"Май е дошло време бебчето да порасне", написа вчера Стефано Семераро в "Ла Стампа" след успеха на Григор Димитров в Бризбейн. И ако наистина денят се познава от сутринта, то 2017-а се очертава като годината на Гришо. Година, в която той вече няма да е припознат като Бейби федерер и Плейбоят на световния тенис, а като големият Григор Димитров. Шампионът!

Това, което нашият направи в Бризбейн, е нещо грандиозно. За последно Григор беше триумфирал в турнир на АТР през юни 2014-а, а през последните две години и половина отнесе доста критики и подигравки, най-вече у нас. Оплюването на Димитров се превърна в нещо като национален спорт в България. Всяка негова загуба (а те не бяха никак малко) се превръщаше в оазис на хейтърите, а редките му победи бяха омаловажавани. Вещаеха изпадането му от топ 100 в близко бъдеще. А то какво стана? Откакто Дани Валверду го пое под номер 40 в ранглистата, Григор възроди кариерата си и в момента е 15-и в света и с титла още в първия си турнир за 2017.

В момента българският спорт е толкова западнал, а обществото ни е толкова объркано, че дори не можем да се нарадваме на триумфите на успелите ни сънародници. Не го воря само за спорта. Във всички сфери е така. Хабим енергията си в оплюване на успелите, а не виждаме истинските причини, които ни правят нещастни. Но докато има такива като Григор, ще има и надежда. За спорта, за обществото ни и за България като цяло.

Без съмнение в момента кариерата на Димитров е в сериозен подем. Той започна миналото лято, когато Валверду му стана треньор. Показателен за моментната форма на българина е и фактът, че на турнира в Бризбейн победи трима играчи от Топ 10 на света, включително и Кей Нишикори, срещу когото беше загубил всичките три мача до момента. За краткото време, в което работи с Валверду, Димитров започна да демонстрира постоянство в представянето си, което му убягваше през предходните 2 години. Той достигна полуфинал в Синсинати (САЩ) през август и загуби от настоящия номер 1 в света Анди Мъри в 1/16-финалите на US Open. В началото на октомври отпадна нелепо на полуфинал на турнира в Ченгду (Китай) след загуба с 6:7(6), 6:1, 6:7(3) от испанеца Алберт Рамос, въпреки че отбеляза 18 точки повече от съперника си в този мач. Димитров обаче преодоля психически неуспеха доста бързо и броени дни по-късно достигна до финал с Анди Мъри на турнира в Пекин, след като преодоля на 1/4-фи-нал Рафаел Надал. През втората половина на октомври българинът достигна до полуфинал и на турнира в Стокхолм.

Работата на Валверду с Димитров даде отражение най-вече върху псич хическата нагласа на нашия. Българинът пращи от енергия. Видимо из глежда по-уверен на корта, акцентирайки на силните страни в играта си и е доста по-последователен в представянето си. А това може да се случи само, когато си напълно отдаден на спорта. По всичко личи, че фокусът на българския тенисист отново е на корта, а не извътн него. И май вече е дошло време да реализира пълния си потенциал.