За първи път в историята на височинния алпинизъм българи стъпиха на връх Гашербрум-1 (8068 м) в планинския масив Каракорум в Пакистан. Успяха на 100 процента, защото и четиримата членове на експедицията - Николай Петков, Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков, достигнаха кота 8068 м в 10,30 ч местно време в неделя, 26 юли. При това не ползваха допълнителен кислород и услугите на височинни носачи.

Алпинистите ни излязоха по маршрута в 1 ч през нощта и за щастие уцелиха ясно време без нито един повей на вятъра.
"Лично аз съм много изненадан от върха, известен още като Хидън пик (Скрития връх) - сподели Дойчин Боянов от лагер 3 по сателитния телефон. - Въпреки че бяхме направили сериозно предварително проучване, оказа се прекалено сложен технически.

Държеше ни постоянно под напрежение и при изкачването, и при слизането. Реално изцеди всичките ни сили. Но сме много щастливи, защото Гашербрум-1 не беше качван от българи досега. Посвещаваме нашия успех на 80-ата годишнина от организирания алпинизъм в България."

Малкият екип успя от третия опит, като разчистваше натрупания сняг и екипира с въжени парапети най-опасните участници по маршрута преди всички експедиции в района.
"Ние сме първите, излезли на 7100 м", съобщи ръководителят Николай Петков на 18 юли преди втората атака на върха.

"Другите използват парапетите и пъртината, които ние правим. Преди малко имаше лек снеговалеж. Но като цяло днес има прозорец от относително добро време. До нас се появиха две палатки. Щом останалите видяха, че ние вървим нагоре, веднага тръгнаха по готовите парапети и готовата пъртина."

От усилията на българите се възползваха финландецът Вейка Густавсон, непалецът Серап Джангбу, японски и испански алпинисти.

Нашата експедиция стигна до върха от север, но се отказа да направи премиерен маршрут от северозапад с катерене по скална стена в последния участък. Натрупаният пресен сняг и опасността от лавини промениха плановете на Николай Петков. За него и Дойчин Боянов това беше втора експедиция до Гашербрум-1 след тази през 2006-а. Тогава рязко се влоши времето.

Загинаха много алпинисти, а Николай и Дойчин се върнаха от 6500 м. В същия сезон обаче двамата стигнаха благополучно до връх Нанга Парбат.

В момента четиримата българи отдъхват в базовия лагер. Те все още не са решили дали да изпълнят втората част от плана си - да атакуват и съседния Гашербрум-2 (8035), но в алпийски стил, без устройване на лагери. Този връх изкачиха Радко Рачев и Господин Динев през 1992 г.

В същия район се намира най-трудният от 14-те осемхилядници на планетата К-2, а също и Броуд пик. Дойчин Боянов и Боян Петров изпробваха силите си на К-2 през 2005-а. Стигнаха до 8000 м, но по-нагоре планината не ги допусна. Амбицията им отново да го атакуват не е угаснала, но за това са необходима много сериозна подготовка и милионен бюджет.

С настоящата експедиция Гашербрум-1 влезе в историята на българския алпинизъм като единадесетия осемхилядник от общо 14. Досега наши височинници са успявали на Еверест, Лхотце, Макалу, Чо Ойю, Даулагири, Нанга Парбат, Анапурна, Броуд пик, Гашербрум-2, Шиша Пангма. Остават К-2, Кангчендзьонга и Манаслу, макар че и там българи са опитвали.

Наричат го "Скритият връх"

Гашербрум-1 (8068 м) е най-високата точка в главното било на планинската група Източен Балторо Мустаг и 11-ти по височина връх в света. Името Хидън пик (Hidden peak, Скритият връх) му е дадено от Уилям Мартин Конуей, който през 1892 г. не успява да го види от ледника Балторо. Заслонявали го билата на Гашербрум-5 и Гашербрум-6.

Името Гашербрум означава Сияйна стена или Красива планина. Дадено е първо на величествения Гашербрум-4 (7932 м) и на неговата великолепна Западна стена, която виждат всички при движението си на север по ледника Балторо. Това име се прехвърля и върху съседните върхове и цялата планинска група.

Първи опит за изкачване прави френска експедиция начело с Анри дьо Сегон през 1938 г. На 19 юни легендарните Пиер Ален и Жан Лененже стигат до 6800 м.

Първото успешно изкачване е на 5 юли 1958 г. от осемчленна американска експедиция. До върха стигат Пийт Шьонинг и Анди Кауфман. Автори на второто изкачване - 17 години по-късно, защото районът е затворен от пакистанските власти по политически съображения - са Райнхолд Меснер и Петер Хабелер (10 август 1975 г.).