Щангистът Янко Русев и до днес има излъчването на най-добрия символ от златните времена на Иван Абаджиев. Почти непроменен от годините, той изглежда като току-що слязъл от победоносния олимпийски подиум. Личността му сякаш остава най-доброто доказателство, че не всичко в българските щанги през годините е било само допинг и скандали.
Затова Янко говори за кариерата си и любимия спорт, без да премълчава нищо. Русев е роден на 1 декември 1958 година в с. Ивански, Шуменско. Започва да тренира вдигане на тежести от малък, след като го открива треньорът Иван Лечев. На 15-годишна възраст Русев кандидатства в училището "Олимпийски надежди" в София, но не го приемат като безперспективен. На 26 години обаче Янко Русев има вече 5 световни, 5 европейски и 1 олимпийска титла от олимпийските игри в Москва през 1980 г.
Той е подобрил 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата в Истанбул. В един момент Русев се отказва от щангите и тренира футбол като крило в шуменския "Волов" и борба. Тогава обаче го забелязва треньорът Иван Абаджиев, връща го на подиума и Янко още на 19 години става сребърен медалист от европейското първенство в Германия. След това става световен шампион в САЩ. Преминава в по-горната категория до 67,5 кг.
Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на огромно уважение към съперника Йоахим Кунц кръщава дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на олимпиадата в Москва през 1980 г. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда.
За награда получава автомобил "Волга" и 1000 долара. След турнира "Дружба" във Варна през 1984 г. Русев прекратява спортната си кариера и в продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е треньор на националния отбор.
От 1995 г. досега е личен наставник на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести "Левски". Русев е бил и старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009-2011).
На 2 февруари 2009 г. президентът Георги Първанов награди Янко Русев с орден "Стара планина II степен" за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му.
Снимки на движенията на олимпийския шампион за 1980 г. се ползват в треньорските помагала.- Г-н Русев, роден сте в село Ивански, но къде е минало детството ви?
- Родителите ми и аз самият сме от село Кълново, което е на 25 километра от Шумен. Роден съм в Ивански, защото там е имало родилен дом. Съпругата ми Илиана е от Варна, а дъщеря ми Полина работи на летището в София.
- Къде живеете сега?
- В момента съм във Варна, тъй като имам апартамент тук. 3 месеца през лятото също съм край морето. Но иначе живея в София, тъй като продължавам да съм директор на щангите в спортен клуб "Левски". Имам къща и в Кълново и редовно минавам оттам.
- Вие сте гордостта на шуменци, радват ли ви се още?
- И в Шумен, и в селото ми хората продължават да ме срещат с уважение. Очевидно съм запазил името и авторитета си от годините, в които се състезавах, и чувствата им към мен
не са се променили. Като кажат Янко Русев, знаят, че става дума за шампион.
- Как гледате след толкова години на тази история с отхвърлянето ви от "Олимпийски надежди"?
- Не ме приеха, но като ме видя Иван Абаджиев, ме взе на 17 години в националния отбор за мъже. Така се случи, не се сърдя на никого.
- Бяхте ли наясно още като ученик в Преслав какво искате да постигнете?
- В спорта трябва да имаш цел и амбиция. Като тренираш по 8 часа на ден, резултатите няма как да не дойдат.
- А къде остава талантът?
- От всяко дърво свирка не става. Малко са щангистите като мен, като Наим Сюлейманоглу и Мутлу, които са родени за вдигането на тежести. Още в началото треньорите оглеждат структурата на тялото ти, раменете, гъвкавостта на мускулите. Има неща, които са задължителни като даденост, за да станеш добър щангист.
- Защо сте избягали от щангите в един период?
- По едно време си казах, че това е тежък спорт, и реших да стана футболист. Започнах да тренирам в младшата възраст на "Волов" и ритах като крило. После се записах и борба. Накрая обаче разбрах, че щангите са моята любов, и се върнах при тях.
- Как оценявате школата на Иван Абаджиев?
- Сега нещата са много различни. Ние тренирахме по 8 часа на ден, сега тренират едва по 2 часа сутрин и следобед. Това бе тайната на Абаджията. Плюс желязна дисциплина. Сега младите таланти пушат цигари и не се прибират по цели нощи. Същото беше и при художествената гимнастика, защото Нешка Робева държеше много на дисциплината. И, разбира се, причина за успехите беше и фактът, че преди имаше много повече пари за спорта.
- Обвиняваха вашето поколение, че е произвеждало шампиони само на базата на различни стимуланти, съгласен ли сте?
Янко Русев с подарък от японската федерация - свръхбърз явтомобил "Хонда" СНИМКИ: "24 ЧАСА"- Сега не вземат ли препарати? Пак вземат. Без стимуланти няма успехи, но трябва много повече труд. Препаратите само повишават малко резултатите и ти помагат да издържиш на натоварването. Но без него, каквото и да взимаш, няма да станеш шампион. Абаджията беше човек, който четеше денонощно медицина, химия, биология.
Той даже експериментираше върху себе си с лекарства и натоварвания, защото е бил втори на световно първенство. Това беше тайната му. И никой не може да го надмине. Плюеха методиката му, защото тренировките му бяха тежки. И не всеки може да издържи на неговото натоварване. Трябват нерви и психика, а сега поколението се изнежи.
- Какво мислите за борбите във федерацията?
- Всеки иска да бъде президент, защото при нас парите от държавата са много, това е самата истина. Половината пари там, знаете, крадат се.
- Имаше ли някакъв световен заговор срещу българските щанги?
- Никакви заговори не е имало. Наказаха ни, като ни хванаха с анаболи преди олимпиадата в Пекин. Сега извадиха отбора на Казахстан и също ги глобиха. Нормално.
- Как оценявате работата си в Япония, защо нямате шампиони?
- В Япония имах само един възпитаник, който стана четвърти на олимпиадата в Лос Анджелис. Там хората са аматьори и идваха да тренират след работа. Повечето бяха и университетски състезатели. Като завършеха образованието си, спираха с щангите, а тъкмо тогава бяха завършени като спортисти. Но там ти обръщат внимание като спортист само ако станеш шампион.
- По-доволен ли сте от работата като треньор на Азербайджан?
- Там бях две години и направих няколко медалисти от световни и европейски първенства. В Баку имаше поне 120 българи в различни спортове. Азерите са богати и
купуват играчи, заплащането е високо, отпускат много пари. Спортът при тях е държавна политика.
- Какво мислите за продажбата на щангисти на други федерации?
- Не смятам, че е честно, когато си изградил един състезател като медалист, да го изпускаш да вдига за друга държава. Ето сега примерно Станка Златева едва ли ще я пуснат да се бори за Азербайджан.
- Как си обяснявате успехите на китайците в щангите?
- Там работиха няколко наши треньори. Имат желязна дисциплина, не съм наясно дали им помага тяхната медицина. Има и нещо друго, богатите държави могат да дадат по 50 000 долара за скъпи и чисти препарати преди състезание. Защото, докато има спорт, ще има и взимане на стимуланти. И те ще стават все по-скъпи и няма да можем да си ги позволим.
- Но доста шампиони от Лондон изгърмяха.
- Преди анаболите се разграждаха за 24 ч, сега машините ги откриват 6 месеца назад.
Нормално е, ще изобретяват нови стимуланти, битката ще продължи.
- Бихте ли се върнали като треньор в националния отбор?
- Не, то няма щангисти. Само едно момче - Иван Марков, може да вземе медал от олимпиада. А преди минимум по 7-8 медала взимахме.
- Липсват ли треньори, които да откриват таланти?
- В страната ги има необходимите специалисти, но не може с 400 лева заплата да са пълноценни. Те трябва да работят и нещо друго, за да гледат семейства, кога да ходят да търсят млади таланти. Пък и нашият спорт е тежък, трябва да го нахраниш и облечеш някого, за да дойде да тренира.
- С кого от щангистите продължавате да сте приятели?
- С Радостин Димитров, мой състезател беше, с шуменеца Иван Иванов, с Дамян Дамянов, сега с Благой Благоев се видяхме, като се върна от Австралия за 100-годишнината на "Черно море".
- Следите ли другата си страст - футбола?
- Гледам най-вече мачове по телевизията. Гледах и "Левски" - ЦСКА, но не съм очарован. Обичам английските мачове, защото хората отиват на тях като на концерт, каква култура, какво възпитание показват. Наскоро пак арестували някакви фенове в София, отишли да се бият, това не мога да го разбера.
- Кое е хобито ви?
- Ходя за риба с една лодка на приятел на устието на Камчия за сафрид и за паламуд, но нямам много време за риболов, когато съм в София. В Каспийско море има всякаква риба и там съм ловил и сафрид и паламуд. Най-голямата риба, която съм хванал, беше 5-килограмов сом.
- Продължавате ли приятелството с Кунц?
- Разбира се, те с Асен Златев направиха мандра в Пловдивско и изнасят сирене и кашкавал за САЩ. Когато дойде тук, винаги ми се обажда. Кани ме на гости в Берлин и някой ден ще отида, когато имам свободно време.
- Вие не се ли изкушавате да започнете също бизнес?
- Бизнесът не е за всеки. За мен няма по-добра професия от треньроската. Бях офицер от МВР, в СК "Левски" получавам добра заплата и съм напълно доволен от живота си.
