Тази вечер предстои 49-ият финал за Супербоул - спортното събитие, определяно като „най-голямото" в света.

Ние от Topsport.bg, с неоценимата задочна помощ и на колегата Майкъл Хоган от „Дейли Телеграф", се опитахме да назовем няколко причини, поради които така широко пропагандираният отвъд Океана Супербоул просто не струва.

1.Американският футбол е изключително скучен

Баскетболът ни харесва. Волейболът пък е станал почти национален спорт на България. Дори бейзболът е донякъде приемлив, все пак и по нашите земи (поне допреди години) децата играеха на  „челик", а и има огромната заслуга с налагането на бейзболните шапки в гардероба ни.

Американският „футбол" обаче е изключително безинтересно....нещо, претендиращо да бъде спорт. Не е лошо да се знае, че реалното игрово време в един мач варира в границите на десетина-петнайсет минути, останалото са мислене на схеми и други алабализми, за които искат да ни убедят, че са връх на тактическия гений.

Да не говорим пък колко точно секунди продължава едно разиграване...

Друг минус - това е спорт, подчинен на статистиката... или обратното. Все тая, идеята е, че цифрите тук никога не лъжат - още един повод за скука. Ако някой иска да се забавлява с цифри, да си купи математически сборник.

2. Американофилите го харесват

Не стига, че американците го харесват, което не е гаранция за добър вкус само по себе си. Още по-лошото е, че от него се вълнуват и американофилите. И тук не става въпрос просто за хора, харесващи живота в САЩ, всеки нормален човек е сред тях, а за онези индивиди, на които всеки от нас малко или много се е дразнил.

Сещате се - онези, които след някоя и друга годинка отвъд океана се правят, че българските думи им бягат или с авторитетен вид изговаря имена като Майкъл Джордан с американски акцент, демек с характерното „р". Е, после как да не те засърбят шамарите...

3. Дори няма истинска купа

Ами така де - „Супербоул", а купа няма. Играят за трофея „Винс Ломбарди", който представлява позлатена топка върху поставка. Поне Купата на България си е истинска купа (е, по-точно бокал, но смисълът е същият), която, в случай на нужда, можеш да напълниш със супа, бира или най-добре червено вино, а и да повърнеш в нея после. Сервус!

4. Прекалената комерсиализация

Както е казал народният гений - "то бива, бива, ама чак пътк толкоз!". Ако си мислите, че Шампионската лига или Формула 1 са комерсиални, то направо не сте видели нищо. В Супербоул става въпрос за направо нагла пропаганда, способна да изчерви дори и Гьобелс. Непрекъснати прекъсвания за реклами в и без това прекомерно раздутото шоу. Напомняме, рекламодателите плащат по 4,5 милиона долара за 30-секунден клип на почивката, което си е просто неприлично.

5. Няма нищо общо със спорта

Да, след поредния Супербоул (всеки е номериран с римски цифри, нищо че много малко хора ги разбират), акцентът май никога не е върху това, кой е спечелил, защо, дали е било заслужено или незаслужено. Акцентът е върху прословутото шоу на полувремето, върху изскочилата гърда на Джанет Джаксън и други глупотевини, нямащи, ама нищо общо със спорта и битката между двата отбора...пардон, „франчайза". Тая година ще пее Кейти Пери - само за информация.

Коментират се и споменатите вече реклами на почивката, много често заснети специално за случая, а играта... е тя, поне за широката публика остава на заден план.

Интересен факт е, че денят на Супербоул е вторият по харчове за храна и напитки в САЩ след Деня на благодарността. Тоест, самото събитие отдавна се е отдалечило от първоначалната си идея и се е изродило в ужасяваща машина за пари.

На онези, които считат подобни явления за нормални, санким „ами така се прави, спортът е пари", не е лошо да се напомни, че все пак има определени граници, които не бива да се преминават, защото в противен случай просто се губи смисълът. Също както в случая със Световното по истинския футбол през зимата в Катар...