От Държавната агенция за младежта и спорта вчера разпространиха анализ на подготовката и представянето на българските спортисти на олимпийските игри в Пекин. Предлагаме ви основните моменти от него.

Игрите в Пекин 2008 имат своята българска звезда - Румяна Нейкова. Много добре се представиха силните български борци Станка Златева, Явор Янакиев, Кирил Терзиев и Радослав Великов. Специално трябва да отбележим четирите призови класирания в осмицата на борците Назарян, Гергов, Венков и Васева. Петото място на нашите волейболисти които се представиха силно в една изключителна конкуренция, трябва да бъде оценено като достойно.

Към успешните изяви на българските спортисти следва да отнесем петото място на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика. Същата оценка заслужават и двамата ни олимпийски шампиони в спортната стрелба Мария Гроздева и Таньо Киряков. Специално трябва да отбележим участието във финала на халки и осмото място на ветерана Йордан Йовчев. Също така убедително се представи Петър Стойчев (10 км плувен маратон), както и Деян Георгиев и Аднан Алиев със седмото място на двойка кану на 500 м. Колкото и неприятно да е, трябва да се спрем и на
някои неудачи при участието ни.

На първо място следва да отнесем провала и неучастието на щангистите поради уличаването на 11 спортисти в употребата на забранени вещества. Тяхното отстраняване основно повлия на неуспешното представяне на българския олимпийски тим.

Особено неприятно е представянето на българските лекоатлети. Най-голямата група в българската делегация не донесе нито едно призово класиране. Достойно е представянето само на Момчил Караилиев (финала на троен скок) и спринтьорката Ивет Лалова (полуфинал на 100 м).

Неудачно е и участието и представянето на двамата български боксьори - Борис Георгиев и Кубрат Пулев. В бадминтона Петя Неделчева не успя да реализира възможностите си. Положителна оценка заслужава Ирина Константинова (12-о място във ветроходството). Запази се практиката дадени спортове извън програмата за олимпийска подготовка, като колоездене, стрелба с лък и др., да покриват квоти и участват на олимпийски игри, но да не успяват да реализират добри резултати.

Всичко това доведе до най-слабото представяне през последните 50 години, поради което можем да определим участието ни като незадоволително. Причините за незадоволителното представяне на много от българските спортисти могат да се обобщят в следните направления:

1. Изоставане във всички спортове по отношение на подготовката, като е занижено нивото на планиране и провеждане на тренировъчния процес, както и непознаване на новостите в тренировъчните методики. Една от причините за ниските спортни резултати е неефективната организационна и функционална структура за системно научно осигуряване на олимпийската подготовка и спортно-педагогическия контрол;

2. Постоянно намалява броя на спортистите, придобиващи прав да участват на олимпийски игри, и ако тази тенденция се запази, то отново представянето на Игрите на ХХХ Олимпиада Лондон 2012 ще е неуспешно;

3. Липсва селекция и централизирана подготовка на млади и талантливи спортисти по олимпийски спортове, което е свързано с несъвършенствата и пропуските в селекцията на състезатели и отбори още в началото на олимпийския цикъл 2005-2008 година. Това е резултат от неефективната прогностична оценка на спортните федерации при формирането на олимпийския резерв.

4. Наличната тренировъчната материална база за олимпийска подготовка е остаряла и не отговаря по оборудване с уреди и съоръжения на съвременните изисквания, което затруднява нормалното протичане на тренировъчния процес при много от спортовете като вдигане на тежести, гребане, лека атлетика, спортна гимнастика, спортна стрелба, плуване и волейбол;

5. Незадоволителна е професионалната квалификация на треньорите, както и заплащането на техния труд, което се отразява върху качеството на тренировъчния и състезателния процес;

6. Спортните федерации не успяха да отговорят на конкретните изисквания на програмата за олимпийска подготовка, като допуснаха формално планиране на тренировъчния процес, пропуски осъществяването на научнообоснован спортен календар и при оценяването на олимпийските състезатели, съобразно критериите за постижения спрямо голямата конкуренция, която срещат на световни първенства и на олимпийски игри;

7. Слабо организирана е системата за пълноценно възстановяване на олимпийските състезатели, в това число и медикаментозното. Остро стои проблемът във федерациите с превантивната дейност срещу използването на забранени средства.

Високото равнище на съвременния спорт и изключителната състезателна конкуренция изискват адекватна система за олимпийска подготовка за новия олимпийски цикъл, съобразена с най-новите постижения в световния спорт и дългогодишните традиции у нас. Кои могат да бъдат основните компоненти на промяната:

1. Сформиране на структура за цялостно общо ръководство и контрол на олимпийската подготовка, която да има лостове да управлява и компетенция, съвместно с треньорските ръководства на спортните федерации, да носи отговорност;

2. Създаване на обществен съвет, който да координира и подпомага олимпийската подготовка;

3. Възстановяване на научно-приложна дейност в спорта, която да подпомага осъществяването на научно-методичния контрол и оказването на помощ на треньорските ръководства в подготовката на проектоолимипйските състави;

4. Съвместно със спортните федерации да се състави списък на проектоолимпийския отбор с внасяне на изменения и допълнения в критериите на Програмата за олимпийска подготовка;

5. Определяне модела на централизираната подготовка и актуализиране на тренировъчните методики, съобразени с най-новите постижения на науката и технологическия процес;

6. Централизирано и целево осигуряване на всички условия за ефективна подготовка - финансови, материално-техническо, научно и медицинско;

7. Осигуряване щат на полагащия се контингент от кадри - треньори, лекари, научни работници, методисти, масажисти и друг персонал.