Когато се спомене името Серена Уилямс, асоциацията е тенис. Този материал е поместен на официалния сайт на състезателката, но, повярвайте ми, той е различен. Толкова различен, че не може да не се прочете. А прочете ли се, те грабва. Всъщност, ето каква е другата Серена Уилямс.

В течение на много години исках да направя благотворителен фонд, исках да направя нещо, което да е полезно за другите. Казвах си: „Трябва да направя нещо в пределите на Африка или нещо в помощ на жените?" Целият ми живот е подчинен на образованието. Майка ми и баща ми много държаха на образованието. Със сестра ми не ни пускаха на забава и ни караха да учим допълнително, ако сме получили слаба оценка.

Лоша оценка бе 4, а вкъщи трябваше да носим само 5 и 6. Всичко, което бе по-малко, бе недопустимо! Оглеждайки се сега назад, разбирам, че родителите ми са били прави и това ме прави щастлива. Доброто образование ми помага за реализирането на всичките ми желания. Хората ме виждат основно как тичам по корта, но трябва да кажа, че по същия начин тичам по задачи и когато не участвам в даден турнир. Винаги към казвала, че трябва да направя така, че бъдещето ми да не зависи от тениса.

Ами, ако нещо стане и не мога да играя? Ето за това родителите ми са били толкова настоятелни да имам добро образование. Когато бях на 18, постъпих в институт по моден дизайн и в течение на няколко години учих. Ето това бе в основата на моята собствена модна компания - Aneres. Направих това, защото обичам модата и знам, че има нещо извън тениса, което мога да правя. Често си мисля:

„Какво мога да направя за хората?" В течение на много година участвах в благотворителни кампании, защото споделям думите от Библията, че „да дадеш е по-хубаво, отколкото да получиш". Когато давам нещо, аз действително се чувствам щастлива, вълнувам се и сърцето ми се радва. През миналия ноември посетих Африка и видях неща, които не са справедливи. Децата не можеха да си позволят да отидат на училище, защото родителите им не можеха да платят 1 долар на седмица. Бях много огорчена.

Замислих се: „Какво щях да правя, ако нямах образование?" И си отговорих: „Щях да бъда в кофти ситуация!" Вероятно щях да правя далавери и щях да се намирам в задънена улица. Чудех се за бъдещето на тези деца, които лишени от възможността да ходят на училище, повреждаха бъдещето си. А всъщност всичко опираше до това, че родителите им нямаха пари, за да ги пратят на училище... Много мислих какво мога да направя, след като се прибрах от Африка. Тогава си мислех за мен и накрая намерих отговор, намерих моята любов.

Аз обичам образованието си, обичам да помагам на хората, обичам да виждам, че хората преуспяват. Искам светът утре да бъде по-добро място за живеене. Така реших да построя училище в Сенегал, което ще позволи на децата да учат безплатно. Училището ще се управлява чрез моята фондация. Така децата ще имат шанс да станат по-добри, ще могат да се развиват. Това, което е най-важно, е, че децата ще имат възможност да израснат. Какво по-хубаво от това. Не съм напълно удовлетворена от това, което правя на този етап, но все пак е начало. Обичам Африка, защото корените ми са от там.

Искам да направя повече. Живея в САЩ, където също има хора, които нямат възможност да изминат всички етажи на училището. Не мога да не мисля как да не помогна, след като нещата около нас са грозни. В известна степен, разбира се. Веднъж си седях у дома пред телевизора и осъзнах, че животът е станал комерсиален. Представете си: афроамерикански малчуган на 6 или 7 години, който седи на стълбите пред дома си.

Умно момче, което се надява да има ярко бъдеще. Бързо минават 3 години, той вече е на 10, но отново седи на същите стълби, а вече мисълта за ярко бъдеще е малко избледняла. Той разбира, че не може да си позволи да мисли за колеж и е длъжен да остане вкъщи. След още 5 години той продължава да седи на същите тези стълби, но вече е на наркотици и е опитал от куп други отрицателни неща. Има много деца - черни, бели, испаноговорящи, азиатчета и т.н., които живеят в същите условия.

Тъжно! Ако ние създадем социален статус, който е способен да осигури образование и да обезпечи финансирането на колежите, повярвайте ми, че ще създадем по-здраво и производително общество. Следователно няма да има толкова престъпления, ако децата не остават без надзор по улиците. Аз съм един човек и знам, че няма да мога да спася света, колкото и да ми се иска да направя това. Но ще съм щастлива, ако мога да помогна на един човек. Това ще е напълно достатъчно за мен.

Фондацията ми се занимава основно с образование. Ще помагам на деца от средните класове в училища по целия свят. Ще се опитам да им помогна да стигнат до колеж, да учат търговия, ще се опитам да им помогна да направят собствен бизнес. За сега е това. Повече за моята фондация очаквайте скоро. Сега живея за момента, в който ще изпратя първото дете на училище чрез моята фондация.