Европейският шампион по сумо Добромир Дерменджиев бе специален гост в студиото на ТОПСПОРТ.
Националът ни сподели очакванията си за тази календарна година, като разкри малко известни подробности за себе си и своята професионална подготовка.
Дерменджиев отправи личен призив към всички онези, които правят първите си стъпки в света на сумото.
Източник: topsport.bg
Вижте какво още каза пред камерата ни шампионът:
Трудно ли е да бъдеш национален състезател по сумо в България?
- До известна степен е трудно, защото сумото в България не е популярен спорт. Но идват при нас джудисти, самбисти, борци и ситуацията е на ниво, от гледна точка на конкуренцията.
Какви затруднения среща в подготовката си един професионалист в този спорт у нас? Има ли специфични изисквания за храненето и поддържането на необходимо тегло, които трябва да бъдат спазвани по определен начин?
- В Япония състезателите държат на голямо количество калории в храната. Да възстановяват по-бързо, да са по-тежки. При тях е едно, при нас е друго. В предсъстезателна подготовка понякога сваляме доста килограми. Бях около 101 кг, сега съм 93. Намалявам въглехидратите, спазвам режим на тренировки. Но не гладувам. Това е важно. Натоварването в сумото е различно. Не е като в другите спортове. Трябва да имаш много енергия.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Как се насочи към този спорт? Какво те подтикна да се занимаваш професионално със сумо?
- Започнах да се занимавам със сумо покрай мой добър приятел, който се състезава в Япония. Даниел Иванов - Аоияма.
Източник: GettyImages
Бях в спортното училище на ЦСКА, с него бяхме заедно. След това кандидатства той в НСА със сумо и ме накара да се запиша и аз. Започнах като на шега, но в един ден Даниел ме убеди да се пусна на състезание. Станах втори. Беше ми предложено от президента на федерацията да участвам на Европейско първенство. Така и до днес.
Провеждате разнообразни тренировки. На кои елементи от тях наблягате, когато сте в извънсъстезателен цикъл? А какво променяте, при положение, че имате наближаващо състезание?
- Когато не се готвим за състезание, всеки тренира по индивидуална програма. Не спазваш точен режим на храна. Не можеш постоянно да пазиш категория. Всеки действа според това колко килограми може да сваля и колко не. Когато наближи състезателният период, всеки сам си преценява за колко време може да влезе в категория. В тренировките наблягаме на техническата част. Много е важно да са ти здрави краката. Повече упражнения, натоварвания. Със собствено тегло, с партньор - според зависи. Правим упражнения, които са близки до това, което ще трябва да правим по време на срещите. След това имаме техника, а после и борби, за да усъвършенстваме техниката, която сме правили.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Как направи прехода между спортовете? В какъв момент осъзна, че би могъл да се реализираш най-цялостно в сумото?
- Борбата продължавам да си я тренирам, защото ми помага в сумото. Не мога да кажа, че съжалявам. Така е било писано. Така се е случило. Сумото ме е направило спортистът, който съм в момента. Не съжалявам.
Изградили сте национален отбор, в който съчетавате младостта с опита. Подпомагате взаимно развитието си.
- Благодарение на треньорите Николай Николов и Христо Христов, продължаваме да държим спортния дух, въпреки че сме вече "стари кучета", както се казва. Продължаваме да се готвим с останалите в отбора - Иван Благоев, Пенчо Дочев, Михаил Илиев. Ние сме едни от най-старите в сумото в момента. Тренираме заедно, помагаме си. Радвам се, че въпреки условията, продължаваме да се събираме, тренираме и се готвим за състезания и да представяме България.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Коя от титлите си смяташ за най-ценна? Защо?
- По скоро ми е втората европейска, защото първи път да станеш шампион е трудно, но хората едва ли не смятат, че е въпрос на късмет. Но във втория случай затвърждаваш успеха си. По-скоро ми е втората титла.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Преди известно време травма в коляното те извади от сметките за известен период от време. Ти обаче показа завидни воля и характер и се върна на дохиото дори по-силен от преди. Как преодоля този момент?
- Имах една такава контузия. Да. Четири месеца преди републиканското започнах да се готвя. То ни е като квота за Европейското първенство. Бях стартирал подготовка, получих контузия в коляното. Имах частично разкъсване на връзки, на менискус, но със здрав дух продължих напред. Мотивирах се повече. Получих травмата по време на тренировка. Хвана ми моят треньор коляното и за да не дам точка, се получи усукване, с което дойде и това частично разкъсване. Възстановяването ми отне около 3 месеца. Първите два месеца бяха трудни. Не знаех какво точно ми е на коляното. Говорих с доста лекари, увериха ме, че няма скъсване, а става дума за частично разкъсване. Два месеца ми беше тежко, докато отмине болката. Но си имам едно наум занапред. Трябва време, за да се абстрахираш от случилото се и да продължиш напред.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Имаш ли предпочитана хватка? Или действаш според ситуацията в дадения момент?
- Да хвана мавашито и да вдигна опонента си. Това предпочитам. Такава ми е борбата. Гледам да не се блъскам. Не следя за това да има сблъсък. Харесва ми да съм в кондиция, борбата ми да е под контрол. Търся да хвана маваши, да бръкна под мишницата, да го изкарам от баланс, да неутрализирам едната му ръка, да го придърпам, след което да го изкарам навън.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Съперниците от коя европейска школа считаш за най-неудобни и трудни? Русия, Украйна? Поляците също са на високо ниво.
- На европейско ниво Русия е водещата държава. След това Украйна, Полша. Ние също сме сред водещите страни. Въпреки че сме най-малка група състезатели, се включваме много добре. В тройката сме по медали, на това ниво. Руснаците са повече, правят повече лагери, включително в Япония, имат много състезания.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
В какво се състои предимството на дохиото, ако говорим за чисто физически параметри? По-дългите крайници са плюс, но и силата и експлозивността е начин да надделееш над опонента си, ако той те превъзхожда по своите размери.
- Това е много специфично. Моята борба е такава, че съм ниско наведен. Аз съм неудобен на по-високите. Според зависи от това кой как си изработи самата борба. По-високият може да те държи на дистанция. А аз търся скъсяването на тази дистанция. Както е в бокса, в известен смисъл на думата.
Има множество изкушения в бойните спортове. Едно от тях е ММА. Имал ли си конкретно предложение за среща в смесените бойни изкуства и би ли приел, ако получиш такова? Има и други примери на състезатели във вашия спорт, които вече участваха на ММА галавечер.
- Предлагали са ми, но съм отказвал. Не ми е приоритет. Не съм имал чак толкова голям интерес да тренирам, камо ли да се състезавам. Не съм далеч от ММА, но за момента нямам тази тръпка. А аз правя това, което ми харесва. В сумото също има удари. С отворена длан. Нямаш право да замахваш. Но има случаи на нокаути в сумото в Япония. Никога не казвай "никога". Може да проявя интерес, но не на този етап. Концентрацията ми е изцяло върху сумото.
Източник: Личен архив на Добромир Дерменджиев
Какво предстои за теб през календарната година? Каква е най-голямата ти цел, на този етап?
- На 22.02, в НСА, ще се проведе Републиканско първенство, което определя и състезателите за Европейското първенство. То ще бъде в средата на април, в Азербайджан. За шампионата на Стария континент се надявам да съм в топ форма. Дай Боже да повторя успеха си и отново да се кача на европейския връх и да защитя титлата си.
А към какво се стремиш в дългосрочен план?
- Надявам се да вкарат моята категория - до 92 кг - на Световно първенство. Бих искал да взема медал и от този шампионат. Вървя напред. Стъпка по стъпка.
Източник: topsport.bg
Колко дълбока е връзката между философията и спорта в сумото? До каква степен едното зависи от другото, според теб?
- Нашият спорт възпитава. Както всеки друг. Спазваме традициите, спрямо тези от Япония. Те са същите, ритуалите също. Този спорт те възпитава да бъдеш по-смирен, да контролираш емоциите си. Да бъдеш по-сдържан в това, което правиш. Нямаш толкова време за изграждане на стратегия. Както в живота. Възпитанието, което получаваш, не те прави разбойник, а смирен човек. Много хора трябва да са така в наши дни. Сега всички са много нетърпеливи.
Източник: topsport.bg
Бих призовал всички, които тепърва тръгват по пътя на сумо, да приемат спорта като начин на живот. Като здраве, ценностна система и като личности трениращите да се изграждат. Нека всички правят това, което харесват. Спортът възпитава. Спортът е здраве и може единствено да ти помогне.
