Играхме добре, ама паднахме. Звучи ли ви познато? Това е реалността в българския спорт през последните години. С някои изключения, като националния отбор по художествена гимнастика на пример, нашите спортисти влизат перфектно в този критерий. Отиваме с голяма кошница и се връщаме с увиснал нос. Най-големият пример за това са волейболните национали. Световна сила сме били, имали сме волейболния Лионел Меси (бел.ав. Матей Казийски), ама накрая все нещо не достига. Всеки път! Волейболът обаче е друга тема на разговор.

Нещо подобно се получава и при най-добрия ни тенисист Григор Димитров. Някои побързаха да го определят като „новия Роджър Федерер", други пък дори се изненадват когато видят, че все още няма титла от Големия шлем.

Загубата на Григор Димитров от Анди Родик лично за мен дойде изненадващо. Веднага казвам защо. Някъде преди 10 години, когато започнах да се интересувам от тенис, едно момче от САЩ спечели симпатиите ми. Това беше Анди Родик. Смело мога да заяви, че съм проследил цялата кариера на американеца и като негов верен запалянко ясно разбирам, че той е много, ама много далеч от най-силните си години. Казах си - какво пък, защо Григор да не го бие, непознат е за Родик и със сигурност ще го затрудни, а ако има ден и ще го „удари".

След последния двубой на Григор обаче ми стана още по-кристално ясно защо Анди Родик толкова години е в елита на световния тенис. Дори и да не е във форма, Родик знае как да излиза победител на корта. Има здрава психика, с която надви нашия Григор. Всички, които са гледали мача ще се съгласят, че Димитров не само игра като равен с равен, но и заслужаваше поне да вземе сет, но уви.

Тъжната истина е, че този двубой не е нищо ново за Димитров. Ние този сценарий сме го гледали много - като започнем още от двубоя срещу Рафаел Надал през 2009-та, минем през сблъсъците с Цонга, Симон, Мъри, Ферер... Всеки път е едно и също - много добра, равностойна игра и...загуба!

Четейки различни мнение в интернет след загубата от Родик обаче на моменти оставах меко казано шокиран. Нищо нямало да стане от Григор, не ставал, щял да остане вечния талант...Баста! Абе хора, какво ви става?! Та нали говорим за едно 20 годишно момче, което ТАЗИ година дебютира в майсторската лига. Не стига, че за първи път разполагаме с толкова талантлив играч в ATP, ами сега искаме едва ли не да го пенсионираме преди кариерата му на практика да е започнала, което е поредното безумие с печат „Произведено в България". Той до вчера е гледал Родик само по ESPN, днес играе срещу него. Същото беше и с Надал. Разберете - Григор има нужда от ВРЕМЕ! Когато си на 20 е повече от нормално да ти липсва опит и да трепнеш, когато сервираш за сета (бел.ав. както бе срещу Родик във втория сет).

Сезон 2011 по-скоро е за опипване на почвата, отколкото за успехи и ВСИЧКИ трябва да го приемем. Годината НЕ Е нулева за Григор, просто е от тези, в които сверяваш часовника, виждаш ти къде си и какво ти трябва, за да влезеш в Топ 30, 20, 10....Така че, нека оставим най-големия си талант на спокойствие и да видим какво ще стане с него догодина, след 2, след 3 години. Пък чак тогава да правим изводи.

И ако някой още се колебае ще му кажа само да види какво беше спечелил Роджър Федерер на 20 години - талант, който се лута из елита търсейки себе си и мястото си. А, като казахме Федерер - стига с тези малоумни сравнения. Няма нов Федерер и никога няма да има. Също както няма да има нов Сампрас, Конърс, Агаси, Бьорг, Бекер и т.н.. Имаме си Григор Димитров, който трябва сам да направи така, че името му след време да служи като пример за младите. Сравненията с най-великия играч за всички времена не само, че не помагат на Гришо, но и му ПРЕЧАТ.