Минути след като слезе от почетната стълбичка, бронзовият медалист от европейското първенство Величко Чолаков даде интервю за българските медии.
- Величко, честито! Отново си с медал...
- Крайно време беше! От олимпиадата в Атина съм без медал. Това отличие дойде точно навреме. То ми дава увереност за световното първенство в Доминиканската република през септември. Сега обаче имах и малко късмет, защото завърших четвърти в отделните движения.
- Излезе с ново трико. Сигурно късметът е в него?
- (Смее се.) Сигурно! Няма да го свалям вече.
- Кога усети, че медалът е близо?
- Бях си поставил за цел на всяка цена да тръгна с успешен опит в изхвърлянето. Когато при първото ми излизане вдигнах 192 кг, се успокоих и бях сигурен, че ще мога да се справя и с по-голяма тежест. Това се видя, когато с лекота преодолях 198-те кг.
- Изтласкването обаче този път не вървеше. Как ще си го обясниш?
- Беше ми много тежко. Не мога да си обясня. По време на третия опит на 238 кг щангата ми се изплъзна. По принцип тази тежест не ми представлява никакъв проблем на тренировки. Може би напрежението беше много голямо. Радвам се обаче, че стигнах до медал.
- Изпълни обещанието си към кмета на Смолян Дора Янкова да се върнеш с медал...
- Е, щом съм казал, значи наистина съм мислел, че мога да успея. Надявам се, че съм зарадвал всички българи. Сигурен съм, че и приятелката ми Гергана е много горда от мен в този момент.
- Кога започваш тренировки?
- Те не спират. След като се върна в България, ще почина ден-два и след това веднага започвам подготовка за световното. Там ще бъде още по-тежко. Надявам се да се върна с медал и от Доминиканската република. Стига само да няма контузии.
