Министър Кралев, всички говорят за реформа в спорта, но нея все я няма. Как може тя да се осъществи в момент на дълбока икономическа криза?

- Наистина ситуацията, в която се намира държавата, е изключително трудна. Проблемите са много, но това в никакъв случай не означава, че спортът ще остане на заден план. Премиерът Бойко Борисов вече е показал какво е отношението му към нашия сектор. Средствата, с които разполагаме, са ограничени, затова е много важно да бъдат изразходвани правилно. Ще насочим основния си ресурс към детско-юношеския и масовия спорт. Така, от една страна, ще работим за здравето на децата, а от друга, ще създадем по-широка основа за селекция при професионалистите. Друга важна реформа, която искаме да извършим, е да се регламентират задълженията на общините по отношение на спорта и стопанисването на базите. Те трябва да се занимават приоритетно с масовия спорт, защото няма как от Спортната палата в София да се работи пълноценно по места. Клубовете трябва да развиват детско-юношеския, а федерациите да се съсредоточат върху професионалния спорт. Когато всеки си изпълнява задълженията, нещата ще се получат. Държа да подчертая обаче, че това няма да се случи веднага. Процесът е дълъг и ни предстои много работа.

Кои са конкретните проблеми, с които първо ще се захванете като спортен министър?

- Вече се работи по програмите за финансиране на клубовете и федерациите. Това е изключително важно, за да може в предолимпийската година да има спокойствие и да се работи в правилната посока. Там също основният акцент ще бъде детско-юношеският спорт и правилната работа с подрастващите. Ще използваме и опита на специалистите от Национална спортна академия „Васил Левски", както и на Българския олимпийски комитет. След като програмите са готови, но преди да ги утвърдим, ще ги представим на федерациите, за да чуем и тяхното мнение. Искаме да сме партньори, а не само администратори на спорта.

Държавните пари за спорта винаги са малко, къде виждате възможности за алтернативни начини за финансиране?

- Да, средствата не са много, затова е изключително важно да се разходват правилно и да се разпределят справедливо! Основната структурна промяна, която ще направим в Министерството на младежта и спорта, е свързана със създаването на специално звено, което да пише проекти и да работи за усвояване на пари от Европейски програми. До момента в сферата на спорта този изключително важен източник на средства е бил подценяван и почти не е използван. Ще опитаме да направим и по-тясна връзка между бизнеса и спорта. Защото в момента федерациите и клубовете трудно продават продукта, който създават, а той е изключително конвертируем. Спортният маркетинг е изключително важен и аз като човек, който идва от бизнеса, ще направя всичко възможно да го развием.

Представянето на България на Oлимпийските игри става все по-незабележимо. Какво трябва да се направи и ще има ли време, за да се представим по-добре на предстоящите игри през 2016 г.?


- До следващата Олимпиада едва ли може да се случи нещо фундаментално. Потенциалът, с който разполагаме, е ясен и ние ще се погрижим потребностите на спортистите, които може да ни представляват в Рио, да бъдат напълно задоволени. За да върне обаче България старата си слава, е необходимо много време. Ако сега положим основите и започне правилна работа в тази посока, резултати при мъжете и жените може да се чакат най-рано след 6-8 години. Обществена заблуда е, че медалите от дадена Олимпиада зависят от работата на спортния министър, който е в момента. Защото един спортист се изгражда с години, а когато системата е сбъркана, това води до дълготрайни последствия. Да не забравяме и факта, че в световен мащаб нещата са много променени. За малки държави като нашата става все по-трудно да се пребори с т.нар. Велики сили.

Ще бъде ли осигурено достатъчно финансиране за подготовка на спортистите ни за Oлимпийските игри?

- Много е важно средства да получат тези, които наистина имат потенциал да се класират за Олимпиадата и да се реализират в Рио де Жанейро. А не да се дават пари на един раздут щат от състезатели, за които е ясно, че няма как да вземат квоти. Но тези, които наистина са показали потенциал, може да са спокойни, че нищо в тяхната подготовка няма да липсва.

През годините има няколко олимпийски спорта - като борба, бокс, вдигане на тежести, художествена гимнастика, които са ни носили най-много отличия. Смятате ли, че трябва да се работи приоритетно по тяхното развитие или всички олимпийски спортове заслужават еднакво внимание, независимо от постиженията?

- Истина е, че те са сред най-важните спортове, но държава с ресурса, който има България, не може да си позволи да финансира 107 спорта, колкото са олимпийските и неолимпийските федерации. Но аз отново подчертавам, че медалите са ни скъпи, но здравето на нацията ни е още по-скъпо. Затова при изготвянето на програмите за финансиране няма да вземем предвид само успехите на големи първенства, а ще наблегнем на масовостта в детска възраст и правилната работа с подрастващите.

Като бивш футболен президент сте наясно с проблема с базите. Ще бъде ли намерено решение във вашия мандат и каква ще бъде съдбата на Зимния дворец в София?

- Проблемът със стопанисването на спортните бази е много важен. И той не касае само Левски и ЦСКА, чиито казуси са публични. Въпросът трябва да се реши глобално и веднъж завинаги. Извиване на ръце при взимането на това решение няма да позволим, но ще го направим така, че да удовлетворим в максимална степен интересите на всички страни. За Зимния дворец ще се борим докрай. В момента казусът е в Комисията за защита на конкуренцията. Ако решението не е в наша полза, ще обжалваме, защото смятаме, че конкурсът не е проведен по надлежния ред и остават доста съмнения около него.

Как оценявате управлението на вашите предшественици Мариана Георгиева и Жени Раданова, има ли добри практики, които бихте запазили и продължили?

- Оценки на своите предшественици не искам да давам. Не и преди да е станало крайно наложително заради открити нередности. Все пак използвам случая отново да благодаря на Евгения Раданова, която свърши прекрасна работа за краткото време, през което заемаше поста.