По-възрастните любители на тениса си спомнят началото на осемдесетте години на миналия век, когато БНТ излъчи легендарните финали на "Уимбълдън" между Бьорн Борг и Джон Макенроу.
Тези спортни събития от планетарен мащаб бяха заклеймявани, защото в тях се съревноваваха скъпо платени професионалисти. Наградният фонд на турнира от "Големия шлем" през 1981 година достигна до "космическите" 450 хиляди долара. Само 12 сезона по-рано в началото на "откритата ера" австралиецът Род Лейвър вдигна купата в състезание, в което той и колегите му си разделиха общо 150 хиляди долара.
Разбира се, че сегашните пари не могат да бъдат сравнявани с тогавашните по покупателна стойност.
Навлизането на телевизионните реклами и постоянното налагане на тениса, като един от най-разпознаваемите спортове издигна комерсиализацията до невероятни нива. През 1985 година младият Борис Бекер победи Кевин Кърън, когато сумата надмина 1 милион долара.
Отново Бекер стана шампион при втория милион през 1989 година. До края на века фонда нарастваше стремглаво и през 2002 година Лейтън Хюит победи Давид Налбандиян при разпределението на повече от 6 милиона.
Трябваше да се играе вторият финал между Роджър Федерер и Рафаел Надал през 2007 година, за да станат факт десетте милиона в мъжкия турнир. Около 2010 година имаше лек спад в заплащането, за да се получи почти 50% скок през 2013 година. Тогава Анди Мъри вдигна втория си трофей след финал с Новак Джокович, а сумата вече беше повече от 16 милиона и половина.
През миналата година 20-те милиона станаха история. Сега мъжете ще си разпределят общо 22,549, 572 долара. А общият награден фонд на "Уимбълдън" 2019 гони 48 милиона.
Разбира се US Open винаги е с едни гърди и още през 2018 година достигна 53 милиона. В същото време всяка седмица се провеждат по двадесетина турнири, където разиграната сума е от 15 хиляди долара, докато победителят в неделя ще добави малко под 3 милиона долара в банковата си сметка.
