли си го. Дори на раздаващите „студени душове" на ентусиазираните и не толкова запалени фенове на тениса и българския спорт в социалните мрежи „реалисти" и „специалисти" в материята със сигурност им мина през ума какво ли би било, „ако все пак се случи?".

Е, не се случи. Анди Мъри триумфира с титлата и защити всичките си точките от миналата година, продължавайки феноменалното си представяне в последните месеци. Двамата с младия български тенисист си размениха обичайните любезности пред микрофоните, поздравиха спонсорите, организираторите, хората по трибуните, снимаха се с трофеите и се прибраха в съблекалните си.  Впрочем, дори с участието си в тази скромна церемония, снимката и краткото интервю, Гришо ни накара да се почувстваме различно. Малко странно и почти неловко. Но приятно, много много приятно!

В общи линии, случи се най-нормалното и логично нещо на света. 48-мият в света 21-годишен българин от Хасково загуби първия финал на турнир от ATP в своята кариера от миналогодишния шампион, актуалния Олимпийски шампион, шампион от Откритото първенство на САЩ и №3 в мъжкия тенис Анди Мъри. Но този българин ни накара да си помечтаем, че логиката някой ден ще бъде в негова полза. Създаде ни мечта.

Тенисът, а и спортът изобщо са такива явления, защото преди да натрупаме необходимите очаквания (следствие от предишни резултати, опит, класа и всички останали обективни и субективни фактори), за да наречем даден резултат „логичен", в процеса на това натрупване сме станали свидетели на „изненади", на опровергаване на прогнозите, на самото изграждане на логиката. На създаването на мечтите.

В конкретния контекст - преди Анди Мъри да дебютира в Топ 10 на мъжкия тенис, преди да спечели първата си победа в ATP през 2005-та година, преди да стане първият шотландец в „оупън" ерата, който достига трети кръг на „Уимбълдън", преди да спечели първата си титла през 2006-та година в Сан Хосе, днешният фаворит и логичен победител много пъти е бил в неизгодната, в обратната страна на „логиката".

Съвсем логична е била загубата от Давид Налбандиян в трети кръг именно на онзи „Уимбълдън" през 2005-та, съвсем логично е било поражението от Марат Сафин във втори кръг на първия за Мъри „Мастърс" турнир в Синсинати малко по-късно, съвсем логична е била и загубата в първия за шотландеца ATP финал от Роджър Федерер в Тайланд. Логична и очаквана. Но някъде там се е родила мечтата.

С изявите си, с надеждата, която шотландецът започна да дава на цяла Великобритания, с натрупването на победи над по-високо стоящите в ранглистата от него тенисисти, Анди Мъри започна да „пречупва" логиката, да я създава, но този път намирайки място от правилната страна. Той накара своите сънародници, а и фенове по цял свят, да мечтаят. Успя и да сбъдне мечтите им, да ги накара да искат още и още...

Разбира се, мащабите вероятно са различни. Талантът във всеки един спортист, също е различен. Григор Димитров може би не притежава таланта на Анди Мъри. Или някое друго качество, необходимо за да стигнеш върха, към който съмсем реално е устремен шотландеца. Григор Димитров може би никога няма да ни накара да мечтаем за титла от Големия шлем, каквато мечта успя да създаде и да сбъдне Мъри за Великобритания. Може би...

Едно е сигурно - Григор Димитров е най-добрият български тенист, който историята на този спорт у нас познава. На 21 години, с представянето си през тази седмица, Гришо отключи мечтите ни, подари ни тази победа.

Честно казано, не съм сигурен, че той осъзнава напълно колко важна е тя за България. Не зная дали Григор Димитров осъзнава колко голяма нужда имаме от него. Достътъчно примери, коментари и обстоятелства са доказвали многократно, че спортните успехи влияят по повече от невероятен начин на нацията ни. Едва ли е необходимо да отбелязвам, че в тежките за живот години, тази тръпка, тази малка гордост, това усещане да помечтаеш, да се порадваш, да се усмихнеш пред екрана, променят цялото ни ежедневие, цялото ни мъчно иначе съществуване.

Кой не би се съгласил, че след победи на България или български спортисти, отива на работа в съвсем различно настроение дни наред? Кой би отрекъл, че включил по тъмно телевизора и имал шанса да се наслади на някой голям спортен успех, ляга за час и после се събужда с най-приятното усещане в сърцето - щастлив, презареден, успокоен, позабравил останалото, усмихнат.

Заплатата ти остава ниска, хладилникът - полупразен, мизерията наоколо е все същата, родителите ти изнемогват, децата ти растат в лишения, но въпреки всичко това, въпреки липсата на реална връзка между един бекхенд в полето и всичко изброено, голямата разлика е факт - стъпваш по земята различно - по-леко, по-смело. По-смислено, дори.

За добро или за лошо, Григор Димитров се намира малко далеч от България. Както географски, така и в други отношения. Изисква го самият спорт, изискват го и обстоятелствата, подготовката и така нататък. Дълго време Гришо живееше в Париж, отскоро работи в шведска академия. В България си идва рядко и за кратко. По всяка вероятност професионален тенисист като него едва ли се замисля, а и вероятно - точно така е редно, за влиянието, което има върху хиляди хора у нас. Сигурно вижда част от картинката в своята страница във „Фейсбук", но само част. И между другото.

Гришо едва ли играе тенис, за да стъпваме ние по-леко. Той има своите мечти, своите лични цели и амбиции. Обикновените хора спортуваме, за да се чувстваме добре, за да сме активни и здрави. За да контактуваме с останалите чрез тениса, футбола, волейбола... Григор Димитров и останалите професионални спортисти добавят и амбицията за пари и разбира се - слава. Но дори да не са способни в максимална степен да си обяснят „как и защо" хубаво е да знаят, че имат сила да ни карат да мечтаем. И да не подценяват тази сила.

Сигурен съм, че макар да се усмихваше, днес Гришо изпита болка. Заболя го, че беше близо, но загуби. Надявам се бързо да го забрави и да успее да превърне това разочоравание в ценен опит. Сезонът тепърва започва, мнозина от нас гледат към тенис календара с нетърпение, броят дните до следващия турнир, правят сметки, прогнози и анализи...

Мечтаят пак да стават в 04:00ч., за да гледат тенис, за да гледат българин рамо до рамо с елита на този спорт. За да гледат Григор Димитров! Именно това, за мен, е днешната ти голяма победа, Гришо... През тази първа седмица на 2013-та година ти постави началото. Окончателно. Основата на своите големи цели и амбиции.

На собствените ти, и на нашите мечти...