Мария Гроздева направи своята равносметка за годината. Ето какво сподели легендарната ни спортистка пред "България днес":
Г-жо Гроздева, каква оценка ще дадете на вашата 2017-а?
- За мен беше много успешна. Взех медал на европейското първенство. То се провежда на две години. Отборно сме със сребърно отличие. На други турнири спечелих още медали. Беше доста добре като резултати. Надявам се догодина също да е успешна, защото ще започнем битките за олимпийските квоти със световното първенство.
Преди година бяхте доста омърлушена, защото не успяхте да се класирате за вашата седма олимпиада. Успяхте ли бързо да преодолеете разочарованието?
- Бързо ми мина. Тогава мислех, че животът е свършил, защото не взех квота и пропускам олимпиадата. След това ми дойде настроението. Видях един колега, който е доста по-възрастен от мен. Словенец, който стреля на пушка. Раймунд Дебевец се казва. Легенда е при мъжете. Има два или три олимпийски медала. Когато се заговорихме, се оказа, че също не е взел квота. Питах го дали ще се откаже, защото и аз мислех същото нещо. Той ми отговори: "Ама, Мария, защо да се отказваме? Олимпиадата е само едно състезание тази година. Имаме толкова много турнири, на които можем да се преборим." Повдигна ми духа и погледнах с други очи на цялата ситуацията. Особено когато се усещам, че мога да постигна резултати. Това не ми позволява да се откажа. Ако видя, че изнемогвам или се излагам със задни позиции, тогава ще спра и ще почивам.
Започнахте ли да учите японски за олимпиадата в Токио?
- Знам японски, защото наш много добър треньор и мой наставник е вече 13-14 години там. Често идват тук на лагер. Японците знаят повече български, отколкото ние японски. Много мили и хубави хора. Гостуваха от техния олимпийски комитет. Предложиха от 2018 г. до олимпиадата за няколко вида спорт да ходим безплатно да тренираме за колкото време искаме. Има стрелбище, басейн, зали за борба, баскетбол и войебол. Имат медицински център. Само трябва да си платим билетите. Уникално е. Със сигурност ще направим лагер. Нашето световно първенство е в Корея. Може да направим подготовка в Япония. Ще го решим в движение. Ще има и Световни купи в Токио.
Мирослава Минчева спечели специална награда "Спортен Икар" за европейската титла при девойките и второто място на световното първенство. Колко голям е нейният потенциал?
- Наистина е много млада и талантлива. Тренира от 5-6 години. Доста бързо напредна. Има страхотни резултати, с които може да е сериозна конкуренция при жените. Поздравявам я. Стискам палци всичко да е наред при нея и да продължава в същия дух. Вижда се доста потенциал.
Правили ли сте контролни състезания с нея?
- Засичали сме се, но тя все пак стреля за девойки. Догодина ще се засечем на световното първенство за жени. Ще направим силен отбор с Антоанета Бонева, Мирослава и аз. Радвам се, защото преди две години тя гледаше към мен с едни огромни очи, с уважение и респект. Стараеше се да ме догони като резултати и успехи. Личи си, че работят много сериозно. Голямата сцена тепърва й предстои, защото сега прохожда, но това е един сериозен старт.
Има ли други деца като нея, които да огряват бъдещето на спортната стрелба?
- За съжаление няма. Има едно момче от Пловдив - Кирил Киров. И той е с много сериозни резултати. Освен това като човек е страхотен. Много уравновесен. Виждам в него, че има голяма надежда да стигне върхове. По-трудно е за другите деца. Изскачат единици. Ала и това не е малко.
Успяхте ли окончателно да се преборите за базата след толкова години на битки?
- Всичко е наред. Вече разполагаме с електронни мишени и има къде да ги сложим. Благодарение на министерството на спорта подготовката си върви. Има спокойствие и голяма разлика в сравнение с преди. Нещата се наредиха. Личи си и в успехите през тази година.
Нямаше толкова много спортни успехи за България през 2017-а, както предишни години. На какво се дължи това?
- В сравнение с минали години не е толкова богато. Но от друга страна имаше и недоволни, които не намериха място в Топ 10. Ето, ние не успяхме да се отличим, защото при нас световното първенство е на четири години. Като цяло мисля, че всичко е наред с българския спорт.
