Павлин Николов: ЦСКА не постъпва правилно, нямам никакви варианти за нов треньор

waterloo

Не разбирам защо е тази тупурдия заради Томаш? И за какво г-н Павлин Николов рони толкова сълзи? Спокойно, бе човек! След няколко месеца същият този Томаш ще лази на колене за да се върне на "Коритото".....

the_shooter

Къде е онзи нещастен некъдърник и помияр Ангел Домусчиев да ни обясни пак за коректното поведение на Томаш и ЦСКА!

rising.red

Кой подписа договора с откупната клауза, бе смехурко? Бахтийй изостаналия народ сте! По света това си е практика - нормално и морално е! Неморално е да НЕ ПЛАЩАШ!

green-discipline

Славните стари отбори, които сложиха началото на футбола в Разград След 1920 година освен футболен клуб ,,Христо Ботев“, на който днешният ,,Лудогорец“ може да се смята за правоприемник, в Разград град е имало и други отбори, около петнадесет на брой. За справка, в Добрич по това време има 29 клуба, включващи 11 български, 6 румънски, 5 турски, 3 арменски, 4 смесени, еврейски, гръцки клубове, а в Силистра има 24 отбора, включително еврейски, арменски, турски и румънски. Настоящата публикация прави опит да се осветлят някои любопитни факти около съществуването им. Фактите и данните са извлечени от Държавен архив – Разград и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. След преврата на 9 юни 1923 г. от Александър Цанков и особено след септемврийските събития, футболният ,,Христо Ботев“ вече заема явна проправителствена ориентация. Това принуждава едно крило от клуба да се отцепи и да се образува т.нар. ,,Нощен тим“. В ,,Нощен тим“ участват младежи с леви разбирания, а това не се харесва на полицейския пристав Богдан Икономов. Същият на няколко пъти разгонва играещите младежи, стига се до арести и физическо посегателство, като момчетата са обвинявани, че са комунисти. Това принуждава жадните за игра футболисти вместо през деня, да играят вечер и то вън от града. Тренират на поляната при ,,двете могили“ през нощта, на лунна светлина. Председател е Петър Златев. Той снабдява с фланелки играчите, които сам заплаща. В този отбор играят Тодор (Каламбола), Жоро (Каловското) от Хлебарово и много други, които в последствие преминават към ,,Бели Лом“. Но играта нощем не е за предпочитане. С кански усилия младежите си намират игрище с терен за игра, близо до местността Башбунар (местност за пазар на дребен и едър добитък). По това време се открояват имената на играчите Йордан Първов, Цвятко Райчев, Асен Чолаков, Иван Сираков, К. Динков, Цеко Чобанов и др. Позициите на отбора отслабват, но не за дълго, защото се вливат в новорегистрирания футболен клуб ,,Бели Лом“ през 1924 г. Регистрацията на клуба е в къщата срещу чешмата на ул. ,,Г.С. Раковски“. Председатели във времето са: Захари Захариев, Стефан Малчев (Идеала), капитан Боян Христов. В ,,Бели Лом“ Борис Филков освен играч е и домакин. Топката, с която тренират, е вехта и изпокъсана. На всяка тренировка Филков носи игла, шило и конец, който е намазан с парафин. Коженото кълбо често се разпаря и затова често се налага да се прекратява играта, докато се закърпи топката. Поправянето на топката е на собствени разноски с припомняне на думите от приятелите му: ,,Избрали сме те за домакин, длъжен си топката да е в изправност“, за което младежът се старае, макар често да яде бой от родителите си за тоя футбол. За обуща не може и да се говори. Често със захлас по играта, младежите късно установяват, че Илия Бърнев ги гони с вършина от игрището за да отидат в училище. Борис Филков в писмо до Тодор Кайкънов през 1972 г. споделя: ,,Почнах да играя в дружеството в Борисовата улица, като ляв халфбег. Тренировки водехме на ,,Башбунар“. Играехме заедно с другарите: Марин Кажухаров (Късото Маринче), Захари Захариев и др. Последният е комсомолец от разградската мъжка гимназия, който след време е летец, герой на СССР и НРБ, генерал-полковник и заместник-военен министър“. На 13 август 1939 г. футболен клуб ,,Бели Лом“ гостува на спортен клуб ,,България“ /Попово/ за една приятелска игра с краен резултат 3:2 за ,,Бели Лом“. Друг играч по онова време в редиците на ,,Бели Лом“ е Любомир Андреев Богданов, който споделя: ,,През 1930 г. се сформира футболно дружество ,,В. Левски“ от керемедчелишката махала. Първоначално играехме над ,,Табията“, а в последствие се преместихме на трите могили в същата махала. Понякога се тренира в училището до парка. Но на следващата година дружеството ни се обедини с ,,Бели Лом“. Реших, че мога да се изявя като футболист. Бях поканен на тренировките, които се провеждаха на една поляна срещу езерото до Пеницилиновия завод. От този момент до 1941 г. останах в ,,Бели Лом“. После тренирахме на Башбунара и на колодрума. Официално бях включен в отбора, като ляво крило приятелски мач срещу ,,Ботев“, завършил 0:0“. Играчи по това време са: Стефан Бранкованов, Минко Георгиев, Пано Димитров, Дечко Йорданов, Стефан Панчев, Георги Йорданов (Гецата, Ръмънеца), Петър Алексиев, Тодор Кайкънов, Йордан Николов (Данчо Шивача), малкия Пешев от с. Киченица, Тодор Цанев, Георги Минчев, Иван Коджахристов, Димитър Бурков, Владимир Георгиев, Иван Прокопиев, Любомир Недев, Петър Рошков, Христо Христов, Ангел Пенчев и др. През 1937 г. „Бели Лом“ играе мач в Търговище. Привържениците „Ботев“ – другия разградски тим, предсказват голяма загуба, тъй като „Светкавица“ е силен отбор, а някой от играчите на гостите отсъстват. Въпреки всичко те тръгват за Търговище заедно с други хора, които искат да наблюдават срещата. С отбора пътува Пенчо Иванов, който е учител по физическо възпитание и ръководи срещата. Играта започва с бурно темпо, а до края на първите 45 минути „Светкавица“ повежда с 3:0. На почивката Пенчо Иванов отива до играчите и ги предупреждава: ,,Ако не изравнят, той и ръководството се качват в рейса и ги остават да се прибират пеша до Разград“. Понаругава ги и ги оставя да почиват. Играчите се поглеждат едни други и нито за момент не се съмняват, че може пеш да си тръгнат. Разменят мисли, обсъждат как ще играят през второто полувреме и излизат за втората част. Играят с пълни сили и резултатът не закъснява. Изравняват за 3:3, а в последните минути дори пропускат шанс да бият, след бомбен удар на Симеон Тотев. През следващата 1938 г. година „Бели Лом“ пак играе със ,,Светкавица“. Първото полувреме е с превес за домакините и за 20 минути успяват да вкарат два гола. Когато започва второто полувреме, домакините вкарват трети гол. Любомир Богданов много се ядосва и иска за излезе от игра, защото не може да си представи такава голяма загуба. Стефан Панчев и Борис Мечкаров го успокояват и обещават, че ще направят всичко за да играят по-добре. След този момент футболистите заиграват технично, а резултатът не закъснява. Всички топки минават през Любомир Богданов и само за 10 минути той вкарва 4 гола. Така завършва мачът, като след него значителна част от публиката тръгва след нашите играчи и питат „откъде се взе тая игра“?. Петър Панчев шеговито им отвръща, че голмайсторът Богданов е от София. Вечерта, в казиното „Теменуга“, Пенко Георгиев свири на цигулка, а веселбите продължават до късно. Друг всеотдаен играч на „Бели Лом“ – Стефан Бранкованов, също споделя: „…Като дете стоях зад вратата на игрището на колодрума. Когато топката излезеше навън от игрището, аз я подавах с ритване от мен и вкарване в игрището. За пръв път тогава ритнах топка с плондер и това много ме зарадва, защото в махалата ритахме с топка от парцали. Когато постъпих в гимназията, в мен се породи желанието да играя за някой голям отбор. Тогава влязох в редиците на „Бели Лом“. По това време го таксуваха като левичарски отбор и за тая работа често ме плашеха с другия отбор в града ни „Ботев“. Аз не се уплаших от тия закани, защото у мен грееше единствено желание да спортувам и да бъда железен за отбора си. След завършване на гимназията продължих образованието си в гр. Свищов. Мъката ми по футбола, често ме вълнуваше и не знаех как се развиваше отборът ми с моето отсъствие, но постоянно бях в контакт с Тодор Кайкънов и за мача с „Ботев“ заминах с парахода до Русе, а оттам с влак до Разград. Играх като за последно и с желание да победим нашия вечен противник, който вечно ни пречеше за развитието. Бихме ги с 1:0 и след мача веднага тръгнах обратно да хвана влака и парахода до Свищов. Издръжката на клуба беше много мизерна. Нямахме пари и подкрепа. Сами се издържахме от коледуване и членски внос. С тези средства купувахме топки и един цял екип за представяне на случай на мач пред гражданството. На състезание в другите градове сме ходили с каруца, неудобно седнали с блъскане по ония калдъръмени пътища“. След събитията през 1944 година футболен клуб „Бели Лом“ има слабо съществуване, като класирането му през годините е както следва: футболно първенство през сезон 1966/1967 г. – зона „Черно море“ – 14-то място; сезон 1967/1968 г. – 6-то място; сезон 1968/1969 г. – 11-то място. На 7 февруари 1924 г. двата основни футболни клуба в Разград „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ се обединяват под името „Ориент“. Целта на сливането и да се даде тласък на родния спорт и в частност в града ни. В този клуб вече няма място за старите играчи, които са заменени с по-млади, а именно: вратари Стефан Джимбизов и Мартин Кожухаров; бекове Стефан Малчев и Любен Цанков; център халф Д. Димитров; халфове Никола Енчев (Харланта), Петър Зърмаджиев и Петър Димов; Никола Чифчиев, Михаил Михайлов, Захари Любчев, Кънчо Райчев, Мирко Белчев и Илия Сираков. Фланелките им са синьо и бяло на райета, черни гащета и черни чорапи. Играят много подвижно, чрез системата „Дубъл В“, която идеално заменя „Дуросовата система“. Център халфовете подпомагат и свързват (захранват) нападателите, защото се играе само нападателна игра. Вратата се брани от халфовете, а тежестта пада най-вече на бековете. В тима играят и други играчи като Никола Георгиев, Захари (Мочката), Уибар Акиф, Димитър Бъчваров, Станимир Енчев – Токиша. Отборът е включен във „Федерацията по футбол“ и започва федеративни мачове по футбол. На 5 май 1925 г. футболният клуб „Ориент“ организира годишно отчетно събрание, на което е учредено ново ръководство в състав: председател подпоручик В. Кубадинов, Никола Ченков, Александър Бюлбюлев, касиер Иван Гинчев, подкасиер Н. Димитров, домакин Т. Стоянов. Въпреки че играчите се представят достойно на всяка футболна среща, с хъс за победа, тимът се разпада. Две са версиите за колапса. Първата е, че властите в Разград го закриват поради „интернационалното“ му име, а втората заради вътрешни разногласия. Така през 1925 г. „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ отново поемат по своя път. „Победа“ През 1924 г. група младежи от Керемидчелишката махала образуват футболно дружество „Победа“. Основател и председател е Димо Балев, а Евстати Димчев е секретар. Тренировки провеждат в местността Хисарлъка на мястото на Пеницилиновия завод. Мястото е само очертано, без поставени мрежи на вратите. Между 1926 и 1927 г. в дружеството членуват само ученици. Имената им са: Димо Велев Балев, Евстати Димчев, Симеон Дамянов, Петър Николов, Димитър Симеонов, Станчо Бакалов, Стефан Крумов, Петър Съмърджиев (най-добър играч), Марко Раданов, Георги Бозаджиев (вратар) и др. Не е водена летописна книга, дружеството има само една помпа и топка. Набирането на средства става от членски внос. Петър Николов подарява здрави ботуши, които са „подарени“ от баща му. От тях младежите правят футболната топка. С времето сами си изработват спортната форма – плетени оранжеви фланелки на бели райета и бели гащета. При провъзгласяването на Исперих за околийски център през 1925 г. се организира излет до там, защото са поканени от местните власти за демонстративен мач. Състезателите ползват каруца, за да отидат до там. Преспиват предната вечер, а на другия ден играят с местния клуб, като го побеждават с 1:0. Футболен клуб „Бенковски“ съществува от 1931 г. до 1944 г. Секретар е Тодор Кайкънов, живеещ на ул. „Хайдут Велко“ №1 в Разград. Състезатели по това време са: Димитър Димитров Василев и Марко Пеев Куловски – вратари, Съби Димитров Киранов и Иван Тодоров Курдов – бекове, Ангел Йотов и Нако Рачев – халфове, Зигефин Христов и Борис Гинев – крила, Драгомир Енев – десен халф, Димитър Бъчваров – център нападател, Драгомир Михайлов и Тодор Кайкънов – ляво крило. На Кайкънов му лепват прозвището Моторчето, заради бързината и пъргавината му. Важно и забележително в този отбор е, че на крилата е забранено да бият във вратата. Когато те са в напреднала фаза, тактиката е да прехвърлят защитниците и да подават на нападателите. Те са единствените, който могат да вкарват, защото на тренировките това упражнение се отработва нееднократно. След разтурването на отбора състезателите се присъединяват към „Христо Ботев“. „В. Левски“ На 25 декември 1941 г. футболните клубове „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ отново се обединяват под името ,,В. Левски“. Управителният съвет е: председател – Боян Ив. Христов; подпредседатели – Иван Костов Иванов и Петко Петков; секретари – Тодор Г. Какънов и Стефан Рашев; касиери – Тодор Дюлгеров и Любен Бакарджиев; домакини – Стоян Кайкънов и Атанас Паскалев; медицински съветник – д-р Димитър Тодоров; спортен съвет – Борис Мечкаров, Стефан Христов и Нако Рачев. Бледа информация за други отбори Дружеството „Шипченски сокол“ е създадено в двора на училище „Христо Ботев“ от Д. Стефанов, Петър Дирифенов, брат му Георги Дерифенов, Марин Козаров, Димитър Халаджов, Стефан Богославов, Димитър Дацеров и др.; През 1927 г. започва строежът на училището „Цар Борис III“ (дн. „Васил Левски“). По това време на това място тренират футболните отбори „Слава“, „Фортуна“, „Светкавица“, „Цар Борис“ и „Княз Кирил“. Останали без тренировъчен терен, тези младежи се присъединяват към футболен клуб „Христо Ботев“; През 1928 г. се сформира футболно дружество „Изгрев“ от башбунарската махала. В същото дружество са Георги Терзиев и брат му Иван Терзиев; За футболен клуб „Бенковски“ се разполага само с два броя снимки, други данни засега няма. Такива са били футболистите навремето в нашия град – идеалисти, които сами си купуват фланелките и чорапите. Футболът е втора икона след учебниците. Съществува обаче другарство, обич и почит между състезателите, които са отдадени само за победата, а футболни лекции не е необходимо да им се четат. Когато се готвят за двубой, нашите момчета изпитват голяма радост и чувство, дошло по естествен път за победа. Липсата на игрище, екип и треньор не ги отчайват, а напротив – това ги ентусиазира още повече, та дори си пеят: „Хайде на тренировка, там ни чака нашата мила топка“. Представеният очерк на футболните махленски дружества в града ни се опитва да осветли футболната конюктура в началото на XX век. В публикацията липсва информация за основаването, еволюцията, революцията и дифузията на футболен клуб „Христо Ботев“, чиито правоприемник е днешният „Лудогорец“. „Историята на Лудогорец“ ще се отпечата по-късно през тази година, когато се навършват 100 години от основаването на футболен клуб „Христо Ботев“. Книгата е над 350 страници с любопитни исторически факти и събития от 1920 година до наши дни. Цветан ДИМОВ

green-discipline

През ноември 1945 г. в класна стая на гимназията в Разград се основава дружество за гимнастика, туризъм и спорт. Предложение за името на дружеството - „Лудогорец“ прави Добромир Жечев (тогава негов председател на обществени начала). В ръководството влизат разградските граждани от това време Михаил Михайлов, Стефан Малчев - Идеала, учителката по физическо възпитание Надежда Димитрова, Кръстю Михайлов и Бонка Ковачева. Това дружество обединява освен футболните отбори на Разград по това време и гимнастическото дружество „Юнак“ (основано през 1902 г. с името „Делиормански юнак“), туристическото дружество „Буйна гора“ (основано 1902 г.) и Ловно–рибарското дружество „Сокол“ (основано 1893 г.). В дружеството има секция „Футбол“. Именно от 1945 г. тя включва в себе си разградските отбори „Ботев“ (създаден през 1918 г., през 1920 г. официално регистриран, съществувал 1920-1924 самостоятелно; 1927-1945 самостоятелно), „Бели Лом“ (от 1920 до 1924 самостоятелно, от 1924 до 1926 „Бели Лом“ е обединен с „Ботев“ под името „Ориент“, а от 1931 до 1945 отново съществувал самостоятелно), „Бенковски“, „Вихър“ и „В. Левски“. Председател на футболната секция става спортният и туристически деец д-р Т. Александров, подпредседател е известният разградски футболист и колоездач Стефан Малчев – Идеала, а секретар – Ленко Георгиев, който след години става зам.-министър на Министерство на строителството и архитектурата. Членове на футболната секция са Божан Бърнев, инж. Симеон Попов, Стоян Тодоров Кайкънов, Дийрян Шийрян и др. През първите години след Втората световна война „Лудогорец“ се включва като футболен клуб от 1947 г. в републиканското първенство в състава на Североизточна зона – Дунавската футболна група заедно с отборите на „Локомотив“, „Динамо“ и „Русенец“ от Русе, „Септември“ от Силистра, „Светкавица“ от Търговище, „Тутраканец“ от Тутракан. През януари 1948 г. се създава Върховен комитет за физическа култура и спорт (ВКФС) при Министерския съвет. По негова инициатива през 1949 г. в страната се извършва реорганизация на физкултурното и спортно движение. Създават се Доброволни спортни организации (ДСО) на производствено-професионален и ведомствен принцип, в които се включват и физкултурните дружества. Тези ДСО не трябва да се бъркат с ОСО (Организация за съдействие на отбраната, по късно ДОСО). На 27 август 1949 година Комунистическата партия в България взема решение за драстична реформа на спортните организации в страната по съветски образец. В резултат на това се закриват всички спортни клубове и на тяхно място се създават седем масивни Доброволчески спортни организации (ДСО), базирани на различните сектори в икономиката. Тъй като в името „Лудогорец“ няма комунистически идеен заряд, а само патриотично-местен, то Дружеството за гимнастика, туризъм и спорт „Лудогорец“ се преименува на ДСО „Червено знаме“ през 1949 г., а в същата година футболният отбор приема името „Червено знаме“ - Разград. На 18.01.1958 г. се създава БСФС със статут на главен обществено-държавен орган за управление на физическата култура и спорта в страната. На териториален принцип се изграждат Дружества за физкултура и спорт /ДФС/. Футболът влиза в състава на тази структура. Така се създава Дружеството за физкултура и спорт „Лудогорец“ през 1957 г., с първи председател отново Добромир Жечев. С това се възстановява и името на футболния отбор, който пак става „Лудогорец“. Дружеството има своя живот до началото на есента през 1993 г. След това такава структура вече няма. През сезон 1961/62 г. „Лудогорец“ за пръв път влиза в „Б“ група, но не успява да стигне до промоция в елитната дивизия. Когато говорим за футбола в Разград и за „Лудогорец“, няма как да не споменем няколко думи и за стадиона. Преди построяването на стадиона футболните мачове се играят основно между пистите на пръстения колодрум в парка /за историята на това емблематично за града спортно съоръжение, което, както „Екип 7“ неотдавна писа, днес е в лошо състояние, ще посветим отделен материал по-нататък/. Има и други игрища, но те са на втори план. Футболният стадион – на мястото, където е и днес, започва да се строи след 1934 г. Начинанието започва още през октомври 1933 г. след заседание на тогавашния Общински съвет, а задължението идва според чл. 21 от Закона за физическото възпитание на българската младеж, който е приет през март 1931 г. Текстът на споменатия член гласи: „Всяка община е длъжна да отдели от мерата си или да отчужди от частни имоти необходимите места за игрища, салони, туристически домове, хижи и за плавални в размер от 10 до 15 декара за население до 20 000 жители, за такива с повече от 20 000 жители по 3 кв.м на жител“. През октомври 1933 година разградските общинари на свое заседание сметнали, че най-подходящото място за стадион е на мястото на старите турски гробища, а през февруари 1934 година със свое решение официално преотстъпили мястото за построяване на „спортен стадиум“, който да се ползва от всички спортни организации. Строителството на терена е привършено през 1947 г. През средата на 50-те години на миналия век стадионът окончателно е завършен като многофункционално спортно съоръжение. По незнайни и необясними причини стадионът носеше името „Дянко Стефанов“ /няма никакви данни комунистическият функционер Дянко Стефанов да е имал нещо общо с разградския футбол и с футбола изобщо/. След сесия на Общинския съвет в Разград през май 2011 г. получи името „Лудогорец Арена“.

green-discipline

На 20 октомври 1920 година група отцепили се от „Ботев“ разградски младежи основават спортен клуб „Бели Лом“. Основатели са Стоян Хаджидобрев, Любен Цанков, Дарин Кожухаров, Захари Захариев – бъдещият летец и Герой на СССР и НРБ, генерал-полковник, заместник-военен министър; Коста Минков. В първия отбор са участвали още: Малин Кожухаров, Велизар Белчев, Любен Цанков, Захари Захариев, Коста Минков, Захари Либчев, Радан Радоев, Кънчо Райчев, Димитър Гайдаров, Белчо Белчев, Петър Сърмаджиев, Никола Чифчиев, Асен Чолаков, Боян Христов, Стефан Карастоянов. Футболен отбор „Бели Лом“ беше изграден през 60-те години на миналия век и към Завода за стъкло и порцелан в Разград, а негов дългогодишен организатор беше Страхил Янев. СК „Ориент“ На 7 февруари 1924 година двата разградски клуба „Ботев“ и „Бели Лом“ се обединяват под името „Ориент“, с председател Стефан Джамбазов. В първия си международен мач в Разград обединеният отбор побеждава с 2:1 отбор от Букурещ. Организират се детски и юношески отбори. Има недоволство за името „Ориент“ сред интелигенцията в Разград, защото напомня печата на дипломите на българите от западни университети „Про Ориент“, ограничаващ правата на лекари, зъболекари, инженери. През 1926 година „Ориент“ приключва дейността си, а отново съществуват двата клуба – през 1927 г. - „Ботев“ и през 1931 г. - „Бели Лом“. Пред 20-те години на миналия век е имало и много махленски клубове. ДФС „Лудогорец“ През ноември 1945 година се изгражда истинско физкултурно дружество в Разград „за гимнастика, туризъм и спорт“. Учредителното заседание се състояло в една учебна стая в местната гимназия. По предложение на Добромир Жечев /първия избран председател на обществени начала/ приемат да носи името „Лудогорец“. За членове на ръководството са избрани Михаил Михайлов, Стефан Малчев /Идеала/, Надежда Димитрова /дългогодишна учителка по физкултура/, Кръстю Михайлов и Бонка Ковачева. Първото ръководство на секцията по футбол е: Иван Костов /председател/, Божан Бърнев, инж. Симеон Попов, инж. Ленко Георгиев, Стоян Кайкънов, Дийрян Шийрян и други членове. До септември 1993 година съществува ДФС „Лудогорец“, а дейността му се поема от новосъздадените спортни клубове. В почти половинвековната си дейност разградското дружество беше сред челниците в страната по принос в международни състезания. От олимпийски игри, световни, европейски и балкански първенства лудогорски състезатели са завоювали 73 медала, от които 29 златни. 34 са участниците в международните спортни форуми. Само в олимпийските игри има завоювани за Лудогорието 8 медала, от които 2 златни. Много бяха отличията на разградските спортисти с екипа на „Лудогорец“ на републикански първенства. Колоездачите на Разград бяха 2 пъти републикански шампиони на писта, борците при подрастващите са бивали многократно шампиони – индивидуално и отборно, баскетболният тим на „Лудогорец“ играеше с успех в „А“ РБГ /мъже/, много рекорди и медали постигаха разградските лекоатлети, стрелци с лък, ученици от Спортното училище и др. Ръководители на ДФС „Лудогорец“ през неговото съществуване бяха: Добромир Жечев, Гроздю Видов, Трендафил Розов, Борис Маринов, Стоян Йовчев, Димитър Първанов, Райчо Димитров, Росен Лицов, Любомир Димов, Здравко Душков, Филип Стоянов, Игнат Иванов. Често ме питат: добре, а защо футболът в Разград беше на сравнително скромно ниво навремето? Защото в условията на тогавашната система имаше своеобразно спортно разделение в различните региони и ние просто нямахме шанс да попаднем в елита на футбола. Пък и нямаше смисъл да се хабят усилия – тогава си имаше няколко отбора, към които по партийно-държавна воля бяха насочени всички ресурси – финансови, организационни и пр. Промени се обаче системата, както казах в началото, и по подобие на напредналите държави разградският футбол почна да се развива по нов модел - добре структуриран и управляван бизнес, защото днес елитният спорт е преди всичко бизнес, а след това емоции, страсти, престиж, политика и всичко останало! Добрите резултати са логично следствие от този подход. Който не го е разбрал това, може колкото си ще да завижда, да се сърди, да мърмори, да злослови, да организира кампании и какво ли не още, но от това полза няма. Светът вече е друг и май само в Разград сме го разбрали, поне що се отнася до футбола. Както се казва, хубавото тепърва предстои – такива ще са следващите страници на разградската футболна история..." Росен ЛИЦОВ

green-discipline

През лятото на 1918 година, независимо от катастрофата след Първата световна война, окупацията и стопанската разруха, завърналите се от фронтовете младежи и голобрадите им съграждани надвечер гонят футболната топка на игрището на колодрума в градския парк. Авторитетен и отличен „солист“ е завърналият се от Роберт колеж в Цариград син на притежателя на бояджийници – Добри Бояджиев. Той носи и оригинална топка, за която младежите се грижат като зеницата на очите си. Назрял е моментът за организирането на спортен клуб по футбол в Разград същото лято, като първоначално се решава да се казва „Спартак“. Това не се одобрява от Министерството на просвещението и първото име на разградския клуб, създаден през месец юли 1918 година, е „Ботев“. Клуб, който съществува до 1945 година, когато се обединяват всички разградски клубове в ДФС „Лудогорец“. Сред основателите на разградския „Ботев“ през 1918 година, освен Добри Бояджиев, са и редица известни разградчани, тогава предимно ученици от Разградската мъжка гимназия. Сред тях са: Владимир Анани Явашов, Екатерин Бъчваров, Марин Кожухаров, Марин Чакъров, Крум Авджиев, Димитър Чифчиев, Асен Златев, Иван Ковачев, Васил Хаджимихнев, Никола Панев, Петко Богиев, Димитър Белчев и Александър Балтаджиев.

green-discipline

Дела и документи „На 22 т.м. в игрището на парка се състоя мач между русенското дружество „Сава“ и разградското „Хр.Ботев“ за първенство. Въпреки грубата игра на русенци, ботевци ги биха с 1 гол и 5 корнера на нула. Зрителите бяха възхитени от няколкото наши играчи, едни притежаваха нероновско спокойствие, а други – ловкост и правилен шут. Пожелаваме на ботевци всякога първенство и непобедимост!“ В. „Разградска комбина“, год. I, бр.27, 25 май 1921 г. „На 4 т.м. в града ни се състоя мач за първенство между клубовете „Ботев“ и „Бели Лом“. Резултатът е 4:4. Гол непризнат от комисията, но го бил свирил рефера. Играта била жива и свързана от двете страни. М.М.“ В. „Спорт“ - софийско издание, бр.9, 23 ноември 1923 г. „Разград. На 25 май в града ни се отпразнува футболен ден. Спортният клуб „Ориент“ бе поканил спортните клубове „Изгрев-23“ и „Хр.Ботев“-Русе на състезания. На състоялата се другарска игра на 24 май между „Изгрев-23“ и „Ботев“ резултатът е 2:0 в полза на „Изгрев-23“. На другия ден, 25 май, заранта, се състоя мач между „Ориент“ и „Ботев“, резултат 5:1 в полза на „Ориент“. Следобед мач между „Ориент“ и „Изгрев-23“. При все, че изморени, играчите на „Ориент“ не се оставиха да бъдат бити. През цялото време играта се води в половината на „Изгрев-23“. Резултат 0:0. Реферираха Кадиев и Добри Бояджиев“. В. „Спорт“-софийско издание, бр.29, 8 юни 1924 г. Истината е много проста – някогашните клубове фаворити продължиха в годините на прехода да паразитират върху старата си слава и пропуснаха момента да забележат, че светът, бизнесът и футболът, разбира се, глобално са се променили. Това го разбраха и приложиха в Разград братя Домусчиеви и няма как резултатите да не са налице – клубът не само печели титла след титла във вътрешното първенство, но постигна и най-големите международни успехи за родния клубен футбол за всички времена. Дребните души трудно преглъщат чуждите успехи и като няма как да оправдаят собствения си провал, гледат да омаскарят успелия си опонент. Една от многото глупости, които чухме, е тая, че „Лудогорец“ нямал футболна история. Аз пък, като летописец от много години на спорта в региона, твърдя, че клубът има славна история, която с усилията на собствениците и ръководството тепърва има да бележи нови върхове, убеден съм. Ето някои наброски от футболната история на Разград в подкрепа на убеждението ми. Колкото и да злобеят недоброжелателите на футболните успехи на „делиорманското градче“, едва ли биха могли да оспорят факта, че футболен отбор в Разград е съществувал още в началото на миналия век, градът е имал отбор, който е играл с тим на окупационните войски след Първата световна война на разградския колодрум. Спокойно можем да приемем, че първият международен мач в Разград се е състоял през 1918 година – колко градове могат да се похвалят с това? Още по-рано – в края на XІХ век, трима ученици от Разград – Йордан Савов, Добри Стоянов и Пеньо Михайлов, играят футбол във Варненската гимназия под ръководството на учителя по физкултура – швейцареца Жорж де Реджибус. Това са и първите наши „ритнитопковци“, основатели на спортния клуб „Христо Ботев“ в Разград. Футболната топка идва в града и първите прояви започват в началото на XX век, когато на страната този спорт още не е познат. Всичко това създава условия за организиране на футбола в града ни през 1918 година от учителя в Роберт колеж в Цариград Добри Тодоров Бояджиев. Роден на 15 октомври 1898 г. в Разград, почина на 10 май 1961 г. Делото на Добри Бояджиев и неговите съмишленици продължава да живее и до днес в Разград, като неговият връх е новият проект на ФК „Лудогорец“ със собственици братята Кирил и Георги Домусчиеви – почетни граждани на Разград. Така че този проект си има своите исторически основи и логика, с които трябва да се гордеем в навечерието на четвъртата поредна титла. Ще допълним, че пионерите на футбола в града ни са инициаторите за изграждането на първата футболна лига в страната, която обединява спортните клубове между Стара планина и Дунав, където Североизточна България е люлка на футбола в България. Първите стъпки на това голямо за времето си и за историята на спорта в България събитие е с корени в Разград.

green-discipline

По спомени на разградчаните Борис Захариев Николов и К.Арнаудов футболът в Разград има следната по – ранна история.Този спорт стъпва в Разград от 1916 г.Първата футболна топка в града от тази година е на К.Беков – син на офицер от 1 – ви арт.полк.След това футболна топка в града внася Добри Тодоров Бояджиев – ученик в Роберт колеж в Цариград.Той дава и първите уроци по футбол на местните хлапаци.Постепенно младежите и учениците започват да разбират футбола и неговите правила.Оформя се футболен отбор, който е наречен "Ботев". През 1919 г. в Русе има чужди окупационни войски. Между тях има и сенегалци.Сенегалците играели сравнително добър футбол и били поканени в Разград да изиграят един мач с местните футболисти. Разградският отбор бива победен, но сенегалският привкус не е горчив.Тогава разградчани започват да мислят по – сериозно за футболно дружество с устав, председател и съответна спортна екипировка. През 1920 г. се основава официално първото футболно дружество "Ботев Разград".Председател става споменатият Добри Бояджиев – един от най добрите "солисти" и централен нападател в отбора.Отборът на първо време играе с панталони. Рита се с катадевните обувки.Фланелките и късите гащета са буржоазна мечта.Отборът рита на колодрума.На тренировките се събират тълпи почитатели. В махалите се организират нови дружества от рода на: "Слава", "Фортуна","Светкавица", "Ориент", "Бели Лом", "Бенковски", "Стрела", "Свобода", "Изгрев", "Иван Вазов" и "Шипченски Сокол".Има даже и "Нощен тим".Всички те се създават спорадично, бурно и имат кратък живот.В тези клубове израстват известни футболисти: Теньо и Митьо Стойкови,Веско и Мильо Димови,Любо и Драго Жечеви,Дачето и Маньо Тихови и други. Разградчанинът К.Арнаудов в своите спомени пише, че първите носители на футболната игра в града са разградските ученици във Варненската мъжка гимназия Йордан Савов, Пеньо Михайлов и Добри Стоянов.Това става още в 1894 г.За същия автор,Добри Бояджиев носи футболната топка в града през 1915 г.,а футболният тим "Ботев" е създаден през 1918 г.В отбора са играели Стефан Малчев (Идеала), Марко Куцаров (първият вратар), Борис Захариев, Никола Бояджиев,Григор Ръкаджиев,Крум Авджиев,Катерин Бъчваров,Димитър Бъчваров,Петко Башев и други. През 1921 – 1923 г. към тях се добавят Йордан Първов,Цвятко Райчев,Асен Чолаков,Иван Сираков,Димитър Бояджиев,К.Динков,Цеко Чобанов и други.К.Арнаудов смята, че през 1920 г. е създаден СК "Бели Лом". В него участват Стоян Хаджидобрев,Захари Захариев,Любен Цанков,Коста Илиев, Велизар Белчев,Никола Чифчиев,Боян Христов,Стефан Карастоянов, Димитър Гайдаров и други.Първоначално седалище на "Ботевистите" е бръснарницата на футболния фанатичен фен Ариф Абтулов. Тя се намирала на улица "Иван Вазов" до гимназията.След това клубът е преместен в дюкяна на Кеманларски, който се намирал на пресечката на сегашните улици "А.Кънчев" и "Д. Благоев". Тимът на "Ботев" играе предимно в Русе, Шумен и Попово.За храната футболистите се грижат сами.Основен модел за добър футбол е този във Варна и по – точно в отбора на "Тича", който има даже два състава. През 30–те години се открояват следните футболисти: вратари Маврото и Велико Петното,защитници Сабака,Курдата и Токиша,нападатели Бъчвара, Мирко Мамито,Тодито Кайкъна,Стефан Кръвта,Борето Мечката,Белинто Влади и други.Най – добри са Димитър Бъчваров (учил във Франция) и Токиша (Димитър Дюлгеров).Д.Бъчваров даже е бил викан и в националния отбор по футбол. През 40 – те години се появява нова смяна.Тези футболисти са: Пано Гоцето,Гято,Иван Бонев,Енчо Атанасов,Пърлана,Любо Тотото,Халача,Гецата Румънеца,Петър Тената,Черния Ачо,Боката.След 1944 г. с появата на СК "Червено знаме" и СК "ДНА" се включва новото попълнение в лицата на: Тошо Лейтенанта,Щуката (Инкьов),Друми Герата,Мишо,Пейо Стоянов,Живко и Росен Генчеви,Димчо Антонов,Бобито,Тодор Ненов,Любчо Проданов,Иван Изворов и Савата, който отбелязва гол на "Динамо Москва" в приятелски мач. Генерацията след тях се обогати от Кольо Минев,Хамдито,Страхил,Чайката, Чапата,Харито,Галоша,Руси Матев,Кънчо Тодоров,Кръстьо Велев и други.Това бяха славни времена, когато "Лудогорец" играеше в "Б" републиканска футболна група и мереше ръст с всички втородивизионни отбори.

green-discipline

ПФК "Лудогорец Разград" е приемник и продължител на футболната традиция в град Разград,започната през лятото на далечната 1918 г. с основаването на СК "Христо Ботев" (първата среща е с Ураган (Попово) през август 1919 г. ,а резултатът е 8:0).СК "Христо Ботев" е отборът на по-заможните разградчани.През 1921 г. "Ботев" Разград е сред основателите на Севернобългарската Спортна Лига. На 20.10.1920 г. работниците в града създават СК "Бели Лом". След 1920 г. в града съществуват над петнадесет футболни клуба,като най-добрият от тях е бил "Бенковски".От сливането на тези клубове през 1947 г. е създаден ФК "Лудогорец Разград" , дългогодишен учатник в "Б РФГ" Основният екип е изцяло в зелено,резервният екип изцяло в бяло.През годините основните цветове са жълти фланелки и зелени гащета.

DrINKO

Предшественик редактиране Основна статия: ФК Лудогорец 2003 Първият отбор с името Лудогорец е основан през 1945 г. като физкултурно дружество. Основния екип е жълти фланелки, зелени гащета и зелени чорапи, а резервния изцяло в бяло. Играе мачовете си на стадион Дянко Стефанов с капацитет 12 000 зрители. Тимът на Лудогорец през годините е дългогодишен участник в Б група. Полуфиналист за купата на Съветската армия през 1983 г., когато губи от Доростол (Силистра) след продължения и дузпи. През 1997 г. се обединява с ФК Антибиотик (Разград) под името „Антибиотик – Лудогорец“. През сезон 1998/99 г. постига най-големия си успех като е на крачка от влизане в А група като завършва шести под името „Антибиотик-Лудогорец“. Обединеният тим играе със сини екипи. На следващия сезон изпадат от Б група. От 2003 г. се състезава под името ФК „Лудогорец-2003“ в Североизточната В група. По средата на сезон 2005/06 г. отбора е разформирован. С най-много мачове за отбора е Младен Ангелов с 243 мача, а с най-много голове е Захари Минчев с 62 гола. Други известни играчи на отбора са Костадин Костадинов, Атанас Голешевски, Стефан Василев. Лудогорец 1945 редактиране Инициатори за възраждането на клуба през 2001 г. и наследник и спортен правоприемник на основания през 1945 година футболен клуб Лудогорец са Александър Александров и Владимир Димитров. „Лудогорие“ започва съществуването си от най-ниското ниво на родния футбол, като в началото играе домакинските си мачове на стадион „Балканфарма“. През 2002 г. клубът се преименува на „Разград 2000“ след обединение с едноименния тим, развиващ Момент от приятелския мач Славия – Лудогорец, 27 февруари 2011 г. Лудогорец вече привлича внимание със звездите в отбора, и след четири месеца влиза в А група. Разград 2000 няколко поредни години печели безпроблемно групата си, но отказва участие в квалификациите за попълване на В група. Промоцията най-накрая става факт през сезон 2005/06, когато тимът отново завършва на първо място и е приет в Североизточната В група. Още през първата си година в третия ешелон отборът е близо до класиране в професионалния футбол, но завършва на второ място на 25 точки от шампиона Бенковски Бяла. През сезон 2009/10 Разград 2000 на няколко пъти разменя лидерската позиция с Доростол Силистра в течение на надпреварата. В крайна сметка първото място се решава в последния кръг, когато Зелено-белите губят в Силистра и пропускат шанса си за промоция.[3] Миньор (Раднево), 14-и през изминалия сезон се отказва от участие непосредствено преди началото на първенството. На 27 юли 2010 г. на негово място в групата е включен Разград 2000, който е 2-ри в Североизточна В АФГ през изминалия сезон. Вторият в Югоизточна В АФГ през изминалия сезон – Марица 1921 (Пловдив) се отказва от правото си да играе в бараж срещу Разград 2000 за свободното място. На 25 юли 2010 г. Разград 2000 (Разград) се преименува на Лудогорец 1945 (Разград).[4] Чети бе селяк. Ти идея имаш ли от 1945-та колко имена и дружества сте сменили? Колко сте се обединявали, преименували, фалирали? Платили ли сте и един лев за да се спортен правоприемник на ***? В България е пълно с просто племе. Твоето е все едно магистрална *** чете морал и съди. Айде фостата. Прост си и много време ти отделих….

green-discipline

Рипай у Б група д.ебил Незаконния ловешки франкенщайн е време да се завърне към корените си Асансьор между А и Б група,ц.игански оркестър и пехливански сборища в Микре и Етрополе

DrINKO

Елементарен си момче. Ебаси простият резак си

green-discipline

Правилно.Гответе си се за Б група и не грухтете за неща от които идея си нямате

DrINKO

Празнувайте 200 ако искаш. Преди да дойде гелосаният бяхте Антибиотик. Ама и сме празнувайте. Вие си живеете в свой свят, няма да ви преча….

green-discipline

Догодина празнуваме 80 години,а вие 9.Това казва всичко,колкото и да се пънеш

DrINKO

Виж сега просто селяче, както ти казах и по долу, рано или късно вие ще останете само една статистика. Ще отидете при Лукойл в миналото и ще ви помнят само с това, че богатият ви собственик ви е купувал титла след титла. А ти и останалите кренвирш ултраси ще трябва пак да избирате за кой друг отбор да викате. Ако печелехте титлите честно и с достойнство, щяхте да бъдете уважавани. Сами си го направихте, чудете се от къде да съберете един файтон фенове за стадиона. Както каза Г Марков във видеото-отбора им се радва пред феновете си, хвърлиха им 10 фанелки а те 6-7 фен. Ще се чудим какво да ги правим другите 3 фанелки. Айде Жалкар. Аз не бих се радвал на такива титли, но достойнството не се купува, или го имаш, или го нямаш…..

green-discipline

Запомни припо NOBODY LIKE US,BUT WE DON'T CARE

green-discipline

DrINKO

Ето това е мнението на всички интересуващи се от футбол в България. Едно време всички искаха да са от отборите дето печелят, сега вие печелите титли и всички ви мразят. Сигурно е защото сте шампиони все по честен път…. https://youtu.be/htPdrBI2KZk?si=R_eRGiluw5yaubnf