За Емил Жеков може да се каже, че е легенда на българското сумо. 50-годишният великотърновец е известен в Европа като най-тежкия състезател. Бившият шампион на Стария континент е с тегло 250 килограма! Пред "Топспорт" Емо говори за традициите в сумото и успехите на Калоян Махлянов-Котоошу.
- Емо, ставал си европейски шампион по сумо. Какво ти попречи да пробиеш при професионалистите?
- Първо вече бях в напреднала възраст. Преди да се захвана със сумо, се занимавах дълги години с борда. Бях в свободния стил. На международно ниво нямах никакви успехи, но съм многократен шампион на България в тежка категория. След като спрях да се боря, продължих със сумото, защото усещах, че все още имам сили.
- Как се става професионален сумист.
- Не е толкова трудно, колкото си мислят хората. Въпросът е да бъдеш забелязан от японска школа по време на някой аматьорски турнир. Така стана и с Калоян.
- Кога да очакваме още един българин в японското сумо?
- Скоро такова нещо като Котоошу няма да има в България. Калоян е много амбициозен и последователен в тренировките. Въпреки че когато отиде в Япония искаше да се откаже. Видя му се много страшничко. Едва сме го навили да остане. И след това стъпка по стъпка се наложи и стана фактор в японското сумо. Всички там са възхитени от него.
- Ти си най-тежкият сумист в Европа. Какво е менюто на един състезател?
- Първо трябва да кажа, че сумистите спазват страхотен режим. Започват тренировки от 16,00 ч., които продължават около 5 часа. През това време в три големи казана се готви супа, месо и ориз. След като приключат заниманията те са длъжни това нещо да бъде изядено до 4 часа сутринта. И говорим за трима сумисти.
- Може ли след сумото да се захванеш с друг вид спорт по примера на "йокозуна" Акебоно, който се пробва в КА-1?
- Разбира се, че може. Въпреки че тогава му казах да не се занимава с глупости. Той не можа да се докаже в този вид спорт. Видя се, че дори бойци, които са с 50-60 кг по-слаби от него, го надвиваха. Така че сумото е много комплексен спорт.
