Тихо и кротко Стоян Делчев отпразнува вчера 50-ия си юбилей. Легендарният гимнастик посрещна рождения си ден сред най-близките в Пловдив - майка си Запрянка и приятелите от детинство. "Не е до подаръците, те не биха ме изнeнадали. Това, че съм тук, с тях, е най-големият дар за мен", каза олимпийският шампион от Москва'80.

Стоян изглежда в страхотна форма. Човекът, който влезе в залата на славата в Оклахома през 2008-а, работи и живее в САЩ от 18 г. "Вече ще празнувам само кръгли годишнини - 55, 60, 65", усмихва се гимнастикът.

Делчев забелязва доста промени в България, не си е идвал в родината 2 г. "Виждам доста добри неща. Забелязват се още от новата аерогара, където е чисто и ново. Има напредък. Само пътищата не са никак уредени", казва Стоян.

Той е истински развълнуван, че най-сетне стана почетен гражданин на Пловдив. "Гордост и чест е за мен. Все пак Пловдив е най-спортният град в България. Беше вълнуващо. Знам, че тази церемония трябваше да се състои през 2001 г., но тогава нямах никаква възможност да се прибера", обяснява големият шампион.

Стоян стиска палци на своите добри приятели Данчо Йовчев и Краси Дунев. Иска му се те да сбъднат мечтата си и да приложат у нас американския модел в гимнастиката.

Американският модел е приложим у нас но на Данчо и Краси ще им е доста трудно. Най-вече заради манталитета на българина. Пречат още мисленето и финансовите проблеми на хората. Не би трябвало да е проблем едно семейство да отделя по 30-50 лева на месец за тренировки на децата си.

"Странно е, че хората у нас изпиват и изпушват по 200 лв. месечно, но не дават далеч по-малко за здравето на своите деца", обяснява Делчев. Според него Дунев и Йовчев трябва да направят така, че и държавата да помага на гимнастиката.

"Ние, българите, не можем да учудим света с политика, икономика или сглобяване на автомобили. Можем да ги учудим само със спортни успехи. Така беше, надявам се пак да бъде така. Една Америка научи къде е България благодарение на световното първенство по футбол, Христо Стоичков и останалите момчета от националния отбор.

Спортът трябва да е приоритет в националната политика. Жалко е, че затрихме най-добрите си неща - селското стопанство, образованието, здравеопазването и спорта", отсича гимнастик номер 1 на България за ХХ век.

Според Стоян шефовете на родната федерация Йовчев и Дунев са обречени да успеят. "Те имат всичко - имена са в спорта, имат опит и вече са заели правилните позиции. Сега им трябва подкрепа, за да успеят", казва живеещият в САЩ шампион.

Делчев не може да разбере разединението, което цари между хората в България. "В САЩ има 2 партии, но американците са единни. При нас партиите са триста. Те разединяват хората в битките за власт. Мисля, че 3-4 партии са напълно достатъчни на малка страна като България", уверява гимнастикът.

Стоян за разлика от някои има изцяло положително отношение към журналистите. "Ако ги няма журналистите, народът ще тъпее. Завирайте си носовете, където не трябва, вадете истината. Ако се прикриват нещата, нищо добро няма да се случи в България", препоръчва олимпийският шампион.

Иначе Стоян никога не е спирал да обича родината си. Пренесъл е в Рино всичките си медали и трофеи, за да му напомнят за България. Те заемат специално място в дома му в Невада. Част от младите гимнастици от "Делчев джимнастикс" пишат в училище проекти за България, за Делчев или други известни българи.

"Разпитват ме, помагам им. Четат и в интернет за България. И после вадят шестици в училище с "българските" проекти", смее се Стоян. Само тази година той е извадил четирима национални шампиони на САЩ - Хейли Спектор, Натали Трехо, Брияна Алфиеро и Дени Ковалчук.

В залата на Делчев в Рино тренират около 400 деца.
Бизнесът е основното нещо за Стоян отвъд океана.
Шампионът често работи по 12 часа в денонощието

Не крие, че в началото е било доста трудно, защото в малко градче като Рино има общо 5 гимнастически зали. Стоян е използвал местните телевизии и реклама, за да успее. "Но най-важни за успеха са упоритостта и постоянството", отсича Делчев.

Той се шегува, че поддържа добрата си форма с "пазене" на децата под уредите. Иначе е изградил фитнес зала в дома си, където тренира упорито.

Кое е най-трудното в Америка? "Първите години", отсича Стоян. "Езиковата бариера, носталгията и неизвестността са най-страшните неща в началото", казва гимнастикът.

Делчев не е спрял да се вижда и чува със старите си съперници - Артьомов, Валери Букин, Марченко, Азарян. Среща се често и с Надя Команечи. "Гимнастиците по света се подкрепят. Ние сме едно голямо семейство, в което винаги е имало уважение", смята топ гимнастикът.

Стоян Делчев не се оплаква от емигрантския си живот и от това, което е постигнал дотук. "Доволен съм от това, което съм направил дотук в живота си. Работя това, което обичам и което искам. Доставя ми удоволствие. Е, вече мисля и за постепенно оттегляне от бизнеса", казва пловдивчанинът.

"Тръгнах към България с мисълта да си почина. Да се изключа за 1 месец. Но не виждам как ще стане. Телефонът вкъщи не е спрял да звъни", смее се гимнастикът. Той планира среща и със съучениците си от спортното училище.

"Бяхме страхотен клас. До 7-8 клас се биехме, после станахме най-задружните. Нищо не можеше да ни раздели или спре", спомня си Делчев. Сред наборите му са плувецът Петър Георгиев, гимнастичката Галя Янева, футболистите Георги Славков, Костадин Костадинов и Митко Аргиров.

Всички те се смели със сълзи преди няколко години, когато Стоян пак си бе в България. Оказало се, че гимнастикът пази у дома си дневника на класа. Ценният документ с характеристиките и оценките на учениците от спортното бил откраднат, когато Делчев и съучениците му били в 7 клас. Стоян извадил дневника едва наскоро, всички го чели и се смели до припадък.