Цанко Цанков е роден на 13 август 1987 г. в Бургас. Възпитаник е на треньорката Мария Чалъкова, в последствие на Кристиян Минковски. Започва спортния си път в ПК Черноморец (Бургас).

Той е многократен републикански шампион в дисциплините бруст и съчетано плуване. Носител е на националния рекорд на 100 метра съчетано плуване (1:01,12) при младежите. Първите си златни медали от международно състезание Цанко Цанков печели на силния германски турнир SAV, Бремен през 2001 г. на 100 и 200 метра бруст. Две години по-късно (2003) поставя 2 рекорда - съответно на 100 метра бътерфлай (58,91) и на 400 метра свободен стил (4:15,67) на Първенството на Принцовите острови (Тур).

Цанков печели бронзов медал в дисциплината 100 метра бътерфлай (57,73) на Балканските Игри по плуване Питещ'05 (Рум.) и е участник на Европейското първенство по плувни спортове (Будапеща'05), където финишира 21-ви на 200 метра бътерфлай (2:08,03).

Многократен шампион от държавните първенства по плуване и участник на Универсиадата в Казан (Рус) през 2013 година. В момента провежда усилена подготовка за предстоящите стартове през олимпийската 2016 година.

Здравей, Цанко. Изминалата 2015-а година бе изключително успешна за теб. По време на държавното отборно първенство успя да триумфираш на 100 и 200 метра съчетано плуване в 25-метров басейн, постигайки отлични резултати. Разкажи ни малко повече за самото състезание? Отново си недостижим в любимите си дисциплини...

- Здравейте. Аз също бих определил изминалата 2015-а година като успешна. Подготовката ми беше насочена изцяло към дисциплините от съчетаното плуване,които се очертават като най-силни за мен. Не може да не ме радва фактът, че труда, който сме положили с моя треньор се е реализирал и съм успял да подобря личните си постижения.

Държавното отборно първенство е последното състезание за годината и едно от малкото в спортния ни календар.Поради тази причина всички спортисти се стремят да покажат максимума от възможностите си. Конкуренцията е на високо ниво -бяха подобрени множество национални рекорди.

Виждам младите и талантливи състезатели в съчетаното плуване,които правят конкуренцията много силна. Радвам се, че въпреки това успях да надделея.

Нека не забравяме, че освен в индивидуален план, ти записа и сериозни успехи в щафетите с клубния си тим Дамини- ЛВ. Постигнахте пореден рекорд, този път  на смесената щафета 4 х 100м. На какво отдаваш това - на силните личности в отбора или добрата колективна работа? Кои са най-сериозните ви конкуренти?

- Щафетните плувания винаги генерират големи емоции покрай басейна. Освен че станахме шампиони ние успяхме да подобрим и националния рекорд с повече от 2 секунди (предишният беше от 2012 година и също принадлежеше на ПК Дамини-ЛВ).

Успехът  в тази щафета е много важен и показателен. Той говори за високото ниво на плувците вътре в самия клуб. Това означава да имаш добри състезатели и в четирите  стила. Колективната ни работа също е на много добро ниво-особено в предаването на постовете. Не случайно Дамини-ЛВ е лидер в мъжкото плуване в България. Иначе основните ни  конкуренти са отборите на ПСК Черно Море (Варна) и Младост-91 (Пловдив)

Да се върнем малко по-назад към твоето минало. Как се озова в плувния басейн?

- Започнах да се занимавам с плуване на 6-годишна възраст в родния ми град Бургас. Майка ми ме заведе на несъществуващия вече басейн в комплекс „Славейков". Спомням си първия път, когато влязох в халето на басейна-направи ми впечатление високия таван, огромните прозорци и парата, която се издигаше от водата.

Трябва да призная, че в началото плуването не ми харесваше-години наред ходих с нежелание, но майка ми със своята упоритост и последователност не ми позволи да се откажа. След това, когато дойдоха и първите успехи спорта започна да ми харесва.

Тук е момента да изкажа моята огромна благодарност и към първата ми треньорка Мария Чалъкова - един изключителен специалист и човек, на който винаги съм разчитал. Без нейната всеотдайност и трудолюбие нямаше да успея да се изградя като състезател. Благодарен съм и за всичко, което е направила за мен.

В момента се подготвяш под умелото ръководство на националния селекционер Кристиян Минковски. Опиши ни съвместната си работата с една от легендите в българския плувен спорт.

- Бих казал, че през годините между нас се създаде една много добра комуникация и доверие и успяхме да изградим един силен екип.

Учейки се от неговия професионализъм и отдаденост към спорта в голяма степен съм се изградил и като спортист и като човек.

Представял си страната ни на редица силни международни форуми. Също така бе наш участник и на Универсиадата в Казан през 2013 година. Каква е чувството, когато мериш сили с най-доказаните плувци от цял свят. Има ли състезание, което никога няма да забравиш?

- Имал съм възможността да видя с очите си феноменалните плувания на Майкъл Фелпс и Райън Лохте, както и на редица други уникални плувци. Чувството да ги видиш на живо и да плуваш с тях в един басейн е просто неописуемо. Иначе 27-мата Лятна Универсиада в Казан е може би състезанието,което е оставило най-силен отпечатък в съзнанието ми. Руснаците бяха вложили огромни ресурси и организацията беше наистина перфектна. В този най-висок студентски спортен форум взеха участие близо 20 000 спортисти от целия свят.

Имаш сериозен афинитет и към плуването в открити води. Постигна 3-то място в историческия маратон Варна-Галата,  който е  най-старото плувно състезание от този род у нас. Остана в подножието на върха и в другия ни бележит маратон от остров Св. Анастасия до бургаския мостик. Там дистанцията е убийствена -цели 7,4 км. Как възприемаш подобен род състезания? Като изпитание за твоята физическа издръжливост или поемаш по пътя на легендата ни в плувния маратон Петър Стойчев?

- Тъй като съм роден и израснал в Бургас , аз от малък съм закърмен с морето. Изплувал съм стотици километри в нашия Бургаски залив. Обичам плуването в открити води и плувния маратон и той за мен е предизвикателство ,както за физиката така и за психиката на плувеца.

Малко хора си дават сметка, колко е важна стратегията и тактиката по време на едно такова дълго плуване-разпределението на силите в съответствие с дистанцията и финалния спринт.  Това е умението да победиш конкурентите си с  хитрост. Много добри и ценни съвети съм получавал от големия ни шампион Петър Стойчев - човекът ,който в голяма степен написа историята на този спорт.

Голяма част от спортистите черпят вдъхновение от  именити колеги. Ти имаш ли своите кумири в плуването?

- От българските плувци най-голямо вдъхновение съм черпел от Петър Стойчев. Радвам се, че освен всичко друго с него ни свързва едно дългогодишно и добро приятелство. Имам честта да познавам лично голяма част от българските спортисти и мога да кажа, че от всеки голям шампион може да се научи много. Иначе конкретно за нашия спорт съм почитател на американската плувна школа и симпатизирам на Майкъл Фелпс.

Като един от опитните ни плувци, бих искал да направиш кратък анализ на случващото се в българските плувни спортове. Има ли шанс скоро да се радваме на медали от големи първенства или „златните" времена от периода на Таня Богомилова вече са един отдавна забравен спомен?

- Ножицата между българското и европейското и световно плуване се разтваря все повече. Ние продължаваме постоянно да губим  от своята конкурентноспособност. На фона на общото състояние на българския спорт това не е учудващо.

Факт е, че повечето от най-добрите постижения през годината са дело на плувци, които тренират и се подготвят извън България. Примерите за това са много. Изводът е, че българската система не произвежда конкурентноспособен продукт.

Нужни са радикални промени, както в ръководството на Българската Федерация по плувни спортове, така и в мениджъркия състав. Има спортни федерации от които ние можем само да се учим на добър и ефективен мениджмънт-такива са БФ тенис, БФ худ. гимнастика, БФ волейбол.

Иначе се забелязват положителни тенденции в развитието на спортните бази.

Какво мислиш за младото ни поколение български плувци? Притежаваме ли качествени състезатели, които могат да ни представят достойно зад граница? Ако има такива, би ли споделим имената им специално за нашите читатели.

- Смятам, че в момента имаме много талантливо и перспективно младо поколение. Гледам с надежда към тях и се надявам те да успеят да развият и реализират своите способности и талант, и мисля че можем да очакваме достойно представяне на международно ниво.

Бих споделил имената на Антъни Иванов, Лъчезар Шумков, Габриела Георгиева, Бояна Томова, Александър Николов , Любомир Агов  и Петър Божилов. Те са младите състезатели, които са ми направили най-силно впечатление със своите постижения. Бъдещето е пред тях и им пожелавам успех.

Голяма полемика в плувните среди предизвика решението на Екатерина Аврамова, която избра да се състезава за Турция. Може ли да сметнем това за национално предателство или по-скоро като стремеж към лично усъвършенстване в една далеч по-развита държава?

- Екатерина Аврамова е състезателка на високо ниво и щяхме да имаме голяма полза ако се състезаваше за нашата страна. Не мисля, че решението и да плува за друга държава щеше да има толкова голям обществен отзвук, ако не ставаше въпрос за Република Турция. За никой не е тайна, че в една част от българското общество има силни антитурски настроения, които в една степен се дължат на историческото минало, а в друга на политиката, която Република Турция води и опитите за намеса във вътрешните работи на България.

От друга страна Турция има много целенасочена ориентация за развитие на плуването и полага големи усилия да се превърне във водеща сила. Влага също така и огромни парични ресурси. Показателен е фактът, че са наели за свой консултант  може би най-добрия треньор в света в момента - Боб Бауман (треньор на Фелпс). Така ,че със сигурност Турция предлага много.

Въпреки това аз не подкрепям нейното решение тъй като смятам, че е чест и привилегия за всеки български спортист да носи родното знаме и да представя България навсякъде по света.

Не мога да пропусна да ти задам въпрос и за предстоящите  Олимпийски  Игри в Рио. Ще участваш в две олимпийски квалификации (Солун и София), където ще имаш възможност да покриеш необходимия норматив за квота. Ще успееш ли да го направиш? Предполагам, че конкуренцията ще бъде повече от ожесточена.

- В момента плуването е един от най-конкурентните спортове. Както знаете с промените в квалификационните  условия и лимитирането на броя на участниците от страна на ФИНА, олимпийският норматив "B" не гарантира участие на Игрите. Към настоящият момент аз нямам дори покрит норматив "B". Поради това на този етап ми е трудно да направя прогноза. Със  сигурност ще дам най-доброто от себе си и ще направя всичко възможно да реализирам максимума на моите възможности през предстоящата година.

Като за финал, разкажи ни как протича един твой тренировъчен ден? Знаем, че натоварванията и изразходеното количество енергия са огромни. В този ред на мисли, остава ли ти време за личен живот?

- Обикновено моят тренировъчен ден започва много рано-излизам от вкъщи към 6:30 часа сутринта. Първата ми тренировка започва от 7:00 часа и продължава близо 2 часа. След това отивам на работа, тъй като по образование съм хидроинженер. Веднага след работа отивам на втора тренировка, която започва от 17:00 часа и продължава до към 18:30. По време на тези тренировки става дума за наистина големи натоварвания - както като времетраене така и като интензивност. Плуването е спорт, в който умората те преследва постоянно. Толкова неотлъчно е до теб, че накрая свикваш с нея и я приемаш. В този ред на мисли свободното ми време през седмицата не е много, но през почивните дни обичам да се срещам с приятели, да ходя на кино и да чета.