Президентът на Реал (Мадрид) Флорентино Перес е готов на всичко, за да вземе в състава си звездата на Манчестър Юнайтед Уейн Руни. Строителният бос е готов да плати 90 милиона паунда за играча и да му предложи седмична заплата от 250 000, твърди таблоидът "The Sun".
Освен това Руни ще получи контракт за 5 години с Кралския клуб, за които банковата му сметка ще набъбне с 60 милиона паунда. По този начин цялата сума, която Перес ще плати за Руни ще нарасне на "скромните" 150 милиона паунда.
Според "The Sun" ключът към привличането на Руни ще бъде Фабио Капело. Италианският тактик е гласен за заместник на Мануел Пелегрини, който през лятото ще си стегне куфарите.
Самият Дон Фабио пък наскоро обяви, че "не иска да затваря нито една врата за бъдещето си". В кариерата си до момента италианецът два пъти е заставал начело на Реал, като и в двата случая изведе отбора до шампионската титлата в Ла Лига.
MiM
на 16.04.2010 в 16:19:14 #44Римлянин, То пък точно Саки дето не лансираше звезди. По негово време Милан беше Рийкард - Гулит - Ван Бастен (внос). Кой беше чувал тогава за Малдини, Костакурта, Донадони и т.н....
batigol
на 16.04.2010 в 16:18:02 #4348. Критиканта | 16.04.2010 15:57 еййй, бях забравил за лентини - 13 милиона или нещо от сорта..... за него се говореше, че имало и пари под масата (освен официалния трансфер)..... не знам дали щеше да стане нещо от него, ако не беше катастрофата му???? според мен по-скоро не
Canto
на 16.04.2010 в 16:15:16 #42разбити отбори са:Леверкузен,Борусия Дортмунд,Марсилия,Лийдс,Лацио,Ла Коруня,Валенсия и т.н.,който след няколко години под светлините на прожекторите залязват и играят ролята на статисти,както във вътрешните си надпревари,така и на европейската сцена(ако въобще стигнат до там)
fcbarca_fan
на 16.04.2010 в 16:12:18 #41Барса играела без тактика МУАХАХААХХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!! Абсолютни неграмотници пишат тука. Това, че не разбирате съвремения футбол си е ваш проблем. А и тезата ви, че има някакви супер играчи не струва, защото единственият отбор шампионската лига на полуфинал с изявен лидер - Шави , е Барселона. Така, че хейтърчета пускайте си мачове от миналото и възхвалявайте тактики , които са били успешни за любимите ви отбори. Ако вашите отбори играеха като Барса и печелиха толкова купи щяхте друга песен да пеете. Айде със здраве, че имам професионален празник днес и отивам да празнувам .
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 16:08:52 #40Сългасен съм донякъде с римлянина.Аз съм фен на отборната игра,а не на уан мен уан шоу.
mc solaar
на 16.04.2010 в 16:02:29 #39. MiM , така е
там има и собствена школа , и тактика , и стратегия ... Меси си е Меси ,но и без него са прекалено добри !
Canto
на 16.04.2010 в 16:01:04 #38Римлянин Юнайтед въобще не са разбит тим Юнайтед го е имало,има го и ще го има и без Роналдо,Рууни или който и да е друг играч ако този новина е истина направо да го дават Рууни следват максимум 2 сезона суша и след това пак 3-4 години доминация в Англия и Европа
mc solaar
на 16.04.2010 в 16:00:25 #37няма тактики-мактики ,важното е какво 'гориво' се ползва ! затова наш'те футбалерчета като излязат срещу някой западен клубен отбор -все едно се движат на забавен каданс ... ония направо пият 'керосин'
MiM
на 16.04.2010 в 15:58:38 #3644. Римлянин | 16.04.2010 15:38 ========================================================== Ти си смешен, бе момче! "Всички били играели за Меси". WTF?! Освен последния мач Реал Мадрид - Барселона, друг мач на каталунците гледал ли си? Извънземен футбол играят тея момчета, до един! И освен че са супер технични и добре подготвени физически, Гуардиола супер ги подготвя и тактически.
Критиканта
на 16.04.2010 в 15:57:22 #35Абе ние сега се пулиме тука за колосалните суми които дават в Реал за играчи , но Милан са един от отборите положили основата на това , не знам колко хора го помнят този трансфер - Лентини (мисля че за времето си беше нещо като трансфера на К.Роналдо).
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 15:51:13 #34Реално футбола има 2 големи революции.Едната е в края на 60те и 70те на тоталния футбол,а неговия блясък е представен в Аякс.Другата е през 20те и 30те на Хърбърт Чапмън в Арсенал,а преди това Хъдърсфилд и схемата WM.
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 15:47:55 #33Все пак преди Саки футбола има над 100 години история,а след него само 20 ...
mc solaar
на 16.04.2010 в 15:30:24 #32ибах тва пране
Критиканта
на 16.04.2010 в 15:22:31 #31Измислици, измислици, измислици! Перес се чуди кой футболист да разкара, за да избие пари ============================== За какво избиване става дума виж какви заплати взимат Дудек , Метцелдер и колко играят ? Дали някой ще плати дори половината от 20 -те млн. Е за Гаго , 14-те за Дренте , или 40-те за Бензема ? А колко пари струваха Мамаду/Ласана Диара ?
един българин
на 16.04.2010 в 15:07:37 #30Измислици, измислици, измислици! Перес се чуди кой футболист да разкара, за да избие пари,та камо ли да даде 90 млн. за Рууни!Игуаин и КР вършат прекрасна работа, даже и при липсата на добър плеймейкър, който да им прави положения!Отделно и Бензема е в Реал!Защо ще се взима нападател, като има достатъчно добри такива, пък и проблемите на Реал не са в нападение!
Перес би похарчил още 60-70 милиона, но по-скоро ще вземе Давид Силва и още 1-2 дефанзивни футболисти!
АЦМилан,
за плеймейкъра, две мнения няма 
Нужен е! 
Всички говорите,че защитата на Реал е зле, защото футболистите не са добри. Не е така, но поради ред причини този сезон още не могат да се сработят. Миналия сезон имаше две тотални дупки в защитата: Фабио Канаваро и Хайнце!Рамос е добър бек, за централен не става, защото е леко безотговорен. Безотговорността му е продиктувана от факта,че атакува по фланга и знае,че някой винаги ще му покрие зоната.Това си е съвсем нормално, бек да атакува и някой да го покрие! Но...Рамос на моменти въобще не се връщаше,защото знаеше,че Пепе ще го покрие!Тук вече си идваме на думата,че Пепе е страшен защитник!Просто миналия сезон се играеше трудно с партньори като Хайнце и Канаваро, и един Рамос, който си оголваше фланга. Все пак Пепе крепеше защитата горе-долу!Този сезон се взеха нови защитници и защитата стана доста стабилна, когато играеха Рамос-Пепе-Албиол-Арбелоа! После започнаха конутзии на защитниците, няколко мача червени картони и ритъма на защитата се наруши!За капак на всичко Пепе се контузи още декември месец и ще отсъства до май-юни! 
Защитник блясва, когато защитата е стабилна.Е,да, ама с две дупки в защита като Хайнце и Канаваро нямаше как да стане...Този сезон се контузи..Пепе е добро ренде и играе със сърце! 
един българин
на 16.04.2010 в 15:06:03 #29Измислици, измислици, измислици! Перес се чуди кой футболист да разкара, за да избие пари,та камо ли да даде 90 млн. за Рууни!Игуаин и КР вършат прекрасна работа, даже и при липсата на добър плеймейкър, който да им прави положения!Отделно и Бензема е в Реал!Защо ще се взима нападател, като има достатъчно добри такива, пък и проблемите на Реал не са в нападение!
Перес би похарчил още 60-70 милиона, но по-скоро ще вземе Давид Силва и още 1-2 дефанзивни футболисти!
АЦМилан,
за плеймейкъра, две мнения няма 
Нужен е! 
Всички говорите,че защитата на Реал е зле, защото футболистите не са добри. Не е така, но поради ред причини този сезон още не могат да се сработят. Миналия сезон имаше две тотални дупки в защитата: Фабио Канаваро и Хайнце!Рамос е добър бек, за централен не става, защото е леко безотговорен. Безотговорността му е продиктувана от факта,че атакува по фланга и знае,че някой винаги ще му покрие зоната.Това си е съвсем нормално, бек да атакува и някой да го покрие! Но...Рамос на моменти въобще не се връщаше,защото знаеше,че Пепе ще го покрие!Тук вече си идваме на думата,че Пепе е страшен защитник!Просто миналия сезон се играеше трудно с партньори като Хайнце и Канаваро, и един Рамос, който си оголваше фланга. Все пак Пепе крепеше защитата горе-долу!Този сезон се взеха нови защитници и защитата стана доста стабилна, когато играеха Рамос-Пепе-Албиол-Арбелоа! После започнаха конутзии на защитниците, няколко мача червени картони и ритъма на защитата се наруши!За капак на всичко Пепе се контузи още декември месец и ще отсъства до май-юни! 
Защитник блясва, когато защитата е стабилна.Е,да, ама с две дупки в защита като Хайнце и Канаваро нямаше как да стане...Този сезон се контузи..Пепе е добро ренде и играе със сърце! 
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 14:49:50 #28Продължение на долната статия. Ротацията означава, че футболистите вече не се разбират помежду си така, както бе преди 20-ина години. Тогава съставите имаха един и същ вид, най-много една-две промени да се правеха сред титулярите. Много по-лесно е 11 души да постигнат разбирателство, отколкото 15, 20 или 25. Системата става ефективна едва след месеци интензивни тренировки – ето така Лобановски и Саки успяха да триумфират на международната сцена. Но не това е основният проблем днес. Според Саки всичко тръгва от знаменитостите с огромно его и от дадената им свобода да обикалят нощните заведения. „Днешният футбол е умение да се управляват различни индивидуалности. Колективът е поставен в сянката на отделните звезди. Това е знак за слабост”, казва италианецът. Според него това е било фундаменталната грешка на „галактическата” политика на Реал Мадрид, част от която бе и самият той от декември 2004 до декември 2005 г. „Не е имало проект, ставаше въпрос само за експлоатиране на звезди. Ние знаехме, че Зидан, Раул и Фиго не се връщат назад. Ето защо поставихме пред защитната четворка футболист, който да разбива атаките на противника. Това обаче е реакционен футбол, той не развива качествата на играчите. А точно това е смисълът на тактиката – да увеличи силата на отбора въз основа качествата на отделните футболисти. За мен плеймейкър е този, който изнася топката. Клод Макелеле не бе такъв. Той нямаше идеи как да го прави, макар че иначе бе невероятен в отнемането на топката. Днес всичко се върши от тесни специалисти. Дали футболът все още е хармонична и колективна игра? Едва ли. Важното е да събереш „X” на брой талантливи футболисти и балансираш отбора с „Y” тесни специалисти”, твърди Саки. Още е рано да се каже дали втората галактическа ера в „Реал” (Мадрид) ще повтори пътя на първата. Сигурно е обаче, че всеки успех на този отбор няма да е резултат от гениален тактически план, а от проблясъка на отделен талант. Ето това натъжава Саки най-много. Понякога хората имат чувството, че Реал не купува футболисти, за да играят заедно, а за да изглеждат добре в следващата рекламна кампания. Това вероятно е и разкривено отражение на света, които се движи от парите, но има и нещо позитивно: докато богатите клубове плащат за звезди, по-малките също имат своя шанс, ако залагат на колективната игра. Едва ли някога ще дойде време, в което блясъкът на славата да остане в сянката на схемите. Саки изглежда е прав. Футболът се развива по много начини, но що се отнася до системи и тактика, до саможертвата на егото заради колектива, то неговият „Милан” е крайната точка на еволюцията. Нека не забравяме никога, че за спирането на растежа своята вина носи и телевизията. По в. Гардиън
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 14:49:10 #27Спира ли телевизията еволюцията на футбола? В наши дни телевизията се превърнала в творец на футбола. В зависимост от гледната ви точка тя или носи огромно богатство на английските клубове, превръщайки Висшата лига в една от водещите в света, или разпределя средствата толкова несправедливо, че превръща борбата за титлата в съперничество между едни и същи отбори. За добро или лошо, телевизията определя финансовото състояние на клубовете и диктува ритъма на футболната седмица. Всичко това е ясно на всички, но малцина се замислят, че телевизията може би определя дори начина на игра, като в много малко случаи прави футбола по-интересен и смислен. Може би ви звучи налудничаво, но когато двама от най-големите умове във футбола – Хорхе Валдано и Ариго Саки, са на едно мнение, си заслужава да чуете аргументите им. Как бе убита паузата за размисъл Откакто футболът съществува, има оплакванията, че е твърде бърз. Още през 50-те австрийският журналист Вили Майсъл говори за „фетишизация на скоростта”. Много вероятно е обаче играта да стане още по-бърза. Преди време Роберто Манчини заяви на една пресконференция: „Тактически играчите няма накъде да се развиват, те са достигнали лимита си, но границите на физическите им възможности все още са твърде далеч”. За Валдано въпросът за скоростта не опира само до подобрено хранене или физическа кондиция. „Чух как треньорът на боксьора Карлос Монзон – Амилкар Бруса, обясняваше поведението на състезателя си по време на мач. Той твърдеше, че най-важното е да се нанасят удари, без значи къде ще се пласират. Това е така, защото телевизията се нуждае от екшън, разказва Валдано. Същото се случва и с футбола. Играта стана по-интензивна, отколкото трябва. В Южна Америка често говорим за паузата във футбола – за момента, в който се мисли, преди да се развие дадена атака. Това е основна част от играта. Дори в музиката има паузи, в които напрежението спада. Проблемът е, че всичко това не съответства на езика на телевизията. Когато скоростта на даден мач се убие, някои хора просто сменят канала. С други думи, играта става все по-бърза, просто защото телевизията го изисква”. Някои ще кажат, че Валдано е романтик, който с носталгия си спомня за паузите в играта, но може би има резон в казаното. Вероятно изводите, които прави, не би трябвало да са толкова директни. Съгласете се обаче, че телевизионните коментатори внушават на зрителите, че по-бавната игра е скучна, докато безумното бягане и убийствените шпагати са хвалени като символ на най-силната лига в света. Помните ли Сони Пайк? Попитайте който да е как би описал третия гол за Англия срещу Холандия на Евро 1996 и всеки ще ви каже как вместо сам да реши мача, Теди Шерингам алтруистично е подал на Алън Шиърър, който с премерен шут праща топката в горния ъгъл на вратата на Едвин ван дер Сар. Това е така, но тази атака не започна от Шерингам и бе невероятна в своята цялост, а не само във финалната си фаза. Тя започна от Тони Адамс, мина през Пол Гаскойн, Дарън Андертън, Стив Макманаман и още веднъж през Гаскойн, преди топката да се озове в Шерингам. Идеята е, че всяко от тези движения бе брилянтно, а пасът на Макманаман към Газа бе технически по-труден, отколкото този на Шерингам към Шиърър. Всичко това обаче се забравя, защото телевизията има навика да се фокусира само върху последния удар. Това е естествено и разбираемо – все пак режисьорите имат само няколко секунди на разположение преди следващата ситуация. Само че цялата атака, в която дори има т. нар. от Валдано „пауза за размисъл” – ето това е смисълът на играта. Останалото е гола статистика. По-увреждащ обаче е навикът на телевизията да акцентира върху уменията: било то танцувалните стъпки на Кристиано Роналдо или пируетите на Зинедин Зидан. Те са хубави и красиви, но не носят нищо, ако са самоцелни и не са в полза на отбора. Проблемът идва от това, че все повече играчи знаят как да правят финтове и да жонглират с топката, но не ги е грижа за тактическите указания. Фокусирането върху финтовете нищо чудно да произведе поколение от надути жонгльори, които не са способни да дадат решителния извеждащ пас или да спринтират, когато е нужно. Всички момчета вероятно трябва да помнят какво се случи със Сони Пайк, който подписа с Аякс през 1996 година, когато бе едва на седем. Той бе харесан от серия видеоклипове, в които показва майсторство с топката, но никога не бе играл истински футболен мач. Днес никой не си спомня за него. Звездоманията Ариго Саки твърди, че тактиката във футбола не се е развила много, откакто той спечели два пъти поред Шампионската лига с Милан през 1989 и 1990 година. По неговите думи това не само е забележително, но и тревожно. Може би не е точно така, тъй като оттогава 4-2-3-1 доби голяма популярност, 3-5-2 вече е на път да изчезне, а схемата с фалшива 9-ка или без нападател доказва своята жизненост. Саки обаче е прав в едно със сигурност – никой вече не отделя такова внимание на схемите. Преди 20-ина години Саки и Валери Лобановски изискваха от играчите подчинение на нуждите на колектива. Това костваше на футболистите дълги и скучни часове на тренировъчното игрище, преди да научат как да се жертват в името на отбора, вършейки черната работа. Вероятно на Лобановски в Динамо Киев му е помогнала и тогавашната идеология, докато на Саки му е било по-трудно поне в началото да убеди Марко ван Бастен и Рууд Гулит да потиснат егото си. Изглежда логично увеличеният обем информация оттогава насам да бе довел до още по-изтънчени схеми на игра, но не е така. Причината за това са две. Първо, нарасналият брой мачове, станал факт с разширяването на Шампионската лига, доведе до необходимостта от ротация; второ, футболистите вече знаят колко са важни, искат това да се отразява на контрактите им и същевременно ги кара да забравят тактическите указания на своя треньор. Разбира се, телевизията има пръст и в двете направления. Ротацията означава, че футболистите вече не се разбират помежду си така, както бе преди 20-ина години.
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 14:48:39 #26Спира ли телевизията еволюцията на футбола? В наши дни телевизията се превърнала в творец на футбола. В зависимост от гледната ви точка тя или носи огромно богатство на английските клубове, превръщайки Висшата лига в една от водещите в света, или разпределя средствата толкова несправедливо, че превръща борбата за титлата в съперничество между едни и същи отбори. За добро или лошо, телевизията определя финансовото състояние на клубовете и диктува ритъма на футболната седмица. Всичко това е ясно на всички, но малцина се замислят, че телевизията може би определя дори начина на игра, като в много малко случаи прави футбола по-интересен и смислен. Може би ви звучи налудничаво, но когато двама от най-големите умове във футбола – Хорхе Валдано и Ариго Саки, са на едно мнение, си заслужава да чуете аргументите им. Как бе убита паузата за размисъл Откакто футболът съществува, има оплакванията, че е твърде бърз. Още през 50-те австрийският журналист Вили Майсъл говори за „фетишизация на скоростта”. Много вероятно е обаче играта да стане още по-бърза. Преди време Роберто Манчини заяви на една пресконференция: „Тактически играчите няма накъде да се развиват, те са достигнали лимита си, но границите на физическите им възможности все още са твърде далеч”. За Валдано въпросът за скоростта не опира само до подобрено хранене или физическа кондиция. „Чух как треньорът на боксьора Карлос Монзон – Амилкар Бруса, обясняваше поведението на състезателя си по време на мач. Той твърдеше, че най-важното е да се нанасят удари, без значи къде ще се пласират. Това е така, защото телевизията се нуждае от екшън, разказва Валдано. Същото се случва и с футбола. Играта стана по-интензивна, отколкото трябва. В Южна Америка често говорим за паузата във футбола – за момента, в който се мисли, преди да се развие дадена атака. Това е основна част от играта. Дори в музиката има паузи, в които напрежението спада. Проблемът е, че всичко това не съответства на езика на телевизията. Когато скоростта на даден мач се убие, някои хора просто сменят канала. С други думи, играта става все по-бърза, просто защото телевизията го изисква”. Някои ще кажат, че Валдано е романтик, който с носталгия си спомня за паузите в играта, но може би има резон в казаното. Вероятно изводите, които прави, не би трябвало да са толкова директни. Съгласете се обаче, че телевизионните коментатори внушават на зрителите, че по-бавната игра е скучна, докато безумното бягане и убийствените шпагати са хвалени като символ на най-силната лига в света. Помните ли Сони Пайк? Попитайте който да е как би описал третия гол за Англия срещу Холандия на Евро 1996 и всеки ще ви каже как вместо сам да реши мача, Теди Шерингам алтруистично е подал на Алън Шиърър, който с премерен шут праща топката в горния ъгъл на вратата на Едвин ван дер Сар. Това е така, но тази атака не започна от Шерингам и бе невероятна в своята цялост, а не само във финалната си фаза. Тя започна от Тони Адамс, мина през Пол Гаскойн, Дарън Андертън, Стив Макманаман и още веднъж през Гаскойн, преди топката да се озове в Шерингам. Идеята е, че всяко от тези движения бе брилянтно, а пасът на Макманаман към Газа бе технически по-труден, отколкото този на Шерингам към Шиърър. Всичко това обаче се забравя, защото телевизията има навика да се фокусира само върху последния удар. Това е естествено и разбираемо – все пак режисьорите имат само няколко секунди на разположение преди следващата ситуация. Само че цялата атака, в която дори има т. нар. от Валдано „пауза за размисъл” – ето това е смисълът на играта. Останалото е гола статистика. По-увреждащ обаче е навикът на телевизията да акцентира върху уменията: било то танцувалните стъпки на Кристиано Роналдо или пируетите на Зинедин Зидан. Те са хубави и красиви, но не носят нищо, ако са самоцелни и не са в полза на отбора. Проблемът идва от това, че все повече играчи знаят как да правят финтове и да жонглират с топката, но не ги е грижа за тактическите указания. Фокусирането върху финтовете нищо чудно да произведе поколение от надути жонгльори, които не са способни да дадат решителния извеждащ пас или да спринтират, когато е нужно. Всички момчета вероятно трябва да помнят какво се случи със Сони Пайк, който подписа с Аякс през 1996 година, когато бе едва на седем. Той бе харесан от серия видеоклипове, в които показва майсторство с топката, но никога не бе играл истински футболен мач. Днес никой не си спомня за него. Звездоманията Ариго Саки твърди, че тактиката във футбола не се е развила много, откакто той спечели два пъти поред Шампионската лига с Милан през 1989 и 1990 година. По неговите думи това не само е забележително, но и тревожно. Може би не е точно така, тъй като оттогава 4-2-3-1 доби голяма популярност, 3-5-2 вече е на път да изчезне, а схемата с фалшива 9-ка или без нападател доказва своята жизненост. Саки обаче е прав в едно със сигурност – никой вече не отделя такова внимание на схемите. Преди 20-ина години Саки и Валери Лобановски изискваха от играчите подчинение на нуждите на колектива. Това костваше на футболистите дълги и скучни часове на тренировъчното игрище, преди да научат как да се жертват в името на отбора, вършейки черната работа. Вероятно на Лобановски в Динамо Киев му е помогнала и тогавашната идеология, докато на Саки му е било по-трудно поне в началото да убеди Марко ван Бастен и Рууд Гулит да потиснат егото си. Изглежда логично увеличеният обем информация оттогава насам да бе довел до още по-изтънчени схеми на игра, но не е така. Причината за това са две. Първо, нарасналият брой мачове, станал факт с разширяването на Шампионската лига, доведе до необходимостта от ротация; второ, футболистите вече знаят колко са важни, искат това да се отразява на контрактите им и същевременно ги кара да забравят тактическите указания на своя треньор. Разбира се, телевизията има пръст и в двете направления. Ротацията означава, че футболистите вече не се разбират помежду си така, както бе преди 20-ина години.
D0n Kurleone
на 16.04.2010 в 14:39:11 #25Съгласен съм,че Реал имат нужда от добри играчи за защитата(т.е. играчи от 2 до 6 номер). Проблема е,че защитниците не са толкова добре продавани като продукт.Телевизията акцентира на жонглирането с топката или танците след гол на футболистите и никой не го е крижа за тактическата дисциплина.Жоклирането с топката се продава много по-лесно от черния труд който вършат футболистете във фаза защита.