Те са добри приятели. Но може би вече са на път да станат само добри познати.
Райън Лохте и Майкъл Фелпс. Двама страхотни плувци. Никой не може да ги победи близо десетилетие. Но когато се срещат в преки двубои по-младият с една година Фелпс все е по-бърз. Така неизменно е от олимпийските игри Атина 2004 до световното Шанхай 2011. Само на 200 и 400 м съчетано Лохте пада 20 пъти подред от Куршума от Балтимор, както наричат Майкъл.

Заедно тренират в националния отбор на САЩ, заедно ходят по състезания, заедно слушат една и съща музика, заедно печелят титла след титла с американските щафети. Единият вечно преследва другия, но не го настига.

В Шанхай всичко се обърна. Лохте срази Фелпс на 200 м съчетано и на 200 м свободен стил. Тогава една снимка обиколи световните издания - Майкъл гледа Райън далеч не приятелски след първото си поражение в китайски води. На същото първенство носителят на уникалните 8 олимпийски титли от Пекин 2008 не стартира на 400 м съчетано. Беше обявил, че повече няма да плува тежката дисциплина. В Шанхай Лохте взе общо 5 златни медала - 200 и 400 м съчетано, 200 м свободен стил, 200 м гръб и щафетата 4 по 200 м. И съвсем логично бе избран за плувец №1 на 2011 г. Сякаш вече се бе качил с един крак на трона на Майкъл.

Окончателната детронация на Фелпс започна да се случва в Лондон. Изненадващо той се върна на 400 м съчетано, където въобще не успя да се противопостави на Лохте във финала. Позволи му да вземе аванс още в бътерфлая, въпреки че точно тук Майкъл е големият специалист. В гърба Лохте дръпна още повече, в бруста задържа преднината си и накрая Фелпс се отказа да го гони, излезе дори от тройката, изоставайки от шампиона с цели 7 секунди.

Още преди олимпиадата бе ясно, че двамата няма да премерят сили в пряк сблъсък и на 200 м свободен стил - олимпийската титла тук Фелпс сдаде без борба. За титлата Лохте трябваше да плува късно снощи. Окончателното премерване на силите между двамата ще дойде на 200 м съчетано, но при най-добро стечение на обстоятелствата за Майкъл резултатът може да е 1:1. Или 2:0 за Лохте.

В Лондон Фелпс ще стартира още на 100 и 200 м бътерфлай, а Лохте - и на 200 м гръб. Освен всичко друго Райън, въпреки 28-те си години все още е обявяван за плувецът и на следващия олимпийски цикъл. Определено по-съхранен за високи натоварвания, той навсякъде заявява, че ще стартира и на олимпийските игри в Рио.

На олимпийската квалификация на САЩ преди Лондон примерно универсалният Райън участва в немислимите 9 индивидуални дисциплини и на всичките взе квоти за игрите. Край Темза той обаче ще плува само в 4 индивидуални старта и в трите щафети.

Преломът между двамата бивши приятели и вечни съперници дойде след Пекин 2008. Тогава Лохте промени три основни неща в живота си - престана да се тъпче с хамбургери и пържени картофи, разви взривната си сила, като всяка сутрин обръща 150-килограмови гуми в гаража си и започна да си самовнушава, че е „най-слабият плувец на света". Дори след като печели злато след злато на големите зимни шампионати на 25-метров басейн, където Фелпс по принцип не участва.

Новата тройна стратегия на Лохте явно даде резултат и той вече почти свали Майкъл от трона на най-силен плувец. Но никога няма да му отнеме ореола на най-успешен олимпиец за всички времена във всички спортове.

След като спре да плува, Лохте иска да се занимава с мода. С фигура на манекен той се радва на страхотно женско внимание. Известен плейбой, Райън е лице на "Ралф Лорън" - марката, която облече американските отбори за Лондон. Извън спорта хвърля много усилия по набиране на средства за фондацията на болните от мускулна дистрофия.