Милен Добрев е последният ни олимпийски шампион в щангите.
Ето и последното интервю на щангиста пред вестник "Марица" от пролетта на 2014-а година.
Милен Добрев е роден е на 28 февруари 1980 г. в Пловдив, но детството му преминава в село Житница. Там започва да се занимава с борба, но много скоро се преориентира към щангите и влиза в Спортното училище "Васил Левски". Става състезател на Марица-Олимп при треньора Кръстю Милев. Първият му голям успех идва през 1996 г. на европейското за юноши в Бургас, където печели бронзов медал в категория до 70 кг. Трайно в мъжкия елит влиза през 2001 г., когато грабва шампионската титла на Игрите на добра воля в Бризбейн, Австралия. Успехите и титлите следват една след друга. Във Ванкувър през 2003 г. печели първата си световна титла, след още една в Киев на следващата година. А междувременно в същите две години става и е безапелационен европейски шампион. Безспорния връх в кариерата му е олимпийската титла от Игрите в Атина през 2004 г. в кат. до 94 г. Два пъти е спортист номер 3 на България през двете му най-силни години - 2003 и 2004 г. Впоследствие започват да го мъчат постоянни контузии и Милен Добрев се принуждава да сложи край на бляскавата си кариера точно в навечерието на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. В момента живее в Пловдив и се занимава с бизнес....
Големият пловдивски щангист Милен Добрев печели първото си злато от силно международен форум със спукан прешлен. Това става на Игрите на добра воля в Бризбейн през 2001 г. Точно преди състезанието пловдивчанинът е сполетян от неприятна контузия. Готвехме се в Бургас, една сутрин отивам да вдигам и много здраво ме заболя кръста - 10 дни преди надпреварата. Бях в суперформа, исках да правя световни рекорди в Бризбейн. Казах си: ще стискам зъби и ще вдигам. Вдигах, но не на супер ниво. Успях да спечеля, но за рекорди нямаше начин. Като се върнах ми направиха снимки и се оказа, че съм вдигал със спукан прешлен, а хората се чудеха как изобщо съм могъл, разказва Добрев. Така бляскавата му кариера започва с контузия и за съжаление - завършва по същия начин непосредствено преди Олимпиадата в Пекин. Тогава бях много зле с колената. Отново бях в суперформа, имах много сила, но не можех да клекна, да стана - адски болки. Докторите препоръчаха коляното да се обездвижи и да почине. Един месец ходих с шина, после я махнах, поднових тренировки, но не става - опъваше ме. Събраха се много контузии - колената, кръста, нямаше начин.
За него спокойно може да се каже, че е един от най-убедителните ни и безапелационни олимпийски шампиони. Начинът, по който укротяваше щангата на игрите в Атина, буквално направи така, че конкурентите му да изглеждат като истински мъченици, превиващи се под тежестта на по-скромни килограми. Милен продължава да бъде в страхотна форма - изглежда като рекламно лице на списание за боди билдинг, мускулите му не са загубили нищо от предишната си сила и релефност. Пловдивчанинът не спира да поддържа форма с фитнес и тежести по два пъти на ден и не без известна доза съжаление си спомня за годините, в които ковеше успехите и титлите си.
Исках нещо да спортувам, да си хабя енергията. в Житница се записах на борба - бях 4-5 клас. Имаше една жена, която правеше селекция, и в 6 клас постъпих в спортното училище с борба. Там ме видя първият ми треньор Георги Йотовски, който ми каза: Харесвам те за щангист. Тогава бях като вейка - 36 кг - не знам какво точно е видял в мен - вероятно съм бил по-жилав. Съгласих се, в началото ми беше трудно - от селото в града - трябваше повече самостоятелност, живеех на пансион. Като 16-годишен започнах да ходя по лагери с националните отбори при Иван Абаджиев и така започна пътят ми в щангите, разказва Милен. Сега от време на време ходя по залите, интересувам се като спортист от това, което става.
Преди тренировките бяха доста тежки дори за малките. Тренирахме много здраво, имаше дисциплина, положението беше по-затегнато, треньорите се слушаха, по цял ден мислехме само за спорт. За съжаление в момента не е така, споделя Милен Добрев. Имам олимпийска, две световни, две европейски титли, имам и втори и трети места на световно и европейско, но тях не ги броя. Моята цел винаги е била титлата, допълва шампионът.
