Отпадането на София от борбата за Зимните олимпийски игри през 2014 г. бе предизвестено. Нашата кандидатура беше трогателно наивна и явно разчиташе на съчувствие.

"Нямаме съоръжения, нямаме пътища, нямаме пари, подайте на бедните, но готини българи едно домакинство, да видите как ще се оправим като с магическа пръчка", казвахме един вид ние.
Жак Рох заяви в прав текст преди месеци, че Залцбург и Пьончанг са фаворити и това обезмисли борбата.

Заслужаваше ли София да остане сред финалистите? Според хора от Организационния комитет това че нашата кандидатура е единствена на столица било коз. Е, да, но като сложиш Банско и Боровец става ясно, че столицата далече не е център на кандидатурата.

Второ, след като любимците на белгийския хирург и МОК са ясни, защо още една година България да троши пари за такси за участия, за разни хрантутници, които да разглеждат обекта, за разни лобисти, които не вършат работа и за пукнат евроцент, като резултатът щеше да бъде същият. Така че поне спестихме някой лев. Дано той отиде за спорт, а не за поредно роене на чиновници.

Нашата кандидатура разчиташе на ентусиазма и опита да бъде представена като желана от всички българи. Сутринта преди избора пуснах анкета за шансовете ни. Гласуваха много малко хора. Явно 2014 година им е малко далече, а и усещат, че има някаква далавера за група хора от тези Игри, от които обикновения българин няма да има особена полза. Когато мислиш за насъщния и как да свържеш двата края утре, не ти е до спортно събитие след осем години.

За мене големият въпрос беше: Направихме ли го заедно?, ако перифразирам слогана на София 2014. Мисля, че не. Работата приличаше много на отбиване на номер. Много късно започна работата. Нямаше яснота около разните членове на инициативния комитет и защо един е включен, а друг - не. Тази непрозрачност породи съмненията, че всъщност кандидатурата обслужва интересите на определени личности.

Заслужава си да има Олимпиада в София. Но нека не практикуваме спорта "кандидатстване до дупка". Защото нищо не печелим от него. Ще ни погледнат сериозно само, ако освен на думи покажем желание и на дело. Защото с пързалка и половина, нула шанци, нула улеи за бобслей и шейни, нула писти за бързо пързаляне с кънки не можеш да убедиш старците от МОК, че наистина си достоен за домакин.

Никой в тази държава не иска да си мръдне пръста да започне строежа на спортни съоръжения, които ще се използват с години, независимо дали ще бъдем домакини или не. Само се говори за многофункционални зали, за пързалки, но нищо не се прави.

За да не бъдем вечен аутсайдер при кандидатстване, трябва да оправим инфраструктурата в държавата. Кой ще даде игри на балканци, които строят една магистрала десетилетия и още не са я построили?

Така че, нека си напишем домашното прилежно и едва след това да се явим на изпит, а не обратното, както беше при проекта София 2014.