Андре Агаси: Имах специална причина да приключа в Ню Йорк

- Не съм съвсем сигурен. Но чувството е изключително. Нещо, които не съм преживявал преди това. Смаян съм от това как публиката ме изпрати в края на срещата.

- Докато излизахте от корта направихте ли си някаква равносметка?

- Със сигурност. Опитвах се да не си представям твърде много. Въобще не подозирах, че ще бъде толкова емоционално. Изпитвах разочарование и тъга, но имах и чувството, че съм освободен. Но честно казано, не знаех предварително какво ме очаква. Ако трябва да опиша нещата на кратко: чувството беше прекрасно с едно голямо вълнение от бъдещето.

- Очаквал ли сте някога, че можете да загубите от някой, който се казва Б. Бекер?

- Губил съм преди от Б. Бекер (смее се). Бях горд да стисна ръката на всеки днес.

- Наистина ли мислехте, че при успех, ще можете с тези болки да играете отново на следващия ден?

- След мача ми от втория кръг срещу Багдатис се чувствах толкова зле, колкото никога преди не съм бил. Просто повярвах на лекарите, че ще мога да излезна на корта отново. Беше битка ден за ден. Със сигурност се почувствах зле доста рано в срещата с Бекер, но това вече няма никакво значение (усмихва се).

- Какво беше първото нещо, което си казахте с Щефи Граф след срещата?

- Минах покрай нея, но не мога да си спомня точните думи.

- Използвахте ли противовъзпалително средство преди двубоя?

- Да. Но не мога да си спомня точното му име. Трябва да попитате лекаря, но е нещо като Торбурол.

- Не знам дали сте чули коментарите на баща ви, че би желал да се оттеглите след мача срещу Багдатис. Говорили ли сте на тази тема?

- Не дойдох в Ню Йорк, за да се отказвам. Ако исках да го направя, това щеше да е факт доста отдавна.

- След всички тези идвания и напускания, това дълго пътешествие, в мир със себе си ли сте в момента?

- Прекарах времето в последните няколко месеца, знаейки, че това ще бъде краят. Имах достатъчно време, за да мисля върху различни перспективи. Гледам младите талантливи момчета, които ме карат да съм уверен, че животът е безкраен кръговрат. Взирам се в живота напред, в пътешествието, което ми предстои. Всичко е балансирано.

- През своите 36 години вие опознахте тениса. Той беше вашият живот всеки ден. Бихте ли ни казал какви ще бъдат предизвикателствата за вас в новото ви битие?

- Ами, не знам. Мисля, че е трудно да се каже съвсем конкретно. Смятам, че е хубаво да вършиш неща, които да са без предначертана насока за дълго време напред. Може би имам нужда от почивка, а не да правя нещо. Ще имам време за моята фондация, за приятелите. Това са неща, които си струват. Всичко, което вършиш в живота е вид саможертва. Един ден трябва да платиш сметката за това, независимо дали физически или психически. Ние винаги искаме да сме нещо различно и някъде другаде. Аз се надявам да си остана, където съм.

- Знаем за вашите хуманитарни проекти, за вашето училище в Лас Вегас. Ще обясните ли на децата защо тенисът е чудесно помощ за уроците, които трябва да знаете за живота, за това как като спазваш правилата, трябва да дадеш най-доброто от себе си?

- На корта вие сте сам. Ти играеш спорт, който изисква да решиш проблемите си. Трябва да го сториш на някакво емоционално ниво. Това е част от живота. Учиш се да вярваш в собствените си възможности и да се побутваш самичък.

- Колко щастлив се почувствахте, когато установихте, че всичко ще свърши точно в Ню Йорк?

- Това беше планирано. Имах много специални причини. Това е мястото, което ми е давало много през годините, имам толкова много спомени и преживявания от тук, колкото от никъде другаде.

- Важно ли е за вас, че не само феновете ви обичат и уважават, но и вашите съперници на корта показват невероятен респект?

- Да, когато влезнах в съблекалнята след двубоя, всички станаха на крака и ме аплодираха дълго. Казвам ви, че най-големите аплаузи, които някой някога е получавал бяха от техните ръце. Ние в тениса не сме като една фирма. Ние сме хора, които веднъж успяваме в определен случай, друг път се проваляме. Невероятен комплимент за мен беше, че моите колеги ми ръкопляскаха.

- Когато казахте в прощалната си реч на корта, че зрителите са били едно вдъхновение за вас, имахте ли чувството, че тяхната любов е минала границата на нормалната фенска обич към даден спортист?

- Да, затова го казах на хората. Те ме подкрепяха не само на корта, но и в много тежки моменти от моя живот. Почитателите ми направо са ме издърпвали в някои ситуации. През годините беше трудно да се отдели тенисът от тези взаимоотношения. Публиката ми е помагала да вървя напред.

- Ако погледнете назад, бихте ли казал кои са трите най-запомнящи се неща във вашата кариера?

- Ще опитам. Титлата от „Ролан Гарос", първата ми победа на „Уимбълдън" и може би първата ми титла в Ню Йорк.

- Ако 16-годишен тенис талант поиска от вас мъдър съвет, какво бихте му казал?

- Може би бих му казал да използва всеки ден възможността да става все по-добър. При това не само на корта.

- Каква е ролята на Щефи през последните години?

- Тя е причината да съм това, което съм направил в последните 6 години. Чудесно е, че ме дари с нашите деца. Тя ми дава много.

- Колко близо до тениса смятате да останете?

- Надявам се да бъда включен в играта по начин, който да е различен. Няма да избързвам по този въпрос. Възприемчив съм за идеи как точно да помогна на тениса. Аз ще се грижа за играта със сигурност, макар че не знам още как. Надявам се отново да се видя с вас, момчета. Елате във Вегас след време и вижте какво съм направил.

- А вие имате ли въпрос към нас, журналистите?

- Да. Наистина ли ще ви липсвам толкова много, или просто се правите, че е така?

(Цялата зала става на крака и изпраща Андре Агаси с овации).