Най-добрият ни сумист Калоян Махлянов предизвика огромен интерес при завръщането си от Япония. Котоошу, както е известен 203-сантиметровият исполин от Джулюница, присъства на удостояването на президента на федерацията Лили Кънева с ордена на "Изгряващото слънце". Гост на церемонията в резиденцията на японския посланик беше и президентът на републиката Георги Първанов. След края на официалната част родният "озеки" бе обграден от множеството журналисти, на които той отдели около 10 минути.

- Калояне, как се приемаш успехите на българския национален отбор по волейбол на световното първенство в Япония?
- В момента тима върви много добре на шампионата. Надявам се да успее до последно да задържи добрите позиции и да вземем медал от първенството.

- Ще успееш ли да гледаш полуфинала с Полша на живо?
- За съжаления няма да успея, тъй като имам ангажименти с школата ми в Токио. Веднага, след като се прибера в Япония започвам тренировки.

- Твоята прогноза за крайния резултат от първенството?
- Прогнози не обичам да давам. До края има още два мача. Нека момчетата да играят добре и печелят. Не искам да ставам лош пророк.

- Какъв медал ще спечелят българите?
- Първо се надявам да вземат медал. Дано да е златен.

- Вярно ли е, че ще ставаш кръстник на детето на Владимир Николов?
- в момента обмислям предложението и не мога да кажа още нищо.

- Разкажи как свикна с живота в Япония?
- В началото ми беше много трудно. Постепенно обаче започнах да свиквам. Там животът е много по-различен от нашия. Има много голям ред във всичко. Когато попадне там българинът се стряска. Малко по малко се свиква с техния начин на живот. Когато го опознаеш, става приятен и вълнуващ.

- Кога да очакваме да станеш "йокозуна"?
- Това не мога да го кажа. Трябват ми поне две турнирни победи, за да се събере жури, която да реши. То или те одобрява, или не. Повишаването в ранг на сумото е много комплексно нещо. Това не зависи от победите а от въпросната комисия.

- Как оценяваш изминалата година за теб?
-  Като не много лека. Както знаете имах контузия в коляното, която ми попречи да се представя на ниво в първите турнири за годината. След това обаче болките започнаха да отшумяват и играта ми се подобри. Радвам се, че успях да завърша с положителен баланс във всеки един турнир, за да мога да запазя ранга си "озеки".

- Как се почувства, когато кацна на българска земя?
- Изключително. Въпреки, че от доста време не съм в България, винаги когато се прибера, се чувствам като у дома си. Става ми мило. Тук са всичките ми приятели и семейството.

- Забелязвам, че носиш кимоно. От японската школа ли те задължават да го правиш?
- Това е традиционно облекло, което трябва да нося, когато съм пред медиите.

- Колко време почивате след голям турнир?
- Обикновено почивката ми е пет дни. Аз ги използвах, за да се прибера до България.

- Какво ти липсва най-много в Япония?
- Най-много ми липсва семейството. Понякога съм като малко дете, което иска да прегърне майка си. Приятелите също. България е моята родина и ми липсва всичко тук.

- Възприемат те като посланик на България в Япония...
- Много се радвам, че успявам да помогна на родината си. Това е голяма чест за мен.

- Всички в България се питаме "йокозуна" Асашорю толкова ли е силен и кога ще те видим да го биеш по-редовно?

- Тази година контузиите ми попречиха да се представя на ниво. Надявам се през следващия сезон вече всичко да е наред и да успея да го победа.

- Какво правиш през петте почивни дни след всеки турнир?
- Гледам да ги използвам пълноценно. Просто тогава сядам в къщи и се старая да не излизам. Гледам телевизия или спя. Това е единственото ми време за почивка и искам да го оползотворя.

- Колко души помагат за подготовката на един "озеки"?
- В момента ми помагат трима специалисти.

- В школата колко сумисти има от твоя ранг?
- Само аз съм. Освен мен има един "секиваке" и "меагашира".

- Като сумиста с най-висок ранг в школата има ли специално отношение към теб?
- Това е много относително. Може би понякога има малко повече внимание към мен, но не всеки път.