Градът под тепетата е пренаселен от боксови звезди. Една от тях обаче грее по-ярко и не само защото респектира на ринга със статута на успял професионалист. Гордостта на британския бокс Амир Хан е в Пловдив, откъдето на турнира "Странджа" спечели квота за олимпиадата в Атина през 2004 г. , където още като тийнейджър стигна до финала, минавайки през нашия капитан Димитър Щилянов. Харизматичният боец си тръгна от България с купата за най-техничен състезател. Няколко месеца по-късно Хан стана световен шампион за юноши. От 2005 г. той е на професионалния ринг.

- Г-н Хан, какви са спомените ви от България?
- Моят възход в бокса започна именно от България. От вашата страна си осигурих място на олимпиадата в Атина. Турнирът „Странджа" беше прекрасен. Тогава бях на 17 г. Дадоха ми купата за най-техничен състезател. Пловдив е хубав град. Радвам се, че отново съм тук.

- Появихте се доста изненадващо в България.
- Ще остана до края на шампионата. Не съм искал да изненадвам никого. Ако бях решил да се боксирам, тогава щях да стресна доста хора. Но вече съм професионалист. Иначе реших да подкрепя английския отбор. Познавам се с всички момчета, защото преди тренирахме заедно. Много съм разочарован от лошото съдийство. Тук доста режат англичаните. Това убива бокса. Не знам защо някои хора искат да смачкат нашия спорт. Можехме да имаме поне още двама медалисти.

- Как върви професионалната ви кариера?
- Всичко е страхотно до този момент. Имам осем поредни победи, а шест от тях са с нокаут. Нямам поражение. Следващата ми среща е на 2 септември. Надявам се през 2007 г. да играя за титла. Може би европейската. Целта ми е да стана абсолютен световен шампион. Сега съм си взел малко почивка, но когато се върна във вторник, веднага започвам тренировки.

- Имахте възможност на три пъти да играете с легендата Марио Кинделан.
- Той е уникална личност. Именно с него беше последната ми среща като аматьор. Победих го в Англия и взех реванш за загубата на олимпиадата в Атина. Той ми каза винаги да използвам левия прав. Никога няма да го забравя. Това трябва да сторят и хората, които обичат нашия спорт. Жалко е, че легенди като Кинделан не могат да получат световно признание, защото в момента на пръсти се броят професионалните боксьори, които могат да се мерят с него.

- Парите ли ви накараха да станете професионалист?
- Не, като аматьор получавах много добра стипендия от английската федерация. Хората ме уважаваха. Но прецених, че ще бъде по-добре за моето развитие, ако имам друга цел.