Един проектодокумент разбуни духовете в българския спорт. Разпределение на олимпийските спортове по групи предизвика явни и тайни несъгласия.
Оставяме настрана по какви критерии и по каква схема са наместени българските спортни федерации, развиващи олимпийски спортове, в първа, втора или трета група. Защото на сайта на Министерството на младежта и спорта (ММС) все още е изложен за обществено обсъждане "Проект за методика за категоризация на спортовете в Република България". Което означава, че залегналите в него критерии, принципи и формули не са използвани в настоящото оценяване на олимпийската тежест на спортовете.
Проектът на Програма за олимпийска подготовка на федерациите и съдържащото се в него примерно разпределение на спортовете на три равнища бе изготвен за заседанието на Обществения съвет към ММС преди седмица и явно не е съгласуван и с министър Мариана Георгиева. Защото ден преди разискванията проф. Георгиева излезе със специална позиция, в която бе уточнено, че проектът "е резултат от работата на дирекция "Елитен спорт".
По-нататък в депешата на министерството прочетохме: "След като в проекта се отразят позициите на Обществения съвет, министър Георгиева ще упражни правото си по компетентност, за да утвърди Програмата и тя да бъде един от основополагащите документи в отношенията между ММС и българските спортни федерации." Малко плашещ е само краят: "Министър Георгиева ще държи отговорни всички служители със задължения по компетентност за изготвянето на Програмата." Това би могло да означава, че за несправяне със задълженията по изготвяне на съответната програма може да има и наказания в министерството.
Липсата на обявени ясни критерии за изготвянето на разпределението нямаше как да не повдигне напрежението в спорта. Затова логично проф. Георгиева още преди зараждането му зае изчаквателна позиция. И ще се намеси в края на процеса, като "ще упражни правото си на компетентност" - разбирай, ще размести спортове в така предложените групи.
Но и сегашната ситуация на нивата, макар и само като проект, няма как да не предизвика редица въпроси. Които спортните хора по инерция още си задават само по кьошетата в Спортната палата. Появиха се обаче и сигнали за публично недоволство на определени спортове. От федерацията по вдигане на тежести поискаха спешна среща с министъра, недоумяващи защо са във втора група, след като имат тонове медали от големи първенства и олимпийски игри.
Присъствието на 22 спортни федерации (централите по ски и кънки обединяват повече спортове) в първите две групи пряко кореспондира с изказването на проф. Георгиева в Брюксел отпреди няколко дни. Тогава министърът обяви, че занапред 20 спорта ще получават пари от държавата. Но не уточни, че става дума само за олимпийската подготовка, и то точно на 22 федерации.
Големите печеливши от мястото си в първа група сякаш са спортната гимнастика, кану-каякът и най-вече джудото. Дано присъствието тук на иначе основния олимпийски спорт като спортната гимнастика, където спортистът-федерация повече от десетилетие се казва Йордан Йовчев, не се дължи основно на факта, че точно той сега е и зам.-министър на спорта. Защото това е и спортът, който се кани догодина да направи грандиозно европейско първенство у нас, за което се планира да бъдат купени уреди за милион и половина лева.
Няма как да не са разочаровани от позицията си във втората група вдигането на тежести, гребането и спортната стрелба. Щангите изстрадаха новото си възраждане и мечтаят за още по-успешни дни. Стрелбата сякаш приключи с котерийните вътрешни и външни битки и е време да се концентрира върху спортните си задачи.
Съюзът начело с Мария Гроздева би трябвало освен олимпийските цели да гони обединение на силите и да покаже точен мерник при поразяване на задачите по масовизиране на и популяризацията сред подрастващите. В гребането пък явно дълго ще въздишат по годините, когато министър бе техният кадър Свилен Нейков.
От позицията си в третата група със сигурност никак не са доволни в модерният петобой, фехтовката и най-вече водната топка, където освен постоянно нарастваща масовост имат две участия на финали на европейски първенства за последните 4 години - нещо, което не се бе случвало повече от 2 десетилетия.
Най-важният въпрос обаче е - каква е финансовата рамка на подготвяната Програма за олимпийска подготовка? За да не се окаже накрая, че в споровете около разпределението по групи на спортовете, глобално парите, отделяни за олимпийска подготовка, да се окажат по-малко. Но и другото ще е парадокс - повече пари за олимпийска подготовка и... по-малко олимпийски медали.
