Шахматът, фигурното пързаляне и сумото променят фасона на елитния ни спорт
За 17 г. мечтаене и отброяване на дните до присъединяването към Европа загубихме позиции в спорта - един от продуктите на национална гордост.
Поводи за радост все още имаме в традиционно силните борба, щанги и бокс, но на участието ни на европейско първенство по баскетбол след 12 г. и футболната пролет на клубните ни тимове някои гледат като на проблясък. С разбити бази, закрити школи и спортни роти медалите са резултат на усилията на последните мохикани. Повечето спортисти тренират в странство. У нас условия няма.
На треньорите пък им липсва мотивация. Резултати имаме и заради напазаруваните чужденци от шепа меценати с нестихващ ентусиазъм.
Затова все още ни е трудно да свикнем с мисълта, че за България в момента гръмките заглавия "пишат" героите на нетрадиционни доскоро спортове. Подвизите им надхвърлят предела на медийния феномен.
Показателно е, че миналогодишната десетка за "Спортист на годината" оглави шахматист. Като подгласници на световния шампион Веселин Топалов, грабнал короната година след Антоанета Стефанова, беше сумистът Калоян Махлянов.
Вътре беше и Сесил Каратанчева, която вкара в Топ 10 и тениса, свързван с успехите на клана Малееви. Въпреки че и преди Петър Стойчев имахме носител на Световна купа в плувния маратон - Димитър Петров-Мутата (1996 г.), асът на Левски накара дори и най-незаинтересованите да заговорят за подвизите му в открити води. Устременият към безпрецедентен шести трофей Стойчев дори успя да привлече солидни спонсори, които по принцип рядко помагат на плуването.
Революционерите на родното фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки грабнаха историческа световна титла след дълги години на порязване. Триумфът на танцовата двойка в Калгари беше последван от медиен маратон и безконечни срещи с фенове.
Спонсорите развързаха кесиите, а кметът на столицата Бойко Борисов дори обеща пързалка. В момента у нас действат само две, но успяхме да домакинстваме на световно първенство по хокей на лед дивизия II, група "А".
Денкова и Стависки пробиха системата с тренировки навън - първо в Русия, после и в САЩ под ръководството на светила в ледения спорт за естети.
В Азия най-познатото българско лице е на Котоошу. 204-сантиметровият исполин от търновското село Джулюница се харчи в Япония в пъти повече от киселото мляко и е провъзгласен за Дейвид Бекъм на сумото.
Първият европеец с втория по сила ранг ("озеки") е на две турнирни победи от званието велик шампион ("йокозуна"), а у нас всяка година идват цели журналистически свити от Страната на изгряващото слънце и правят филми за Махлянов.
За по-малко от 6 месеца 18-годишната Александра Жекова стана едно от най-популярните спортни лица. Носителката на Европейската купа по сноуборд трупа класа навън и като повечето ни таланти в новото време изкласи благодарение на парите на баща си.
По примера на най-успешния ни спортист в зимните спортове трикратната олимпийска медалистка в шорттрека - Евгения Раданова, и през следващия сезон Сани ще тренира в чужбина: най-вероятно в Южна Америка и Нова Зеландия.
Също на дъска, но на вълни от години с водещите сили във ветроходните спортове, се подготвя звездата ни на сърфа Ирина Константинова. Блондинката с неотразимите сини учи е устремена към безпрецедентното трето участие на олимпиада.
Един от малкото примери за пробив на нова територия, апетитна и за фенове, и за медии, е боксът. Успехите му винаги са били повод за гордост, но до преквалификацията на Тончо Тончев през 1997 г. нямахме значими успехи на професионалния ринг.
През 2001 г. олимпийският вицешампион от Атланта'96 стана №1 на категория суперсредна. Тончо е желан за клиент от големия Франк Малоуни - мениджър на бившия абсолютен шампион при свръхтежките боксьори Ленъкс Люис.
