Иван Марков: Бях готов и за световен рекорд
Не трябваше да пропускам втория опит

Българските щангисти изкачиха връх на европейско, какъвто не бяха покорявали от 10 години - спечелиха 2 титли, 1 сребърен и два бронзови медала. Трети станаха Мая Иванова (53 кг) и Стоян Енев (62), сребърно отличие взе Милка Манева (69), а шампиони са Ивайло Филев (62) и Иван Марков (85). С първата си титла в кариерата бургазлията Марков се утвърди като лидер на щангите у нас. След изтърпяното 4-годишно наказание заради гафа преди Олимпиадата Пекин 2008, той имаше досега едва три състезания при мъжете - пети е на олимпиадата в Лондон и втори на световно и европейско.


- Ако денят с петото място на олимпиадата в Лондон бе най-лошият в живота ви, както сте казвали, този вероятно е най-щастливият...
- Да, най-щастливият е, но се надявам да имам още такива дни и на световното, и на олимпиадата. Поне сега няма за какво да се ядосвам, защото на предишните състезания можех да стана първи, но не го направих.

- Кога усетихте, че златният медал е ваш?
- Когато руснакът изтърва на втори опит 201 кг. Казах си - вече съм първи. Погледнах към французина, но сметнах, че той не може да ме стигне. Трябваше да е извънземен, а не е.

- На предишните състезания и вие самият признавахте, че имате сила, но не и психика за титлата. Сега как беше?
- Най-зле беше на предишното европейско, сега бях много по-спокоен. Но въпреки това все още не е така, както искам да бъде. Ако го постигна, няма да изпускам нито един опит. В изтласкването например се получи добър последен опит на 210 кг, но вече бях първи и излязох заради хората. Тогава няма кой да ти диша във врата. Така е и в живота - когато имаш какво да губиш, се притесняваш. Иначе си спокоен.

- Как изглежда светът с очите на шампион, макар и само европейски?
- Едно и също е. Просто се събудих с чувството, че мога да се прибера спокойно вкъщи. Сега приятелите и близките няма да ми кажат - пак не стана. Приятелите са много критични към мен - все искат максимума. Брат ми Георги и на трите предишни състезания все ми казваше браво. За нито едно не ме е упрекнал, че съм втори.

- Нали знаете, че вече имате ореола на най-добрия ни щангист и нататък от вас ще се чакат само титли...
- Знам, че е така, но и досега чакаха същото, а това тежи. И аз искам винаги да съм първи, но има много фактори, които влияят. Сега например руснаците не бяха с най-доброто на европейското. Но се радвам, че направих най-високия резултат на официално състезание - 385 кг. Ще ви припомня, че същите тежести постигна и олимпийският шампион в Лондон...

- Има ли съревнование с брат ви Георги Марков за медали и рекорди?
- Не се съревноваваме - казал ми е, че съм по-добър щангист от него и винаги ми желае доброто. Има време да го надмина много, само дано имам ден на световните и игрите в Рио.

- Брат ви е единственият българин сред настоящите световни рекордьори - в изхвърлянето на кат. 69 кг, мираж ли са за вас рекордите или е въпрос на време?
- Миналата година за европейското исках да правя световен рекорд в изтласкването. Бях добре подготвен, но не знам какво се случи и не стана. Сега тренировките вървяха добре и се надявах, че на това състезание ще направя рекорд в двубоя - 180 и 215 кг. За първата тежест бях сигурен, но подцених втория опит. И след като го изпуснах, трябваше да отида в изтласкването на 219 кг, а това ми е множко сега. За това европейско тренирам от месец и половина - имах поредица от различни контузии, три пъти бях болен... Но пък после тежестите вървяха.

- Спите ли спокойно след пробите за допинг?
- И да, и не. Дали аз съм вземал нещо, или ми е давал някой друг - съм абсолютно спокоен. Не вземаме нищо забранено. Неспокойно ми е дали някой не ми е пуснал нещо в храната или напитките.

- Смятате ли, че хората ви вярват, че вдигате на чисто - без забранени вещества?
- Да, носи се тази слава през годините, но пак ще спомена моите приятели - само те знаят със сигурност, че не вземам нищо. Но така е - има хора, които не вярват. Но трябва да знаят, че вече нещата не са такива, както преди. Говоря за нашия отбор. За великите сили нещата са по-различни, в това съм убеден, и много ме боли.

- Може ли без неразрешена химия да се чупят рекорди?
- Наистина е трудно, рекордите досега са постигнати с химия. В моята категория китаец стана олимпийски шампион в Пекин през 2008-а и после никакъв го няма. Рекорди вече рядко се подобряват, явно лимитът на човешките възможности наближава.

- По колко тона вдигате за един месец?
- Няма как да се смятат, но са много. Тонове - само на една тренировка са 20-30. Но не това е най-важното - въпрос на усет е колко ти понася тялото, а не на количество.

- Това европейско е най-успешното за нас от 10 години - възроден ли е вече вашият спорт?
- Работим по въпроса сериозно. Виждам коментари в интернет и на чужденци, че се връщаме на сцената лека-полека. Засега в Европа, надявам се така да е и на световното. Там конкуренцията е друга, особено в малките категории. Ние сме между чука и наковалнята - в малките мачкат азиатците, а в големите - руснаците.

- Мина ли ви ядът от края на миналата година, когато останахте разочарован от класирането за Спортист на годината?
- Не ми е минало и няма да ми мине. Журналистите, които гласуват, не оцениха моя труд и начина, по който представих България. Борецът Иво Ангелов бе ясно, че трябва да е първи. Но как може волейболист от отборен спорт да е преди мен?

- Ще гласувате ли на евроизборите?
- Гласувам, но не разбирам от политика. Лошото е, че няма за кого да гласувам. Болно ми е, като гледам немотията в държавата.

- Можете ли да правите нещо друго, освен да вдигате щанги?
- Бих станал диджей. Преди работих като осветител в дискотека и това ми е по-интересно като занимание.