Албена Денкова и Максим Стависки говориха вчера за първи път пред журналисти след катастрофата на 5 август. Припомняме, че тогава Максим блъсна с джипа си в друг автомобил и вследствие на това един младеж загина, а момиче изпадна в кома. Максим вчера представи своята гледна точка на случилото и сподели няколко думи преди да му бъдат задавани въпроси.

 Максим: - Досега мълчах заради следствената тайна, но повярвайте ми, не ми беше лесно. В никакъв случай не търся оправдание, търся само разбиране, съвет. Това, което преживяхме с Албена, е наистина ужасно и все още не можем да се съвземем. България ми даде толкова много и чак сега осъзнавам колко сме били щастливи. Сега се усещам на дъното... По-ужасното е, че има много пострадали. Осъзнавам вината си, осъзнавам, че съм направил престъпление.

Срам ме е, не мога да погледна хората в очите. Съжалявам, че не спасих Петър и че не мога да помогна повече на Мануела. Не се чувствам шампион, чувствам се безпомощен. След катастрофата не можех да мисля за нищо друго. Готов съм да понеса своята отговорност, всяко едно наказание. Само моля да не се спекулира политически с мъката на хората. Обичам България и смятах да продължа живота си тук, но сега не знам. Всичко зависи от това, дали хората ще ми простят.

- Максим, смятате ли, че прокуратурата има специално отношение към вас?
 Максим:- Не искам да коментирам. Но моите адвокати ми казаха, че може и да има специално отношение към мен, което да не е положително. Все пак виждате с каква бързина стана всичко. Имам усещане, че обвинението вече бе готово и след това се произведе следствието.

- Максим, всички се интересуват да чуят вашата версия за случилото се. Ще ни кажете ли какво пихте в онзи ден?
Максим: - Сутринта отидох на подводен риболов. После се прибрах вкъщи и се видях с едни познати. Те ме поканиха да пием някаква домашна ракия. Аз обаче изпих само 2-3 глътки от нея. Искам да уточня, че цяло лято бях на специална диета, защото бях качил малко килограми и трябваше да ям само определени храни, за да съм във форма за участието ни в шоупрограми. Това явно повлия алкохолът да се усвои максимално от кръвта ми. Заявявам най-открито - не съм бил пиян или некоординиран.

Този алкохол не ми е повлиял ни най-малко. Не съм и подозирал, че можеше да стане така. Веднага след катастрофата ме закараха в болницата в Приморско и ми отчетоха 1,18 промила в кръвта, а заключението от кръвната пробата излезе много бързо.

- Пазарил ли сте се с прокуратурата?
Максим:-  Знам си правата и знам, че по закон трябва да ми предложат споразумение. Аз обаче не съм се пазарил с тях и знам от вестниците, че ми е било отказано това право.

- Вярно ли е, че ви е спрял полицай малко преди катастрофата?
Максим: - Да, на около половин километър преди Приморско. Тогава ме спря полицейски патрул. Карах с около 40 км/час зад един бус и се зачудих защо ме спират. Когато ме видяха ми се зарадваха, както всички хора преди ужасната трагедия. Казаха ми, че ме спират, защото съм карал много близо до буса и не ми се е виждал номерът. След това ме питаха какво прави Албена, пожелаха ми приятен път и малко след това се случи инцидента.

- С каква скорост карахте след тази проверка?
Максим: - Винаги съм казвал, че обичам да карам бързо, екстремно, но винаги съм се съобразявал с пътната обстановка. Този път обаче не го направих и много съжалявам. Сами виждате какво стана.

- Ще поискате ли съкратена съдебна процедура?
Максим: - За да стане това, ще трябва да се призная за виновен, а това няма как да стане преди да излязат всички съдебни експертизи.

Албена: - Това трябва да решат адвокатите. Доколкото разбрах, прокуратурата отхвърли това право, още преди да бъде поискано.
- Това означава ли, че се съмнявате в прокуратурата?

 Албена: - За съмнение, не знам, но наистина трябва да се изчакат резултатите от експертизите.
 Максим: - Има определени несъгласия относно пътната експертиза. Първо искам да изясня всичко за себе си и затова искам експертизите да се проверят на най-високо ниво.

- Има ли някаква промяна в плановете ви за женитбата и за кариерата?
 Максим: - Не мога да мисля за кариерата си. Останаха само подписаните контракти, отложихме всичко останало. Всички приятели обаче ми казват да продължим и да не се отказваме, но не виждам как това може да стане.

Албена: За нас няма бъдеще, живеем в настоящето. Както се видя, плановете са едно, а действителността е съвсем различна.
- Каква е поуката ви от този трагичен инцидент?
 Максим: - Аз станах поука за цяла България. Аз станах лош пример. Това никога няма да го забравя. Бях лице на кампанията на един вестник за разумно шофиране, а сега всички видяха какво може да се случи, ако не спазваш елементарни правила. Това винаги ще остане в съвестта ми.

 Албена: - В момента за никакво бъдеще не можем да мислим.
- Смятате ли, че има несправедливо отношение към теб?

Максим: - Чух много отрицателни изказвания за себе си, но не мога да виня никого. Заслужавам си го! Искам да благодаря на тези хора, които ми се обадиха, защото те ми помогнаха да живея.

 Албена: Това ни помогна да разберем на кого можем да разчитаме - на семейството си и на най-близките си приятели. Останалите, които бяха около нас, в един момент се изпариха. Такъв е животът. Сблъскахме се с неговите най-черно краски.

- Чувал ли сте се с близките на пострадалите?
 Максим: - Веднага след катастрофата отидох в болницата и разбрах, че Петър е починал. Дадоха ми пълна информация. Казаха ми също така, че не трябва да се виждам с близките му, защото са емоционално нестабилни в този момент. Следващата сутрин се видях с родителите на Мануела и те ме помолиха да им върна
детето.

Обещах, че ще направя всичко възможно и я преместихме във Военна болница в София. Знам, че е малко глупаво, но искам да благодаря на ръководството на лечебното заведение за оказаното съдействие. Не се свързах с другите пострадали, защото в тази ситуация, каквото и да кажеш е погрешно. Аз наистина съжалявам, но няма как да го кажа на майката на Петър. Няма такива думи.

Срам ме е да ги погледна в очите и затова не ходех в болницата. Но се обаждах всеки ден там и един лекар ми даваше актуална информация за състоянието им. Предлагах финансова помощ, но политиката на болницата не го позволява. Аз обаче обещавам да им се реванширам.

- Имате ли представа как се появи втората проба с повече промили алкохол и мислите ли, че промяната в закона за движение по пътищата е заради вас?
- Максим: Никога не съм се сблъсквал с тази ситуация. Кръвната ми проба бе взета много бързо и просто не знам как да го коментирам. А иначе тази поправка няма нищо общо с мен. Помолих да не се правят политически спекулации. Ако проверите закона, ще видите, че не е така. Това няма нищо общо с мен.

 Албена:- Тази поправка е внесена доста преди датата на катастрофата. Такова тенденциозно отношение не помага на никого. Хората си мислят - те са известни и всички им помагат. Вижте медиите и ще разберете, че е обратното. Това, че сме известни само ни вреди. Ако бяхме обикновени хора, случаят сигурно щеше да мине само в хрониките на вестниците.

- Чувствате ли се изкупителна жертва?
 Максим:-  Не мога да съм изкупителна жертва. Ако с моето влизане в затвора катастрофите ще спрат, ще се реши проблемът - нека да стане така. Да правят каквото искат. Но всички знаем, че не е така.

- Очаквате ли съдът да бъде по-строг към вас?
 Максим:- Не знам.
 Албена: - Не знаем вече какво да очакваме. Аз съм потърпевша наравно с него. В дните след инцидента ни беше срам да се покажем на балкона. Затова всеки неутрален коментар и SMS ни просълзяваше. Има причина за отрицателно отношение към нас, но ние ни най-малко не очаквахме такава реакция. Но не се сърдим на никого и сме готови да си понесем наказанието. Не искам да кажа, че ни е по-тежко от пострадалите. Напротив, ще си понесем наказанието. (На края на разговора Албена Денкова се разплака).